Снимка: WIKIMEDIA.ORG
Финансовите министри на страните от ЕС се обединиха около общите принципи на реформата на европейските фискални правила, за да ги приведат в съответствие с икономическите реалности след пандемията. Засега обаче все още не са договорени важни подробности, предаде агенция „Ройтерс“, цитирана от БНР.
Проектозаключенията от срещата на 27-те финансови министри показаха, че страните от ЕС подкрепят голяма част от предложението на Европейската комисия, представено през ноември миналата година, но практическото му прилагане все още е предизвикателство. Съгласно предложението съществуващото ограничение на ЕС от 3% от БВП за бюджетния дефицит и 60% от БВП за дълга ще остане непроменено.
Правителствата с по-висок дълг ще договарят с Комисията индивидуални планове за намаляване на дълга, свързани с реформи и инвестиции, като се отклоняват от универсалното правило за годишно намаляване на дълга с 1/20 от превишението над 60% от БВП.
Поради факта, че много държави от ЕС имат дълг, който значително надвишава лимита на ЕС, те ще разполагат с период от четири до седем години, за да го намалят, който ще бъде договорен с ЕК въз основа на анализ на ЕК за устойчивостта на дълга. Дългът ще намалява постепенно чрез ограничения, определени за годишните нетни първични разходи – разходи, които изключват еднократните приходи, лихвите или разходите за циклична безработица – които правителството контролира пряко. Това би било подобрение в сравнение с ненаблюдаемия и податлив на преразглеждане структурен дефицит, който е в центъра на вниманието сега и който финансовите министри силно не харесват.
В случай на сътресения в икономиката, които са извън правомощията на дадено правителство, ще има „клауза за дерогация“, която ще му позволи временно отклонение от договореното споразумение за намаляване на дълга, въпреки че то ще трябва да бъде одобрено от другите правителства.
По много други аспекти на реформата обаче няма съгласие сред финансовите министри. Основното от тях е методологията на анализа на ЕК за устойчивостта на дълга, от който зависи голяма част от сделката за намаляването му и който би ограничил правомощията на правителството да взема заеми и да прави разходи.
Също толкова противоречив е въпросът дали трябва да има някакви числови критерии за намаляване на дълга, които да са общи за всички държави, дори ако те договарят индивидуални пътища, и ако да, какви да бъдат те. Други открити въпроси включват изискванията на новата рамка към онези държави, които нямат сериозни проблеми с дълга, как да се определи съвкупността от разходи, кога точно дадено правителство трябва да получи повече време за намаляване на дълга и как да се прилагат договорените планове.
