С неочакван и хитър ход семейството на Краси Радков и Станислава Ганчева окончателно затвориха устите на клюкарите, които от две години ги развеждат. Комикът и съпругата му влязоха в тв предаването „Един за друг“ по Нова.
Освен участници в романтичното риалити, двамата са и ко-водещи и помагат на Емил Чолаков. Те са и единствените влюбени, които ще получат хонорар заради звездния си статут. Сумата се пази в тайна, пише „Галерия“.
„Както виждате продукцията не е заложила на красота при нас двамата – водещите, затова поканиха жена ми“, шегува се Радков и добавя: „Всъщност ние бяхме в конкурентни телевизии през годините и за първи път сме заедно в предаване. Преоткриваме се, въпреки че се познаваме от дълго време. Но ми е много приятно да работя с моята прекрасна и очарователна съпруга, която ми роди един прекрасен син. Имам да й връщам много позитивни емоции и ще го направя в „Един за друг“, сипе комплименти към половинката си известният актьор.
„Теодор, беше дълго чакано дете. Чакахме го цели 16 години и вече е на 4. Посветих се на майчинството, но не изцяло, защото имаше кой да ми помага. Снимах се в сериали, играх в театъра. В началото си мислех, че мястото ми е пред камерата. Затова завърших журналистика в Софийски университет. Но когато отидох в телевизията всички ме убеждаваха, че съм за актриса и се дипломирах актьорско майсторство в НАТФИЗ”q разказва атрактивната блондинка, която още от първата си поява на екран в предаването на Хачо Бояджиев „Полет над нощта“ и последващите години, се изявява като водеща на различни програми и предавания.
Какво научиха един за друг Станислава и Краси, които са заедно повече от 20 години? „Един за друг“ ли са? „Не беше лесно да влезем в коловозите. Както знаете, два остри камъка брашно не мелят и трябва да очукаш ръбовете. Гледаме да не се ядосваме на теми, от които аз подскачам, а него го дразнят. Обаче изненадите в нашия брак непрекъснато ги има, което е страхотно. Това е зрънцето. Чувстваме се все още като гаджета. Да излезем на разходка, без да сме го планирали. Да ми донесе три кокичета без повод. Да ми каже, че отиваме да се забавляваме уж за час, а прекарваме цяла вечер. Рядко се виждаме и такива откраднати мигове са много ценни. Няма как да ми омръзне“, категорична е Стаси, убедена, че срещата им навремето е била съдбовна. Той е на турне със „Сатиричния театър“, на което представят „Кукер кабаре“. Тя пък била на разходка в Пампорово с родителите си, своя чичо и братовчедите. На рецепцията в хотела тя попълвала адресни карти на роднините си, които си били забравили очилата и тя била безкрайно отегчена. Изведнъж отзад избоботил мъжки глас: „Добър ден, заповядайте довечера на театър“. Стаси се обръща, поглежда го и му отвръща, че вече е гледала спектакъла. Краси обаче не се отказва и кани на представлението близките й.
Не се ли почувствала поласкана от вниманието му. „Той още не беше започнал в „Шоуто на Слави“. Не го познаваше и театралната гилдия в София, защото току-що беше дошъл от Врачанския театър. Дори докато седяхме в салона, се чудех кой точно ни беше поканил. Не го познах и под сценичния костюм. На всичкото отгоре играеше травестит с гол гръб и дълга рокля с пайети. След това обаче артистите отидоха в бара на хотела, където на дансинга се развихри веселба. Сред тях беше и покойната вече Пепа Николова. Заговорихме се, а Краси отново издебна момента и поиска телефона ми, защото на другия ден си заминаваше. Първия есемес, който получих на сутринта беше:
„Добро утро! Добре ли спа? Имаш ли си гадже?“. „Имам си, но нещата не вървят в последно време“. Явно отговорът ми прозвуча като сигнал за атака. През следващия месец се ухажвахме с есемеси и той натрупа безумна сметка от тях. На всеки три минути получавах ново съобщение. И ако евентуално не отговорех, следващият ме бомбардираше: „Защо мълчиш, какво правиш?“. Беше много романтично. За жалост електронната поща не е като писмата и съжалявам, че не запазих нито един есемес“, връща се в спомените обичаната съпруга.
