петък, 29 март 2024 г.

Димитър Ковачев-Фънки: Забавлявах се на скандала между Рачков и Веско Маринов

 Интервю на Василен Димитров за в. „Галерия“

Музикантът, бизнесмен, промоутър и жури в шоуто „Като две капки вода“, Димитър Ковачев-Фънки е роден на 19 януари 1960 г. в София. Работи като санитар в инфекциозна болница, за да може да учи в Държавната консерватория. Заминава на гурбет в скандинавските страни и свири по кораби и пъбове в Швеция и Дания. В началото на 90-те години Фънки става вокалист на метъл групата „Ера“, заменяйки Любомир Малковски. През годините е бас китарист на много банди, а в момента се изявява с „Черно фередже“ и групата на Стенли.
През 1991 г. заедно с Иван Несторов – Амебата основават промоутърската фирма „София Мюзик Ентърпрайсис“, която организира над 600 концерта и докара най-големите имена на световната сцена, сред които Мадона, Куин, Лени Кравиц, Боб Дилън, Роджър Уотърс, Депеш Мод, „Металика“, Айрън Мейдън и др. SME организира и някой от най-престижните музикални фестивали в България.
Ковачев е жури на три музикални формата. От 2015 г. досега е водеща фигура в съдийския състав на „Като две капки вода“. Бил е също в „Мюзик айдъл“ и „Музикална академия“.
През 2021 г. Ковачев дебютира в театъра. Играе в постановката „Веселата карета“ на Елин Рахнев, продуцирана от Хасковския драматичен театър „Иван Димов“.

Женен е. Със съпругата му Антония Ковачева имат две деца – Карла и Георги.

– Г-н Ковачев, с какво настоящият сезон на „Като две капки вода“ е по-различен?

– Много сериозно тръгна този сезон. Участниците показват невероятно старание от самото начало. Интересно е, защото няма тъй наречените звезди-певци в кавички. И това ще допринесе предаването да бъде по-интересно, интригуващо и непредсказуемо.

– Кое е водещото при вашата оценка – артистичният талант, певческите умения, максималното доближаване до образа или комбинацията от всичко това?

– В нашето предаване категорично се залага повече на близкото пресъздаване на образа. Пеенето е само допълнение. Затова и постоянно повтарям на участниците да не забравят тази рамка. Много е важна, тя прави формата интересен. На мен не ми трябват някакви хора, които да са страхотни певци. Е, ако ги има, няма да ги изгоня. По-важното обаче е близкото пресъздаване на образа .

– Ако на участник се падне по-твърда, рокаджийска песен, ще повлияе ли на вашата оценка?

– Това, че с Тома и Владо Михайлов сме приятели от хиляда години нищо не значи. Те са просто изключително способни хора, но ако не се справят, веднага ще реагирам. Ще ги ухапя, както си трябва.

– Вече имате ли фаворит?

– Не бих казал. Половината са ми приятели. Ама какво от това? Като минеш вратата и влезеш вътре, край с приятелството.

– Самият вие бихте ли влязъл в шоуто?

– Човек или може и става затова, или не. Аз не мога. Просто не съм добър в имитациите. Има много добри певци, които са се проваляли. Миро, когото много уважавам и е чудесен певец и приятел, вече е толкова добре изграден като изпълнител, че веднага го улавяш, че е той.

– Понякога реагирате крайно. Правите го, за да бъде по-драматично или това е спонтанната ви реакция?

– Всичко е спонтанно. При нас всяко предаване е на живо. Никой нито ни пресира, нито ни казва какво и как. Реагираш на момента и каквото видиш, това казваш. Поне така аз правя.

– Скандалът между водещия Димитър Рачков и журито Веселин Маринов не беше ли по сценарий?

– Малко се получи напрегнато. Ама пък това не е ли адски готино?! Аз се забавлявах страхотно.

– Преди две години се пробвахте и в театъра, хареса ли ви?

– Ние не спираме, пътуваме постоянно с Хасковския театър. Сега се върнах от турне в Севлиево, захапвам с трупата, праскаме пиесата, а след това веднага свирим с „Черно фередже“ в Русе.

