четвъртък, 28 март 2024 г.

Какво видяхме за една година война в Украйна?

Снимка: WIKIDATA.ORG

Петър КИЧАШКИ, пред в. Галерия

 

Руската агресия в Украйна навърши една година. За тази една година стотици хиляди загубиха живота си. Други милиони се превърнаха в бежанци, бивайки прогонени от родните си места и разпръснати из цяла Украйна и из половината свят. Разрушената инфраструктура и техника може да се оцени на милиарди, много милиарди. Отделно икономическите щети също са на гигантска стойност – икономиката на Украйна бе поставена пред невиждано изпитание. Няколко от големите сектори на украинската икономика реално са на колене, ако въобще ги има. Същото се случи и с Русия. Вследствие на санкциите руската икономика практически изчезна от картата на света.

Нека обсъдим икономиката на Украйна. Металургията, която беше изключително важна за страната, фактически изчезна. Азовстал е почти изцяло разрушен, а това беше завод с капацитет от близо 6 милиона тона годишно което го прави един от най-големите в Европа. Заводът е собственост на Метинвест, най-голямата компания в Украйна. Дружеството е собственик на редица металургични комбинати, стоманопреработвателни дружества като това с Дебелт, Бургаско, например. Разполага и с мини с железна руда и какво ли още не в сферата на металургията. Днес капацитет на Метинвест е спаднал повече от два пъти. Отделно другите металургични заводи в страната като този на ArcelorMittal също практически не работят.

Земеделието на страната също е поставено на изпитание. Поради войната почти в целия активен период за износ на зърно портовете на Украйна бяха блокирани. След кървавото завземане на Мариупол от Русия на изток от Крим Украйна вече не управлява пристанища. Остава Одеса, където след известни дипломатически усилия все пак беше отворено пристанището за някакъв, макар и крайно недостатъчен износ на зърно.

Реално фактическата международна търговия в Украйна се извършва през дунавското пристанище на Измаил. Проблемът е, че няма порт на Дунав, освен ако не броим Констанца, който да има капацитет да обработи толкова много насипен товар. Поради това портът на Измаил се задръсти, а речният флот в тази част на Дунав се оказа крайно недостатъчен, което изпрати цените не речния транспорт през тавана. За сравнение кораби от България до Констанца с насипен товар, които преди войната струваха между 6 и 10 хиляди евро на рейд, днес струват между 40 и 60 хиляди. За същия кораб, същия товар, същите изпращащи и приемащи точки.

Логистичното блокиране на Украйна, подсилено от ударния ръст на цените на транспорта в района, прави вноса и износа на стоки от страната силно затруднено. Това е сериозен проблем не само за Украйна, но и за голяма част от света, която разчиташе на украинска стомана или зърно. Днес тези източници трябва да бъдат заместени от другаде и това ще оскъпи процесите в отраслите на икономиката, които търгуват и преработват стоки с произход Украйна.

Отделно от това, голям е и проблемът с торовете, чиито основен произход е Русия и няма нужда да обясняваме, че те няма да стигнат до Украйна – най-малкото не в достатъчно количество и не директно. Оскъпяването на земеделската продукция и фактическото осакатяване на металургията ще създаде много дългосрочни проблеми за Украйна и след края на войната. Но това са все теми за след изстрелването на последния руски куршум в страната, дотогава Украйна е фокусирана в това да оцелее физически, а не в дългосрочни икономически проблеми.

По отношение на руската икономика нещата са още по-зле. Макар войната да се води от Русия на украинска територия, то икономическите последици за Русия са далеч по-тежки, отколкото някой в Кремъл е подозирал. Тежките санкции от страна на свободния свят подействаха опустошително на руската икономика, каквото и да говори пропагандата на Москва. Санкциите след овладяването на Крим от страна на Русия бяха фактически незабележими на фона на случилото се с Русия в икономически план след началото на войната в Украйна. При Крим санкциите на свободния свят изглеждаха като смокинов лист – санкционираме от кумова срама, но нямаме сериозно намерение да увредим руската икономика. Санкциите след нахлуването в Украйна са от съвсем друг характер – имат за цел да нанесат болезнени щети на Русия, няма в тях нищо палиативно. Обективно погледнато ефектите за руската икономика са в три основни направления.

Първо дойде ефектът от изтегляне на западни производства и инвестиции от Русия. Десетки хиляди работни места се изпариха за седмици. От Макдоналдс, през Тойота, Ауди, Хонда до Виза, МастърКард, Майкрософт, ПейПал и редица, редица други големи големи компании затвориха обектите си и се изнесоха от Русия.

Изчезнаха луксозните стоки, практически всички световни модни брандове спряха да продават стоките си в страната. Това влияе на две нива. От една страна изчезнаха хиляди и хиляди работни места. От друга страна на руските граждани им се налага близо една четвърт след началото на 21-то столетие да се върнат към примитивните стоки, порядки и нрави от преди 30-40 и повече години.

Вторият ефект дойде по линия на затварянето на световната икономика за руските стоки. Свободният свят, който е най-голям потребител на всичко що се произвежда и добива в Русия, просто пренасочи потреблението си другаде. И даже не говорим изрично за енергоносителите, за тях ще отворим дума след малко.

Но от световния пазар изчезнаха руските стомани, руските машини, руските гуми и каучукови изделия, руските руди и полезни изкопаеми, въобще всичко, което Русия изнасяше на Запад вече или не изнася никъде, или го изнася на Изток на себестойност. Дори потреблението на руските торове, за които стана дума, също вече подлежи на преосмисляне.

Всичко това стагнира руската икономика и блокира нейната адекватност. Дори най-руската от руските стоки – валутата – също фактически я няма вече. Рублата не е валута, която може да се търгува свободно, тя е вътрешна парична единица чиито курс се определя от централната банка, тъй като реално международно търгувана цена вече няма.

Третият и най-голям ефект дойде от загубата на стратегическите енергийни пазари. Руският газ, за който Русия инвестира милиарди, за да може да стигне до потребителите в Европа, вече е със статут на кървав диамант. За броени месеци Европа сведе потреблението на руски газ до нулата, замествайки го с газ от Норвегия и втечнен газ, който тепърва ще увеличи присъствието си с пускането на всеки нов терминал за такава суровина в Европа. Днес милиардните инвестиции на Русия в тръбопроводи са фактически непотребни.

Русия ще започне тепърва да търси как да изнася газа си към Китай, който ще е в силната позиция да извие ръцете на Кремъл и да получи каквато си цена иска. Топлата зима и наличието на свободен ресурс в западните икономики просто анихилираха доскорошната руска енергийна хегемония.

За една година война освен човешката трагедия и загубите на стотици хиляди животи, виждаме и фактически икономически крах. Украйна е в тежко положение, Русия е в състояние на невиждана катастрофа. До момента, като във всяка война, няма победител. Всички загубиха. Остава агресорът да си извлече поуките и да напусне окупираната от него суверенна страна. Не просто Русия е големият губещ, но е и единственият играч на терена, който може да спре провокираната от него война сам и еднолично.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html