Първата им истинска среща е в София. Краси цъфва изрусен и обут с чехли, от които се подават пръстите му. Станислава казва, че е шокирана от външния му вид. Той хвърля чехлите в първото кошче и тръгва бос по улицата. Така отиват на кафе, говорят си и се смеят. После Краси заминава на турне зад океана. „Нищо няма да стане, запознали сме се и дотук“, мисли си тя. Той обаче се обажда всяка вечер и когато се прибира и носи първия намек за сериозни намерения – сребърна халка на мечи стъпки. Неговата пък е с мечки. Как й е премерил пръста или е налучкал, си остава загадка и до днес. Следва годеж и след 6 месеца е сватбата.
Кандидат-женихът отива при родителите на булката да й иска ръката, заедно с брат си, който живее в Америка. Той е съвсем различен от актьора – сериозен учен, изобретател, химик. По-голям е от Краси и се е грижил за него. Краси е расъл в село Ребърково, доказателство, че от бабината и дядова любов, няма по-голяма. Няма плонжове и майтапи, а драматично падане на колене. Тържеството е в София в ресторант „Форум“ над НДК. Тогава Христо Гърбов, който кумува с жена си Иглика Трифоново произнася култовата фраза: „Краси, моето момче, семейството е като театъра, в който ти няма да играеш главната роля!“. Именно Христо е този, който помага на комика от Враца да се премести в София. Как ли се живее с толкова духовит мъж? „Не си мислете, че вкъщи все е веселба. Всеки си има своите малки тайни, които си остават скрити за останалите. Той е нормален човек, не може все да е в роля. Има моменти когато е сериозен и дори неуверен, колкото и странно да звучи. Изпада в настроения, обземат го страхове, за които трябва да се говори Вдъхвам му кураж. Аз обаче не съм мека Мара. При мен няма колебания и дълга мисъл – храс храс, и правя нещата. Горя, ядосвам се бързо и бързо ми минава. Той е по-отстъпчивият и ще премълчи. Когато ми мине афектът, тогава казва какво мисли, за да мога да го възприема нормално“, обяснява Станислава.
Пред жена си Радков репетира глас, физиономия и походка за всяка нова роля. Това става спонтанно, както седят и пият кафе.Той започва да говори с променен глас, а на нея й става смешно. Когато не й се говори или й е тъжно, той изпищява като героя си Христосков навремето: „Како Станке-е-е, защо се цупиш!“. Как да му се сърдиш на такова сладурче. Тя го приема във всякакви превъплъщения и не й действа антилюбовно на либидото. Дали гримьорите са му залепили уши като джапанки или е без зъби, няма значение. Това е роля. „За мен Краси си е винаги един и същи – моят си Краси“, категорична е Станислава и допълва: „Не харесвам кльощави мъже. Той слаб никога не е бил, а по едно време доста напълня. Сега е в перфектна форма. Бил е много елегантен във ВИТИЗ – просто неузнаваем. Не го познавам от това време, но сигурно нямаше да го харесам“.
„Нашата любов е много силна – казва Радков. – Тя е като при военните – една година се брои за две трудов стаж.“
Краси й е батко със 7 години и затова е толкова грижовен, казва Станислава и прави още едно откровение: „Ако трябва да съм цвете, ще съм теменужка“. Казва го, защото майка й е агроном и се занимава с цветя. Баща й е лозаро-градинар. В Нови Искър имали собствена лаборатория за инвитро производство на листно декоративни цветя и озеленяване. Много искали малката да вземе занаята им, но нея я влече журналистиката. Завършва Софийски университет и школа по актьорско майсторство при Гриша Островски.
И двамата с Краси са единодушни, че не харесват думата звезда. „Звездите са на небето, а ние сме просто популярни хора, които се обичат.“
