Докога политиците ще отлагат изграждането на Национална болница за най-малките?
Ива Димитрова за в. „Галерия“
Некомпетентността е пуснала пипала навсякъде. Когато обаче засяга здравето ни, може и да е фатално, защото от погрешно поставена диагноза на лекар зависи човешкият живот. Така
наскоро заведох деветгодишната си дъщеря в дежурния кабинет на районната ни люлинска поликлиника в почивен ден. При изявени симптоми за скарлатина, дори за лаик като мен, който не е учил медицина – висока температура, болки в гърлото и обрив като копривна треска, дежурният лекар д-р Фархит заключи, че се касае за проста вирусна инфекция. Изписа ни Авирон рапид и спрей за пръскане на гърло, въпреки моето учудване и директно
питане дали все пак не става въпрос за скарлатина. Докторът, който разбрах, че работи в неотложна помощ, ме посъветва да не се правя на лекар и продължи да настоява, че няма никакви признаци за болестта.
Така и обаче не можа да ми обясни на какво се дължи тогава обривът й по тялото. Оправда се с цялостното състояние на детето… Това, естествено, събуди подозрения в компетентността му. Затова потърсих друг дежурен педиатър в частна поликлиника, където прегледът беше 50 лева. Още щом видя гърлото на дъщеря ми, докторът беше категоричен, че това е скарлатина. За обрива да не говорим… Започнахме лечение и за щастие детето вече е добре.
Какво обаче щеше да стане, ако се бяхме прибрали след прегледа при доктора от държавната поликлиника, и дъщеря ми се лекуваше само с Авирон. Антивирусен препарат, който по
никакъв начин нямаше да изчисти бактериалната инфекция. Детето щеше да се влоши и не се знае какви последици щеше да има забавянето на лечението му, защото отложена или
нелекувана скарлатината нанася сериозни поражения върху организма. Да не говорим, че може да зарази и други деца, ако не бъде карантинирано навреме. Подобен случай с некомпетентност от лекар, за съжаление, вече не е изключение, а практика.
Дни по-късно с мен се свърза майка, чието дете със скарлатина отново не е диагностицирано навреме от два екипа на спешна помощ, извикани по различно време, въпреки обрива и високата му температура. Защо за една лесно различима детска болест с изявена клинична
картина трябва да се търсят няколко мнения и да се плаща преглед от 50 до 150 лева с надеждата да се попадне на компетентен специалист. Та нали по цял свят детското
здравеопазване е безплатно. Кога и някой доктор ще поеме отговорността си за грешна диагноза и лечение, което понякога може да бъде фатално?
Всички тези въпроси без отговор, за съжаление, показват тъжната картина на родното ни здравеопазване за малките. Ситуацията е такава, че адекватно и навременно лечение има само в частните клиники. В 21-ви век нямаме и Национална детска болница, което би спестило обикалянето по кабинети, особено ако се налага интердисциплинарен екип. Докога политиците ще отлагат изграждането й?
Уви, заради ниското заплащане специалистите потърсиха спасение навън, за което не можем да ги упрекнем. И тук останаха добри доктори, които ежедневно се борят с вятърни мелници, или работят само в частни болници, където поне получават по-адекватно
възнаграждение за отговорната си работа. За съжаление детското здравеопазване не е приоритет на нито едно управление. Няма и да бъде без обща стратегия. И остава
само едно – да си плащаме за преглед или лечение, за да си спестим ядовете. И най-вече да получим адекватна помощ, дори и за банална детска инфекция.
