Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Фалитът на банки през 2008 г. беше челен сблъсък на извънгабаритни тирове, които пренасят танкове и боеприпаси. Днес фалитът на банки е като двама, които пият соево лате и си ровичкат в телефоните да се закачат с тротинетка на НДК. Онова беше катастрофално, това е закономерно. И дори леко комично, впрочем. А да гледаш как цяла кавалкада „анализатори“ се опитват да представят случката като някакъв апокалипсис е направо сюрреалистично.
Банките, които сега гърмят в Щатите, са банки от т.нар. „стартъп икономика“ и от крипто сферата. Два клона на модерната финансова система, които, честно казано, е спорно дали могат с нещо съдържателно да помогнат не само на света, ама и дори на собствениците си и на инвеститорите в тях. Стартъпите се появиха и избуяха в последните години, защото банковата система стана силно непривлекателна. Лихвите по депозитите на много места станаха отрицателни или най-малкото се бяха залепили на нулата. Това остави много пари в оборот. Парите имат това свойство, че не обичат да седят в покой, търсят си движение. Пари в статика не са пари, които носят благоденствие. Това принуди много инвеститори да търсят алтернативен доход и способ за вкарване на свободния ресурс в обръщение. Стартъпите, особено тези в технологичната сфера, както и криптото, бяха припознати от мнозина като новото „голямо нещо“ и това накара много хора да се подлъжат да си вкарат парите в такъв тип компании.
Това от своя страна доведе до прегряване в тези две сфери. Особено при стартъпите – те започнаха да разполагат с много повече пари, отколкото им бяха практически нужни. В резултат те няма какво да го правят този кеш освен да го вкарат в целеви банки, които таргетират тази категория вложители. На сцената избуяха банкови гиганти като SiliconValleyBank, които за нула време започнаха да разполагат със стотици милиарди. Проблемът обаче си стои – парите отново са в статика, този път в ръцете на банката. Тя не може да ги инвестира достатъчно бързо, не успява да раздаде нужния брой кредити. Затова купува държавни ценни книжа. Дотук добре.
Обаче Федералния резерв за последната година ударно промени курса си на работа. В продължение на години след последната криза ФЕД държеше централния лихвен процент на нула. С това се стимулира икономиката, но се получава и инфлационен натиск. Това резонира в невиждана инфлация, която се овладява само по един-единствен начин – с вдигане на централния лихвен процент. Това обаче води винаги до по-добри лихви по депозитите, което кара много инвеститори да си дръпнат парите от стартъпите, които ги теглят от банките като SiliconValleyBank. Това от една страна създава кешов недостиг. Той може да се преодолее чрез продажба на купените ценни книжа.
Добре де, ама при вдигане на централния лихвен процент тези книжа винаги губят стойност и стават по-трудни за продаване. Банката е изправена пред непосилен избор – или да продаде ценните си книги на загуба, или да ги държи, но да търси откъде да навакса отворената дупка в кешовата наличност. SVB се опитаха да направят второто, но не успяха. След като се разчу каква е ситуацията, това доведе до ударна вълна от тегления. Така в сряда сутрин банката се събуди стабилна и просперираща, а в петък по обед заспа… завинаги.
В това обаче няма нищо фатално, нищо, което да заплашва структурата на американската икономика. Това е един оздравителен процес, ни повече, ни по-малко. Когато фалират компании и свързаните с тях банки, които не генерират на практика нищо съществено, тогава това не е лошо за икономиката, а е хубаво. Това принуждава да се изреже мъртвата икономическа тъкан, за да остане само здравата и жизнеспособната. Така се случва в нормалната пазарна икономика – правиш грешни или глупави избори и накрая ти се налага да платиш сметката и да понесеш последиците от собствената си недалновидност. Няма нищо особено и невиждано – хиляди фирми (а банките са обикновено търговско дружество) фалират всяка година. Няма бизнес, който да е имунизиран от фалит при провеждане на глупава или грешна икономическа политика.
В този смисъл няма нужда да се плаче за американската банкова система или за американската икономика. Америка продължава да е (безапелационно!) най-голямата икономика в света. Най-богатата икономическа общност в света – Европейският съюз с всичките си държави-членки – едва успява да надмине самостоятелната американска икономика. Та, не ги мислете американците. И в случая, за разлика от ситуацията през 2008 година, няма никаква опасност за световната икономика. Тогава кризата беше продиктувана от глобалното надценяване на недвижимите имоти, което засегна всички банки по света. Днес кризата е затворена в малката – в сравнение с имотите – сфера на стартъпи и криптовалути. С други думи – ножът е от картон, не го мислете особено. Няма нужда от вниманието, което се отделя на казуса. Поне към момента така изглеждат нещата.
Тук идва големият въпрос – защо е това внимание? То се дължи според мен на две неща. Първо на пресния спомен от финансовата криза преди 15 години. Тогава твърде много хора загубиха твърде много пари за твърде кратко време. Това е спомен, който трудно ще се заличи. Втората причина е далеч по-прозаична. Тя е свързана с моментната идеологическа и пропагандна битка, която се води между Америка, като лидер на свободния свят при все всичките си кусури, от една страна, и авторитарния свят, начело с Русия. Просто застъпниците на авторитарния свят няма как да пропуснат такава златна възможност да атакуват архи-врага си. Това създава шумотевица и наченки на паника, която тръгва от авторитарните гласове и достига до широката аудитория. Но има също такова влияние за американската икономика като клетвите на „Работническо дело“, че упадъчният западен долар щял до догодина да фалира. И това го говорят всяка година от началото на 50-те години до фалита на комунистическата система.
Та пропагандата не бива да се подценява, но нека не я и надценяваме. Свободният свят, при все всичките си проблеми и кризи, винаги ще е по-способен да генерира просперитет в сравнение с авторитарния свят. Така работи системата просто – свободният човек винаги ще принажда по-голяма стойност за себе си и общността си от несвободния човек. Не знам колко време ще им трябва на някои хора и общества да го проумеят.