– Как се случи, че ви поканиха в пиесата „Веселата карета“?
– Моят приятел Стефан Денолюбов – актьорът, ми се обади и ми каза да дойда на една среща. Имал нещо предвид. И докато се сетя да реагирам, защото си го знам каква хала е, той затвори. Отидох на срещата, където той ме запозна с човека, който поставя пиесата – Елин Рахнев – безкрайно талантлива личност, режисьор, поет, драматург и някак си прескочи искра. Иначе не мога да си го обясня.  Тогава Елин каза: Това е човекът, който ще изиграе ролята в моята пиеса!

– Що за тип е вашият образ?

– Малко ми е трудно, защото никога не съм имал претенции да бъда актьор, обаче е безкрайно забавно. Освен това, когато ме поканиха влязох с мисълта да видя как е в театралната джунгла. С моя образ завършва пиесата. Аз съм човекът, който идва да ви вземе от този свят и да ви заведе на оня. Образно казано, защото всъщност аз съм мошеник. Гледам да ги накарам да се очистят, за да им прибера кинтите. Народът се забавлява убийствено, умира от смях. В постановката играят Мая Бежанска, Тончо Токмакчиев, Димитър Баненкин, Николета Малчева. Трудно ми е да преброя колко пъти вече съм излязъл на сцена, може би са 20-30.

– Този опит дава ли ви увереност да се пробвате по-сериозно в театъра или киното?

– Не съм мислил по този въпрос, аз съм музикант, не актьор. Но пък де да знам, ако ми предложат, може, защото е нещо ново.

Получава ви се страхотно в рекламните клипове с Коцето. Как така един отявлен метъл и попфолк звезда станаха близки приятели?

– Първо, Коцето е невероятен човек, човек и страхотен пич. Второ, той не се изявява в чалгата, а в попфолка. Чалга беше по времето на „Радка Пиратка“, „Васко Жабата“ и подобни простотии, за които нямам думи. Коцето и други изпълнители могат да пеят много здраво. Освен това този стил не е никак лесен за изпълнение, защото той си има своята орнаментика, специфика, която идва от народните песни, от фолклора. Коцето е страхотен сладур и се забавляваме много Той си пее в неговия стил, аз си рева в метъл простотиите на „Черно фередже“ и всичко е наред.

– Той е бивш лекоатлет, а вие самият занимавал ли сте се със спорт – преди и сега?

– Никога не съм бил спортист, но като всеки млад човек съм минал през леката атлетика, плуването… Няма ме и като зрител. Обичам  спорта, свързан с напиване, надяждане с хотдог, каквито състезания има. (Смее се.) Там съм. Не си падам по спортове като тенис на корт – да следя как блъскат една топка с часове. Такъв съм си.

Музикант, организатор на концерти, жури в шоу, актьор, как се справяте с толкова много задачи?

– Намирам време за всичко. Много хора казват: Ле-ле-ле! Никакво вайкане. Просто човек като си подреди нещата, движи се по план и знае на коя дата какво се случва, нещата си вървят.

– Кои световни звезди ще докарате тази година?

– Винаги се борим и гледаме да направим нещо интересно, защото това, с което се занимаваме има различен характер. Ето на 17 септември в клуб „Джой Стейшън“ ще направим „Бонд“, които докарахме, когато бяха млади и обещаващи цигуларки, а сега са световни звезди. Не смятаме да играем по фестивали и стадиони. Просто не виждам какво точно може да се случи и дали ще има интересно присъствие на групи и изпълнители. На мен ми е малко странно, защото доста поостаряха звездите.
Много е трудно да докараш големите имена. Ето например, за да се случи с „Депеш мод“ водихме такава борба преди това. Две години!

На три пъти сме ги прекарвали през България до Истанбул, за да отидат в Турция, и не, и не. Докато накрая се пропукаха, за да излязат на стадион „Локомотив“ в София. Сега пак дават дати, а ние сме тотално изключени.

