четвъртък, 28 март 2024 г.

Световната търговия е крехък организъм

Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“

Когато неотдавна един кораб с контейнери се заклещи в Суецкия канал, това създаде огромни проблеми за цялата търговия. Каналът е едно от най-ключовите от логистична гледна точка места в света, редом с този в Панама, защото осигурява в пъти по-бърз и евтин пренос на стоки от Азия за Европа и обратно.

Всяко блокиране на Суецкия канал има катастрофални последици за почти всички вериги за доставка на стоки, а това създава натиск върху световната търговия и в крайна сметка рефлектира върху бюджета на всеки жител на планетата. Ситуацията е като онова, което наричат „ефекта на пеперудата“, който гласи, че всяко малко действие някъде може да доведе до гигантски последици някъде другаде. Цялата международна търговия е толкова неустойчива, че един-единствен кораб, аварирал на неудобно място може да създаде неописуеми последици. И така и стана.

Припомням този епизод, за да не забравяме, че световната търговия е наистина много чуплив и крехък организъм. Всяко дребно или по-едро събитие, но в някоя от невралгичните точки за световната търговия, може да предизвика икономическо цунами. В същото има потенциал да се превърне земетресението в Турция и Сирия. Епицентърът на труса от турска страна беше на изключително ключово място, което в действителност създава предпоставки да се нарушат редица големи световни търговски вериги. Извън бедствието и човешката трагедия, които безспорно са най-важни в такъв момент, не може без внимание да остане и въпросът за потенциалните икономически последици.

Районът на труса в Турция е един от металургичните хъбове в страната. Заводите Isdemir, Ekinciler, Bastug, KocCelikи Yazici заедно с някои от големите фабрики за студено валцуване в района съставляват около 1/3 от цялата металургична мощ на Турция. Приблизително 15 милиона тона стомана се произвеждат и обработват в тази част на страната. А това е съществено, изключително съществено количество стомана, която изчезна от пазара за минути и не се знае кога ще се върне обратно. Стоманата, както добре знаем, е един от двигателите на световната търговия и заедно с петрола оформят гръбнака на модерното общество. Без производство на стомана обществата ще се върнат в първобитния строй и по този въпрос не може да има разнобой на мнения.

Отделно от това трябва да е ясно, че металургията съставлява гръбнака на турската икономика. Металургията е единственият отрасъл от турската икономика, който е от световна важност. Да, машиностроенето, производството на дрехи и пр. също са важни, но металургията е поводът Турция да е на световната икономическа карта. Страната е най-големият вносител на скрап в света, а старото желязо е суровина за производството на почти сто процента от новата стомана в южната ни съседка. Поради статута си на най-голям вносител на суровината, реално Турция е глобален маркет мейкър в тази сфера, както и един от най-влиятелните играчи на пазара на нови стомани в света.

Общото между търговците на метали в Нова Зеландия, САЩ, Венецуела и Южна Африка е, че всички те следят ежедневно нивата на пазарна активност на турските металургични заводи. Целият металургичен свят функционира, използвайки за индикатор турската индустрия. Без покупки в Турция на скрап, цената остава без глобален индикатор което създава турболенции навсякъде.

В момента щетите не могат точно да се окачествят. Това, което се знае, е, че фактически по самите заводи щети няма. Все пак това са многомилиардни инвестиции, които са оборудвани с механизация последен писък на рециклиращата и металургична индустрия, което означава, че самите фабрики са построени да издържат на такива натоварвания. Проблемът идва от две инфраструктурни и едно чисто човешко обстоятелство.

Първият инфраструктурен проблем са прекъснатите газови връзки. Без природен газ заводите няма как да работят. Предстои да се разбере кога тази критична инфраструктура ще бъде възстановена напълно, но е повече от ясно, че това в момента не е и не може да е приоритет, докато все още вървят спасителни дейности и се вадят хора под руините.

Вторият голям проблем са пристанищата. По ключовото пристанище в Искендерун, което обработва около 1 милион контейнера и около 3,5 милиона тона насипен товар годишно, има щети, които тепърва предстои да се отстраняват. Нарушена е площадкова инфраструктура, има щети и по техника и механизация. Отделно обаче не са добре нещата и с частните пристанища на заводите. Портът на студеновалцуващото предприятие MMK е затворен за три месеца.

Пристанището на Ekinciler е затворено, пристанището на Yazici работи само за военните и за пристигане на хуманитарна помощ и техника, пристанището на Toscelik работи, но с капацитет една десета от този преди земетресението. Без работещи пристанища, металургията не може нито да внася суровина, нито да изнася готова продукция. Дори и заводите да работеха, те нямаше да имат логистична връзка със света Другата категория проблеми са чисто човешките  – мнозина от работниците в металургичния сектор в региона са загубили живота си. Хиляди други издирват семействата си. Човешката трагедия прави невъзможно нормалното възстановяване на работния процес. Просто няма как фабриката да работи, докато нейните служители и семействата им са затрупани под развалините.

Връщането на някаква форма на икономическа нормалност в региона ще отнеме месеци. Междувременно само към момента на писане на тази статия общо 11 презокеански кораба с насипна суровина пътуват с крайна дестинация някой от заводите в региона. Това са 300-400 хиляди тона скрап, чиито договори се очаква всеки момент да бъдат отказани с позоваване на клаузата за форс мажор. Няколко карга вече бяха пренасочени към района на Мраморно море и Италия към други заводи.

Всичко това ще създаде несигурност и ценови сътресения на новата стомана. В момента входната суровина е в изобилие, защото потреблението намаля с една трета за минути. Което води до естествен натиск върху цените на скрапа и може да отключи верижни фалити на по-притиснатите от финансова гледна точка участници на пазара. В рамките на следващите месеци до възстановяване на дейността на заводите в района на земетресението, цените на новите стомани и входните суровини може да се очаква, че ще паднат.

След това обаче идва проблемът  – когато всички турски заводи започнат да работят нормално и когато започнат гигантските инвестиции по възстановяване на региона, където ще отидат поне 4 милиона тона арматура, тогава цената на новата стомана може да се очаква да преодолее редица психологически граници и да стане непосилно висока за строителния и машиностроителния бранш. Разбира се, всичко това са прогнози и анализи въз основа на опита в предходни такива кризи, но не бива да се възприема като съвет за инвестиция или капиталовложения. Просто обаче следва да имаме едно наум, че предстоят бурни сътресения в този ключов икономически отрасъл, които няма как да не рефлектират върху джоба на всеки. Просто световната икономика е наистина крехка и с нея трябва да се внимава.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html