Паметникът на свободата на връх Шипка ще работи днес със свободен вход за посетители във връзка със 120-ата годишнина от гибелта на Гоце Делчев. Това информират от Национален парк музей “Шипка – Бузлуджа” в официалната си фейсбук страница, съобщава БТА.
Паметникът на свободата на връх Шипка е построен по проект на арх. Донков и скулптора Андреев, посочват от музея. Отрит е през 1934 година и наподобява средновековна българска крепост, а към него водят 890 стъпала. Над централния вход се възвисява бронзов лъв – символ на българската държавност, а на останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Годишнината от гибелта на Гоце Делчев ще бъде отбелязана с различни прояви в града, носещ неговото име. В катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ президентът на Република България Румен Радев ще присъства на заупокойна молитва, а след това ще проведе среща с Неврокопския митрополит Серафим в новопостроената Света Неврокопска митрополия. От 20:00 часа на централния площад „Гоце Делчев“ държавният глава ще участва в тържествена заря-проверка.
Гоце Делчев е един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съавтор на устава на организацията. Роден е на 4 февруари 1872 г. в село Кукуш (дн. Килкис, Гърция). Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ през 1891 г. и постъпва във Военното училище в София. През 1894 г. заради социалистическите му възгледи е изключен. Същата година започва да работи като учител в Щип, където е учител и Дамян Груев. Двамата заедно създават революционни комитети и събират средства за въоръжена борба. На Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. участва в изработването на организационните принципи, устава и правилника на организацията. През есента на 1896 г. е главен учител в Банско. В края на 1896 г. Гоце Делчев заедно с Гьорче Петров е определен за задграничен представител на ВМОРО в София. Той работи за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.
Гоце Делчев създава, организира, и ръководи четническия институт на ВМОРО (1898-1899), като изгражда чети, които водят революционна пропаганда в селата и се предвижда да бъдат основни ядра при бъдещото въоръжено въстание. Гоце Делчев се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес на ВМОРО през 1903 г. за вдигане на въстание през пролетта същата година, тъй като преценява, че подготовката на такава акция не е достатъчна. Заедно с Дамян Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 г. Четата му е предадена и обкръжена край село Баница, Серско, от многобройна турска войска на път за среща с ръководителите на Серския революционен окръг. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта войводата решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии. След еднодневно сражение при опита да пробият блокадата на 4 май 1903 г. Гоце Делчев и петима четници загиват.