– Претенциозни ли са големите музиканти?

– Не всеки има претенции. Те имат своите изисквания към всички. А това дали ние можем да се справим, определя дали ще го има концертът или не. Нещата са много прости. Всичко, образно казано, е един въображаем супермаркет – отиваш и избираш нещо. Оказва се обаче, че не става за теб.

– На стадион или в зала ви е по-лесно да организирате концерти?

– Нямаме много възможности. Добре, че направиха зала „Армеец“, макар че там имаме доста забележки, за да имаме голямо съоръжение, където да влезе именита група. Иначе по стадионите се оправяме, но е доста трудно. В България няма създадени традиции в усещането за големи концерти на стадиони.

– При толкова много световни величия изнесли концерти у нас, кой ви се видя най-странният и претенциозен?

– Трудно ми е да посоча конкретен, защото всеки има своите особености. Те не са страни тези хора, а са свикнали по този начин. Няма да забравя едно време като си поискаха минерална вода „Перие“. Ужас, къде ще я намерим, та ние тук си пиехме нашата „Горна баня“. Не можем да разберем, че оня човек не знае какво е „Горна баня“, защото цял живот е свикнал на „Перие“.
Няма да забравя, когато правихме концерта на Елтън Джон, той поиска едни огромни вази с цветя в златисто и то в палатката, която му бяхме направили на стадиона. Не ни се връзва, но човекът си иска неговата атмосфера.
Шаде ни скъса нервите в зала „Армеец“, докато направим бяла стая за скапаната й болонка, защото кучето можело да почива само в такава. Такива работи. Всякакви ги има.

– Мадона безспорно е една от най-ексцентричните изпълнителки. Имаше ли капризи?

– С Мадона мина всичко като по ноти. Поради жестоката организация, която имаше. Тя пристигна с двата самолета, след което дойде направо на стадиона и директно във фитнеса. Не излезе от там – блъскане, прави, струва, защото Мадона е спортна мадама Когато с Иван (Несторов – колега и съдружник – б. а.) се опитахме да се доближим, за да я поздравим с добре дошла в България, трима огромни тъмнокожи ни посрещнаха много усмихнато и възпитано и на 15, може би 20 метра от нея ни казаха: „Вие сте до тук, господа!“

– Пандемията удари всички, отвори ли ви тя нови врати за бизнес?

– За съжаление моето поколение сме музиканти и си гоним нашите задачи. Пандемията направо ни смаза, защото въобще повлия на музикалната сфера и всички бизнеси в България. Е, сега просто се мъчим отново да надигнем глава, стъпка по стъпка. Трудно е, хората са уплашени, обаче няма как. Ние цял живот сме си блъскали главата в стената, та ще ни уплаши една пандемия.

– Това, че сте работил като санитар в инфекциозна болница, помогна ли ви да посрещнете по-спокойно първоначалния шок от ковид?

– Много гадно нещо е. Аз го изкарах, всички го изкарахме. Просто явно трябва да свикнем, че това е още една болест от каталога. Подобни неща трябва да се очакват, вижда се от промените в климата. Може би това е бъдещето, което ни очаква и ще трябва да се преобразим. Що се отнася до моя стаж в инфекциозна болница – беше много отдавна.

– Да не би да сте искал да ставате лекар?

– Подготвях се за консерваторията и тъй като първо трябваше да бъда доброто дете на фамилията, защото всички са доктори и медицински лица, първо кандидатствах медицина. Когато дойде време за изпита по химия, трябваше да избирам дали да ходя на изпит или да забия в Люлин с нашата група. Разбира се, избрах да ударя нашия толкова важен концерт. Разминах се с медицината, въпреки че се готвех. Тогава обаче законите на тази територия, на която живеехме, беше категорична, че ако нямаш една година трудов стаж, не можеш да кандидатстваш никъде.
И аз отидох в инфекциозна болница, където майка ми – изключително добър медик, работеше. Тя успя да ме уреди. Много ми помогна, защото вечер, когато бях дежурен и бе по-спокойно, имах възможност да свиря колкото си искам. А бас китара е електрически инструмент, но когато не го включваш, той не вдига шум. Така че, ми даваха в дежурната да си въртя архивите. Като луд.

