Петър КИЧАШКИ, пред в. Галерия
В серия от публични изяви, включително и от страниците на в. „Галерия“, имах възможност да очертая част от географските и логистични възможности, с които България е благословена да разполага. Поради характера на професионалната ми експертиза в сферата на международните търговски и логистични вериги в сферата на металите съм имал възможността през годините да разбера, че ние наистина сме благословени с местоположението си.
В много исторически периоди мястото, на което се намираме, е създавало проблеми. Известен е лафът, че хората на кръстопът къща не правят, пък Аспарух е направил държава. Но ако това е било проблем преди, то е невероятно предимство днес. Уверен съм, че трябва да опитаме да проведем отговорно националния си разговор за възможностите, с които България разполага. Те въобще не са малко, каквото и да ви говорят от телевизора.
Каква е географската хипотеза, в която се намира страната ни? Как можем да извлечем максималното от даденото ни. Тези въпроси следва да са част от дневния ред на всяка формация, която има претенция за власт. Без да знаем какъв ни е потенциалът, няма как да знаем в каква посока искаме да се движим. Както е известно – който не знае къде отива, обикновено стига някъде, където не би искал да бъде.
С какво разполага България в логистичен план? Коя наша даденост би могло да се счита за съревнователно предимство? Има ли възможност България да се преобрази и да се превърне в икономически двигател в тази част на света? С една дума отговорът е „да“. Нека погледнем по-обстойно на темата.
Както вече стана дума, България се намира на едно от най-важните кръстопътища на света. Ние сме предмостието между Изтока и Запада, между Турция и Германия, между Китай и Европа. В последните години виждаме плавно оттегляне на Америка от самоналожената й роля на глобален полицай. В рамките на старата геополитическа архитектура на света, т.е. в рамките на консенсуса след разпада на Съветския съюз, на Китай беше отредена роля на глобална фабрика. В последните години тази ситуация е разклатена. Ще наблюдаваме оттегляне на Китай от тази роля, което ще засили регионализацията на световната икономика. Мексико ще става все по-важен за индустрията на САЩ. В този смисъл Турция ще става все по-важна за индустрията на Европа. А кой държи ключа за търговските отношения между Европа и Турция? Ние.
България трябва да приеме еврото, защото това ще интегрира по-добре българската икономика и европейската. Ние нямаме как да присъстваме и се развиваме като някакъв остров. Ние сме част от Европа и трябва да засилим икономическата си интеграция със съюза, ако искаме да се възползваме максимално от логистичното си местоположение. Възгласите да не се включваме в еврозоната се дължат на две неща, основно. От една страна е безспорното и видимо с просто око руско влияние. Но пътят към Евразия е път към нищото. Ние нямаме общо икономическо, политическо или каквото и да е било друго бъдеще с Русия. От друга страна, съпротивата срещу еврото се дължи на криворазбраната и криво артикулирана идея за национален суверенитет. Разбира се, че такъв трябва да имаме, тук спор няма. Но ако трябва да сме обективни в ядрото на концепцията за национален суверенитет трябва да е лакмус тестът дали една политика прави държавата по-силна или по-слаба. Приемането на еврото ще ни направи неимоверно по-силни икономически. Поради това именно тази стъпка е защита на националния суверенитет.
България трябва да влезе и в Шенген. Това е условие, без чието изпълнение нямаме шанс да се превърнем в логистичен хъб. В момента опашките от камиони на граничните пунктове във Видин и Русе са безобразни. Десетки километри камиони седят с дни на границата, защото не сме в Шенген. Опашките са чудовищни и това кара много спедитори да пренасочат товарите си през други страни. Отделно, макар ние да не осъзнаваме логистичните си възможности, в Амстердам ги преценяват прекрасно. Богата държава като Нидерландия има способностите да вижда по-далеч от носа си. Те осъзнават ясно, че България в Шенген е заплаха за логистичната хегемония на Ротердам. А това пристанище е единствената причина Нидерландия да може да бъде намерена на световната икономическа карта. Ние сме длъжни да намерим дипломатически или друг път и да преодолеем ветото на Амстердам. То няма да изчезне от само себе си. Необходимо е ние да положим усилия по въпроса.
За да продължим по пътя на превръщането на България в логистичен център, трябва да си оправим инфраструктурата.
Необходимо е довършване на магистрала „Хемус“, довършване на скоростния път до Видин, а защо не и предвиждане подобряването на пътя до Русе и създаването на скоростна отсечка до Свищов. Освен това трябва да довършим магистрала „Струма“, както и (най-вече!) да пробием поне два тунела под Стара планина. Без тунели под Шипка и под Петрохан страната ни остава заложник на релефа си. Тези тунели трябва да се свържат и със съответните магистрални и скоростни пътища в региона, иначе няма да са ефективни. Всички тези инфраструктурни проекти са скъпи и времеемки, но не са непосилни. Можем да ги реализираме, особено ако умно ползваме парите, с които Европа ни помага. Можем да оставим временно на заден план нови мостове по Дунав, защото те са от по-малко значение, отколкото е подобряването на вътрешната инфраструктура и подобряването на самото корабоплаване по реката.
Като стана дума за Дунав, трябва да кажем няколко думи и за възможностите, които реката ни предоставя. Както е общоизвестно, големите плавателни реки като Дунав са една от предпоставките за възникване и развиване на цивилизация като цяло. Реката гарантира евтина и много евтина връзка с цяла Европа.
Впрочем използването на Мисисипи, например, е една от многото причини САЩ да е този глобален хегемон, който е. Ако използване реката правилно можем неимоверно да увеличим търговския си оборот с всички от Нидерландия до Украйна. Стотиците километри достъп до Дунав са предпоставка за огромен политически и икономически подем. В допълнение през Дунав имаме досег до логистичните възможности, които осигурява Констанца, с което фактически бихме могли да увеличим достъпа си до Черно море с още едно пристанище.
Какво пречи да помислим да направим стратегическа инвестиция на Констанца и да придобием нещо там, както го направихме далновидно по отношение на пристанището в Александруполис?
Впрочем, ако искаме да ползваме Дунав ефективно, трябва да помислим за инвестиции в сферата. Не са мостовете разковничето, а подобряването на качеството на водния път. Необходимо е възстановяване на работите на драгажните кораби, за да се удълбае дъното на реката, което ще позволи кораби от клас „морско-речни“ да влизат чак до Видин. С това фактически ще умножим многократно пристанищата си с достъп до морето. Отделно е важно да осъвременим пристанищната си инфраструктура и да създадем контейнерни терминали, които ще осигурят бърза обработка на много повече товари. Да не забравяме, че имаме и самостоятелен директен достъп до топли плавателни води. Черно море дава възможност страната ни да участва активно в международната търговия.
Всичко гореизброено го имаме. Ще са ни необходими няколко години и сума от порядъка на десетина милиарда, за да го реализираме. Това са много пари, но не са непосилни. Нищо друго да не бяхме направили по Плана за възстановяване, а само тази инфраструктура и щяхме да сме решили по-голямата част от уравнението.
Едно такова инфраструктурно облагородяване ще доведе огромен просперитет и благоденствие за всички, които живеем тук. Необходимо е да проведем този разговор и да решим искаме ли да се възползваме от даденостите ни. Или искаме да си продължаваме, както досега. Изборът е наш.
