петък, 29 март 2024 г.

Парадоксите на българската инфлация

СНИМКА: БГНЕС

Мика ЗАЙКОВА пред в. Галерия

 Инфлацията у нас продължава да бушува, но е съпроводена с няколко типично български парадокси. Първият e  голямата разлика в цените от производителя до магазина за търговия на дребно. За най-употребяваните стоки от хората тя е в пъти. И най-фрапиращите случаи в тази посока са свързани с млечните продукти. Производителите на прясно мляко го продават на търговците по левче за литър, а на крайните клиенти то се предлага от големите вериги между 3,20 и 3,69 лв. Тези данни обяви наскоро в ефира на една от телевизиите представител на млекопроизводителите. При яйцата също се наблюдават подобни огромни разлики. Едно яйце на едро за около 30 ст. В супермаркетите обаче цената му скача до 70 ст., че дори и до левче или над 3 пъти. В тази връзка ще поправя цифрите цитирани от служебния премиер Гълъб Донев, който твърди, че надценките по веригата били само 20-30 на сто.

Вторият парадокс е, че големите търговски вериги почти винаги държат една и съща цена на храните. На подобни неща на пазара е време Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да обърне внимание. Търговията на една и съща цена намирисва на картелно споразумение. Да не забравяме, че най-големите вериги от супермаркети у нас са със западноевропейски собственици и човек се пита те дали биха си позволили да прилагат подобни практики в богатите и уредени държави в ЕС.

Третият парадокс е, че в България, която от повече от десетилетие е най-бедната държава в ЕС, цените на много от храните са същите и дори по-високи, отколкото в другите държави, където доходите на хората са несравнимо по-големи. Литър мляко например у нас се продава за около евро и половина. В Германия струва само 1 евро, в Австрия – до 1,50 евро. Българско сирене в опаковка от 700 грама в родината се търгува за 12 евро, а в Австрия и Германия – между 6,39 и 9,90 евро, като опаковката е с 50 грама повече. Учудващо е как като се превозят тези бучки сирене от нашата страна до Западна Европа поевтиняват, а у нас – транспортните разходи го оскъпяват повече. Логично е в чужбина това сирене да се продава по-скъпо, отколкото у нас. Още повече, че търговците винаги оправдават високите си цени със скъпите горива.

Тези учудващи за повечето общества в Европа факти говорят за нещо, което може се нарече спекула. В тази връзка е редно да си зададем въпроса – доколко в България има изобщо нормална пазарна икономика и дали изобщо конкуренцията у нас е лоялна. Явно – не.

Парадоксите на родната инфлация говорят за много сериозни проблеми на пазара на храни. Те обаче не могат да бъдат решени само с наблюдения и анализи както твърди служебният премиер Гълъб Донев. Трябват конкретни действия, насочени към разследване на възможни картелни споразумения. Недопустимо е също така цените от производителя до крайния потребител да скачат в пъти. В известна степен надценка от 20-30 на сто може да се приема за нормална. За съжаление обаче в последните 15 години КЗК не е установила нито едно нарушение на големите играчи на пазара. Затова не можем да бъдем големи оптимисти.

Има и един друг нерадостен факт – българските производители на храни от десетилетия не могат да намерят сили и да си отворят собствени фирмени магазини. Разбира се, това е свързано с повече разходи, но така те ще могат да продават продукцията си на по-добри цени и директно на крайните клиенти. За да се укроти инфлацията, може би в известна степен имат логика предложенията да се въведе таван на надценките на храните по веригата от производителя до търговеца на дребно. Подобна мярка не противоречи на принципите на пазарната икономика. В условията обаче на ширещата се корупция у нас и тази разумна идея може да бъде опорочена.

Съпоставим ли високите цени на най-необходимите стоки и услуги у нас с ниските ни доходи, то ситуацията става още по-трагична. Най-точният пример е минималната работна заплата, която получават над 600 000 души в страната, които са почти една трета от заетите. В Германия минималната заплата е 1981 евро и там литър прясно мляко може да се купи за 1 евро или с 0,50 евро по-евтино от България. У нас въпросното месечно възнаграждение е 385 евро или над 5 пъти по-ниско. В Австрия пък минималната заплата е 1500 евро, в Италия – 1080 евро.

При всички цитирани дотук цифри, никак не е учудващо защо в България от целия Европейски съюз има най-голяма разлика между бедните и най-богатите и тя е 7,5 пъти. В ЕС този показател е средно 3 пъти. Това сочат данните на Евростат. Над 80% от хората вече се считат за бедни, защото не могат покрият ежемесечните си разходи. Няма да е пресилено да се каже, че доходите на болшинството български граждани са неандерталски.

Политическата криза в България, която няма да се реши скоро, защото ще има много предсрочни избори, също не дава големи надежди за бързо справяне с неспирното поскъпване на живота и ниските доходи. Липсата на стабилни парламенти вещае единствено приемането на популистки мерки във вид на предизборни бюджети, които ще влошат състоянието на икономиката и ще ни отдалечат от еврозоната.

Редно е да припомним, че много от различните структури на властта у нас са с изтекли мандати и това също влияе отрицателно на състоянието на страната. БНБ например, чиито управител също е с просрочен мандат, не е направил нищо съществено за подготовката на страната за влизане във валутния съюз на ЕС. Говореше се, че те трябваше да напишат комуникационна стратегия за пътя към еврозоната и активно да обясняват на обществото плюсовете и минусите, за да може хората да не се притесняват и да не стават жертва на разни популистки пропаганди. Всяка размотаване в тази посока и липсата на редовно правителство в следващия парламент само ще наливат вода във воденицата на партиите, искащи да правят разни референдуми и съвсем да обезверяват гласоподавателите.

Друга илюстрация на неефективността на администрацията в последните няколко години е голямото изоставане на изпълнението на европрограмите. Те на практика не работят. Голяма част от парите за капиталови разходи не бяха инвестирани в проекти, които ще спомогнат за развитието на страната. Средствата бяха раздадени за субсидии „на калпак“, например.

От доста години у нас властимащите много малко правят за защита българския национален интерес и затова има много примери. След 5 февруари рафинерията в Бургас вече не може да продава зад граница (освен в Украйна) произведените от евтиния руски петрол нефтопродукти. Логично е сега да се получи по-високо предлагане на пазара у нас и цените да паднат. Остава ни само да се надяваме служебното правителство да направи нужното да се спрат опитите за контрабанден износ, картелни споразумения на пазара на горива или за други действия, които за пореден път да ощетят българските потребители.

Дали пък отново няма да помислят само за себе си държавните чиновници? Наскоро стана известно, че се премахва таванът от определен брой минимални заплати на месечните възнаграждения на шефовете и на членовете на бордовете на 17 големите държавни фирми. Сумите ще се определят от съответния министър. Подобни неща на фона на бедността на народа не звучат никак добре.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html