Юлиян Малинов е роден на 17 юли 1981 година. Завършил е Художествената академия и след това НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков. От 2005 година работи в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора. От 2010 година е в трупата на Театър „София“. Зрителите го помнят като ски инструктора Явор от сериала „Ол инклузив“, а сега го гледат в ролята на Виктор от комедийната поредица на Нова телевизия „Много мой човек“. Юлиян е женен за актрисата Гергана Данданова от Театър „Българска Армия”, с която имат две момчета.
Интервю на Стефани Тонева за вестник „Галерия“
– Г-н Малинов, влизате в ролята на Виктор – художник с големи мечти, в сериала на Нова телевизия „Много мой човек“, имате ли нещо общо с героя ви?
– Когато ме избраха за ролята много се зарадвах, защото Виктор е художник, човек на изкуството с големи мечти, възможности и най-вече сърце. Той обаче не е успял да ги реализира и се е принудил да стане майстор бояджия в бригадата на най-добрия си приятел. Семеен човек, който обожава жена си и детето си и би направил всичко за тях. Но в желанието си да разреши битовите им несгоди, малко е загърбил нещата, които карат едно семейство да е щастливо. Затова жена му го напуска, което го кара да си отвори очите и да си спомни къде се крие истинското щастие. Ролята ми харесва, защото има обрат в нея и намирам доста сходни неща между мен и Виктор.
– Не е тайна, че снимачните дни стартират с танци и смях, как се сработихте с останалите актьори?
– Да така е, наистина снимките протичаха с много приятна енергия и атмосфера. Целия екип се споихме чудесно и си станахме близки. Това се отрази на процеса, и мисля че пренесохме тази положителна енергия и пред камерата.
– Кое остана скрито от зрителите? Разкажете ни някой забавен момент…
– Онези моменти, в които сме се разсмивали до сълзи и ни трябва почивка, за да се концентрираме. Или се разчувстваш до такава степен, че ти трябва глътка свеж въздух, за да продължиш. Понякога даже и леко си се контузил, както стана с младия Калоян, който играе ролята на Пепи. Слизайки от майсторския бус, си сложи ръката на отворената ми врата и аз затваряйки я, му прищипах пръста, той изсумтя, но продължи сцената. Ние с Башар, не осъзнавайки какво е станало, решихме, че младият колега хвърля игра, защото чак се препоти. Когато казаха стоп, разбрахме какво се е случило, но слава богу пръста си му беше там и даже не беше счупен.
– Какви бяха най-големите предизвикателства по време на реализацията на сериала?
– Предизвикателствата бяха по скоро в частта с ремонтните дейности, защото се налагаше понякога действително да боядисваме или шпакловаме в кадър. Това не беше проблем за нас, защото и тримата се справяме добре с майсторската работа. Винаги се забавлявахме, когато го правим.
– Поредицата се хареса от зрителите, има ли рецепта за успех?
– Мисля, че рецептата за успех в каквото и да правиш, трябва да е дошло от сърцето ти, да е истинско, емоционално и въздействащо. Да вярваш в него и в себе си. Голяма част от сценария е писан по истински истории и много хора се припознават вътре, което ги прави съпричастни и емоционално обвързани.
– Зрителите ви познават и като ски инструктора от „Ол инклузив“ Явор, кой спомен все още ярко изниква в съзнанието ви?
– Да участвах в трети и четвърти сезон на „Ол инклузив“ и оттам също имам много приятни спомени и емоции. Ролята на Явор е различна от тази на Виктор. Той е той е нахакан ски инструктор от Банско, а след това и спасител на плажа в Албена. Затова обичам професията си, защото мога да бъда различен и какъвто си поискам.
– Част сте от трупата на Театър „София“. Играете и в някои от хитовите спектакли, сред които са „Няма да платим! Няма да платим!“, „Кашонът“, имате ли любима роля?
– Да, в трупата съм от доста време и театърът продължава да е моя голяма страст. Нещата вървят ръка за ръка. С нетърпение очаквам някоя нова и провокативна роля. Да ме интригува и мен самия по някакъв начин. Да не ми е лесно, да вниквам и изследвам, да наблюдавам и попивам.
– Какво крие сюжетът на „Феята от захарницата“?
– Това е представление за деца, по поредицата от книги на Катя Антонова, по които децата са луди и са страхотен хит в момента. Много е забавно и магично. Децата се тълпят да го гледат и много им харесва. Те са може би най-благодарната и непринудена публика, затова е удоволствие за нас да ги правим щастливи.
– Любопитна подробност е, че зрителите ви виждат като бояджия в „Много мой човек“, а в реалността сте завършили Художествената академия, защо не се получи с четките?
– Не че не се получи с четките, даже може да прозвучи нескромно, но ме бива с тях. Просто другата страст надделя. Понякога ми се приисква да излея някаква емоция в ателието, но вече все по-рядко.
– А кое е скритото ви хоби? Как релаксирате в свободното си време?
– Обичам да спортувам, да карам мотор или да яздя. Със семейството често пътуваме и релаксираме пълноценно.
– Женен сте от дълги години за актрисата Гергана Данданова, какво ви събра?
– С Гери се събрахме още като студенти във втори курс, макар че се познаваме доста преди това. Вярвам в съдбата, а моята е била много благосклонна към мен, събирайки ме с Гери, и благословявайки ме и с две прекрасни момчета.
– Помните ли първата ви среща?
– Да и не бих я забравил. Това си остава само за нас!
– Имате двама сина, как се гледат две вече пораснали момчета? Какви са техните интереси?
– Момчетата са ни голяма подкрепа! Големият скоро ще е абитуриент и учи маркетинг и финанси и иска да продължи да се занимава с това. Малкият е доста артистичен, но е рано да се каже накъде ще поеме. За мен като всеки родител е мисия да ги подкрепям във всичко.
– Известно е, че обичате да пътувате, имате ли любима дестинация?
– Обичаме да пътуваме и да ходим на места където не сме били, но мисля че определено една от най-предпочитаните ни дестинации е Италия. Не сме били в Испания – Барселона, и смятам че там ще е следващото ни пътуване.
– За финал, наблюдаваме смущения в театралните среди, заплетени дискусии, липса на отговори… Какво мислите за скандала с първата ни трупа?
– Не трябва да се допуска артисти да се карат помежду си и да отварят рани, които после трудно зарастват. Ние, актьорите, сме емоционални, в което няма нищо лошо, но тази емоция трябва да се излива на сцената, а не срещу партньора, с когото трябва да играеш. Това е един организъм, който не може да функционира разединено. Изобщо не искам да коментирам политическата и административна част на проблема. Режисьорът и актьорите са тези, които реално творят, администрацията и останалите звена съпричастно спомагат това да се случи. Театър без актьори и режисьор не може да съществува. А мисията на директора е да менажира добре продукцията на този храм. Надявам се това безумие да приключи скоро и Народния театър да продължи да е място, в което се твори театър.
