Православната църква отбелязва паметта на св. Аристовул, св. Савин и Папа
Св. Аристовул бил родом от остров Кипър. Той бил брат на св. апостол Варнава, и двамата от числото на седемдесетте ученици Христови. Бил спътник в пътешествията на великия апостол Павел и помощник в неговите проповеднически трудове. От него бил ръкоположен за епископ на Британия (Англия), където претърпял много страдания, но с благодатното си слово и светия си живот успял да постави основи на християнството в тази страна. Той устроил добре Църквата, поставил свещеници и дякони и там умрял в дълбока старост.
Св. Савин бил старейшина на египетския град Хермопол. По време на Диоклетиановото гонение на християните той се оттеглил край едно далечно село и се затворил в колиба, където прекарвал в пост и молитва. Един просяк, на когото Савин бил сторил голямо добро, го издал на властта. Савин и още шестима християни били хванати от царските войници и отведени на съд. След големи мъки Савин бил хвърлен и удавен в река Нил през 299 година. Свети Папа заради изповядването на Христовата вяра също бил измъчван.
След Възнесението на Господа, той пътувал и проповядвал заедно с апостол Павел, учителя на вселената. Апостол Павел споменава за него в Посланието си до римляните, където казва: „Поздравете верните от дома Аристовулов“ (Римл. 16:10), т.е. от дома или рода на Аристовул, тъй като някои от родствениците на Аристовул и Варнава тогава живеели в Рим. Когато Павел писал Посланието до римляните, Аристовул бил заедно с него и затова Павел написал приветствието към родствениците на Аристовул от името на двамата.
Свети Павел поставил много епископи, като ги изпращал да проповядват словото на истината по всички градове и страни. Той ръкоположил за епископ и Аристовул и го изпратил да проповядва в Британия, при хора невярващи и жестоки.
Тук Аристовул много се потрудил за Христовото благовестие и много пострадал от тези жестоки хора: веднъж го били безмилостно, друг път го влачели по улиците, като се поругавали над него. С една дума, той претърпял от тези хора много страдания и мъчения, докато ги просвети в Христовата благодат и ги научи на вярата в Христа. След това светият апостол ги кръстил, устроил добре тяхната църква, ръкоположил презвитери и дякони и там умрял.
