четвъртък, 28 март 2024 г.

Всеобща суматоха – като пред апокалипсис

Снимка: БГНЕС

ИВАН ГАРЕЛОВ пред в. „Галерия“

Изглежда наистина идва краят на „избори до дупка“. Претендентите да се промъкнат до властта търчаха възбудени като абитуриентки или кандидатки за брак от „Ергенът“ – с надути устни, разголени рамена и напомпани гърди, готови да се отдадат при първо повикване.

И когато преобразеният Бойко Борисов, вживял се в ролята на незаменимия спасител на демокрацията, получил неочаквана плесница, изтърча обиден в студиото и забравил всякаква предпазливост изплака болката си пред цялата телевизионна аудитори, станаха ясни няколко непоклатими истини какво ще се случи на тези избори.

Първо: Вашингтон се е ангажирал да подреди най-после политическата сцена в България и ни го съобщава чрез посланието „Магнитски“. Предстои решаващ развой на войната в Украйна и източният фланг на НАТО трябва да бъде строен и готов за изпитания. Това означава създаване на стабилно правителство с атлантическа ориентация.

Второ: Съставен е подробен план за решаването на всички  проблеми, които пречат за съставянето на такъв кабинет. Мобилизирани са всички фактори, които могат да бъдат полезни в тази мисия, включително медии, партийни формации (залежали или нови), блуждаещи кандидати за място в парламента (нови или с нова фасада).

Посочени са и болезнените решения, които трябва да се предприемат.

Трето: Всички замесени в заверата са подложени на постоянно промиване на мозъците в посолствата на водещите страни в Алианса. Това ще е нов, български вариант на „цветните революции“ – безцветна българска революция.

Четвърто: Законът за правомощията на главния прокурор ще бъде приет от всички участници, включително и от ГЕРБ. Това означава край на сагата  „Иван Гешев“.

Пето: Очевидно от Борисов е поискано да се оттегли от политиката, не само от ръководството на ГЕРБ. Борисов играе етюд, че насила ще влезе в парламента. По-скоро това ще е последното му убежище, макар да не го прави неприкосновен. Вероятно ще се разиграе някакъв етюд, но по всичко личи, че се вижда краят на ерата „Бойко Борисов“. Да видим!

Шесто: Срещу президента Радев няма да се предприемат рисковани акции, достатъчно е да остане в рамките на пълномощията си.

Тези сигнали си ги разчитам сам, нямам очевидни доказателства. Но като съдя от поведението на кандидатите за власт, а и не само на тях, защото общото настроение е обхванало цялото общество, нещо се очаква.

Идва безцветната българска революция. И ето – оттук напрежението и суматохата нарастват и се разпростират навсякъде, но по различни теми – според интересите. Всеки говори като последна инстанция и сочи в някаква посока. Така и най-желязната завера може да се провали по „български“ – безцветна, но и безпочвена.

Едно любопитно изследване на в. „24часа“ в един ден на телевизионните студия показва следното: Политиците се занимават с Путин, ЦИК и смяната на пола. У нас: жегата и  евтиното мляко. Това дава повод на Радомир Чолаков – бивш шеф на правната комисия да развие тезата, че някои политически сили още отсега започват да създават напрежение, за да могат после да оспорват резултатите.

От своя страна Явор Дачков тълкува резултатите от актуалните социологически изследвания като доказателство, че „правителство може да има единствено с Бойко Борисов и ДПС, останалото са безсрамни лъжи“.

Но според доц. Николай Димитров „няма значение кой е първи на вота, всичко зависи от малките партии“.

Слави се оживи и готви смяна в ръководството на ИТН – Станислав Балабанов вместо Тошко Йорданов. Ако не друго – поне стои по-достолепно.

Възкресението на НДСВ бе обяснено с нежеланието повече да подхранват други формации със собствените си кадри. Но досега от собствените им кадри само трима са в опита за рестарт – Станимир Илчев, проф. Огнян Герджиков и д-р Антония Първанова. След оттеглянето на царя от политиката те не можаха да направят нищо на тогавашните местни избори, а сега редиците им са още по-рехави.

Мая Манолова на последните местни избори избягваше всякакво намесване на името й с левицата, сега е взела обратния завой и надига пръсти сред другите кандидати за мечтаната власт.

Татяна Дончева за пореден път трябва да преглътне злъчното подмятане на Румен Петков, че „Тишината в спалнята на Дончева ражда безумни видения“. Сега те заедно ще „отстояват мира“ и ще „борят корупцията“ в лява коалиция.

Сред цялата суматоха главният прокурор Гешев се е почувствал изоставен и се оплака: „Ние сме последната крепост на демокрацията“. Опитите да се атакува президента Радев бяха сполучливо коментирани от Тома Биков: „Хора като Атанас Атанасов, които заговориха за импийчмънт на президента, са способни да превърнат държавния глава в мощен и дългосрочен политически играч“.

Годишнината от началото на руската инвазия в Украйна даде повод отново да се повдигне темата за Паметника на Съветската армия. По-конкретно монументът бе атакуван с чук и бяха извадени няколко плочи. Шумът около инцидента даде повод на интелектуалци като професор Греди Асса и журналиста Борислав Зюмбюлев да издигнат някои идеи как разумно може да бъде решен проблемът, ако се вземе решение да бъде отстранен. Което пък води до логичния въпрос защо подобни теми не се подлагат на оценка и мнение на уважавани експерти и хора на изкуството, които да предложат разумни идеи на обществото.

Обществената картина в страната би била непълна, ако не споменем какви бурни събития се разиграха на сцените на изкуството и на малкия екран.

Един толкова позитивен факт като гастрола на Джон Малкович на наша театрална сцена породи голям скандал с цените на билетите. Ако заетите с величави дела ръководители на културните процеси бяха свели поглед малко по-надолу в низините, можеха много лесно да намерят решение чрез спонсориране на билетите. Вместо това дискусията се пренесе на дребнаво битово равнище и макар гастролът да се състоя, обществото ни се изяви по следния начин: парвенютата и новобогаташите посетиха театъра, да ги видят, че не жалят парите, а истинските ценители не получиха очакваното свръхсъбитие и се разочароваха.

Спомням си как първото голямо културно събитие в зората на демокрацията бе концерт на Лепа Брена на националния стадион, с употребата на хеликоптер и артилерийски залпове. Така си бе белязана нашата демокрация със сръбска  чалга.

Що се отнася до „събитието“, развълнувало нацията ни повече от всякакъв Шенген и позицията ни за войната  в Украйна, това е „Ергенът 2“.

Какъв срам и падение за bTV!

Това било отражение на действителността в страната, сърдито се намесват набедени „експерти“. Да, наистина парадът на „кифлите“ възпроизвежда действителността с манталитета и културата на нашите жени, но само в главите на създатели и продуценти на тази продукция. Не за пръв път те насаждат собствената си културна визия, но поне bTV бе запазена доскоро. Колко жалко!

„Млъкни, мръснико!“, ечи и от любимото музикално шоу по Нова телевизия. Става все по-невъзможно да се гледа това забавно предаване.

А по площадите на столицата вървят колоните на протестиращите срещу войната в Украйна. Не е избегнат и президентът Радев, когото същите тези хора подкрепиха при избора му. Предизборни маневри ли са тези протести? Има ли въобще нещо в тази страна, което да не е подчинено на задаващите се избори? Режисьорката Лилия Абаджиева отговори: „Не познавам интелектуалец, който одобрява политиката на Путин“.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html