– Вашите какъв лекар искаха да станете?

– Не са ми казвали. Изобщо не са подозирали, че ще се измъкна. Лекарската професия не е за всеки. Това е такава отдаденост. Такъв беше баща ми, Бог да го прости.

– Като сте живял в лекарско семейство, имате ли някаква подготовка, за да реагирате в екстремна ситуация и да окажете първа помощ?

– Това е най-голямата трагедия. Аз съм тотален нещастник. Най-много да внеса и отнеса трупа.

– Споделял сте в много интервюта, че съпругата ви понякога едва ви издържа. Каква е тайната на дългогодишния брак?

– Тайната е, че не се виждаме често. Колкото и да е банално, е самата истина.

– Вярно ли е, че спите в отделни стаи?
– Просто апартаментът ни е такъв, но и имаме различни режими и заради това спим в различни спални. Аз съм нощна птица. Свиря вечер – с „Черно фередже“, със Стенли.  Чудя се от два-три месеца дали някой няма да ме покани да свиря блус. Така ми се е приискало.

– С този нощен начин на живот и понатрупани години, спазвате ли специален режим, за да удържите фронта?

– Значи, внимавам с наркотиците. Освен това гледам не всяка вечер да се прибирам пиян като свиня. Много важно е как човек се усеща. На мен ми е рокендрол отвсякъде и не ми пука изобщо.

– Децата ви искаха ли да тръгнат по вашите стъпки?

– Децата ми нямат нищо общо с музиката, може би я обичат, но и двамата се занимават с различни неща. Синът ми е на 27 години и работи като IT специалист. Самият аз не знам какво точно прави, тия професии са неясни за мен. Дъщеря, която ще стане на 20, работи в туристическа агенция.

– Строг баща ли сте или го раздавате рокендрол и като родител?

– Второто, колкото и банално да звучи. Давам им абсолютна свобода. И никога, ама никога не съм акцентирал върху ролята на бащата. Напротив, старая се да се пазя да давам идиотски съвети. Нека се оправят сами. И те се оправят между другото.

– При всички неуредици в държавата, имате ли отношение към политиката?

– Винаги съм бил тотално аполитичен. Сега съм съвсем, съвсем далеч от скапаната политика. Отвратително е това, което се случва тук, но го приемам за даденост. Вече съм тотален песимист.

– На какво го отдавате? В съседните държави площадите се изпълват с хиляди за най-малката несправедливост, тук бунтът е в социалните мрежи?

– Така ще бъде, това е положението. На нас си ни харесва така. Това представляваме и никога няма да се променим. Даже започвам да си мисля, че сигурно ни е било много добре, когато сме били при турците и така нататък. Те са се грижили за цялата организация, а ние само тъпо сме гледали и клатили дебелите шкембета. Има държави, които са готови за демокрация. И такива, на които не им трябва никаква демокрация. Ние сме мързеливи. Нека да не се лъжем! Обвиняват политиците, че са виновни. Че те да не са дошли от Марс? Те просто си играят на театър и си гледат кефа, а ние отдолу – масата, сме си свикнали да си го караме така. Разбира се, с удоволствие ги псуваме, като седнем в кръчмата. Тогава сме най-великите. Тръгнем ли си обаче, сме като посрани. Трябва да дойде някой, само да не е Дядо Володя, да ни превземе и да оправи всичко!

– Как прекарвате свободното си време?

– Гледам много кино. Падам си по сериали, но не тези новите български. Харесвам много по скандинавските, убийствени са. Гледам да се понатрупат епизоди, та да ги изгледам на един дъх.

– Какъв тип отпускар сте, ходите ли на море?

– Спрях с морето. Отивайки там, аз изживявам това, което ми се случва в София. Страшно пиене. И си задавам въпроса: „Защо трябва да го правя?“. Пускам си на телевизора кадри на море с дзен музика и се правя на маймуна.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html