Българската свобода има свой връх – той се нарича Шипка. Всяка педя земя разказва драматичната история на българската свобода. Връх Шипка е свято място, което не търпи нечисти думи и недостойни постъпки. Връх Шипка е място, в което се стъпва като в храм – с вяра в сърцето, смело, но тихо, защото под нозете ни стоят костите на опълченците, които браниха този връх до последен дъх. Днес, когато честваме 145 години от Освобождението на България, ние се прекланяме пред паметта на хилядите знайни и незнайни българи, които, изправени пред избора свобода или смърт, избраха България. Това каза на историческия връх Шипка служебният премиер Гълъб Донев.
„Да носиш България в ума и сърцето си не е отживелица. И днес родината ни има нужда от своите опълченци по дух и своите идеалисти по душа. Които ще се отрекат и ще загърбят личните си интереси и стремежи и ще се отдадат на общонационалната кауза за свободна, независима и силна България. Това е наследството, което ни завещаха опълченците на Шипка”, добави министър-председателят.
Според Донев от връх Шипка най-добре се виждат идните български дни, където „бъдещето зависи от усилията да застанем един до друг и да определим общата посока на развитието ни като общество”.
Гълъб Донев, който участва в отбелязването на празника, прие почетния караул. Честването продължава със заупокойната молитва в памет на загиналите воини, отслужена от Великотърновския митрополит Григорий. Премиерът участва и в ритуала по полагане на венци и цветя пред Паметника на свободата.
Началото на честванията беше дадено с изпълнения на хора на музикалната лаборатория за човека „България пее“ на маестро Йордан Камджалов при тържествения подход към Паметника на Свободата.
Стотици българи от двете страни на Балкана се изкачиха още рано сутринта по стъпалата към историческия паметник, за да отдадат почит към загиналите за Освобождението на България. Движението е затруднено, някои оставиха колите си на 10 километра от върха и продължиха пеша.
