Интервю на Васил НАНЧЕВ за „Галерия“
– Доц. Стефанов, какви са основните причини, освен силния трус, за големите поражения и жертвите от земетресението в Турция?
– Основната причина са пропуски и проблеми в строителството. По медиите излезе информация за много незаконни сгради в Турция, които впоследствие след години са били амнистирани. Явно, с цел да се икономисат пари, те не са били изградени по стандартите. Незаконните сгради са убили за секунди хората в тях.
От конструктивна гледна точка, основната причина е липсата на вертикални елементи, наречени антиземетръсни шайби. Те са стоманобетонни стени, които са предназначени да поемат основното натоварване на сеизмичното въздействие. От репортажите от медиите се вижда как сградите рухват за секунди, което показва именно липсата на тези елементи от конструкцията. Втората основна причина са много търговски обекти и заведения с много малко стени в партерните етажи на рухналите блокове. Подобни сгради биха паднали и при доста по-слаб трус.
Показателно е и това как едни постройки рухват бързо, а други остават цели, без да имат видими повреди. Изводът е, че при проектиране и строителство според изискванията жертвите и щетите са далеч по-малко.
– Може ли да се каже, че корупцията е в основата на незаконните строежи, довели до многото жертви?
– Не бих коментирал така нещата. Съобщенията за арести на десетки, свързани с тези строежи, означава наличието на голям проблем. Подобни силни земетресение стават и в други краища на света. Винаги давам за пример Япония, САЩ (щата Калифорния), Нова Зеландия. Там обаче подобни проблеми няма, строи се с достатъчна здравина и се спазват всички изисквания.
– В Турция и Сирия не е ли трябвало да има ограничения на височината на сградите в подобен силно сеизмичен район?
– Ограничаването на броя на етажите не е добро решение. Важното е да се упражни строг контрол. Ако бяха изградени както трябва, падналите високи сгради щяха да оцелеят. Стриктното спазване на нормите е най-доброто решение за намаляване на рисковете.
– Каква е философията при строителството на една сградата – тя да понесе и големи повреди при труса, но да не се срути, за да не пострадат обитателите й ли?
– У нас са в сила европейските норми за строителство в сеизмични райони, допускащи някакъв процент повреди за определен период от време при трус. Тяхната философия е да бъде запазен човешкият живот. 100% гаранция на здравината на конструкцията ще направи цената на сградата социално неприемлива.
– Оцелелите сгради от силно земетресение, остават ли годни за обитаване?
– Винаги след подобно бедствие се прави оценка на оцелелите постройки. Използва се светофарната методика. Със зелено се означават постройките годни за обитаване. При жълт цвят се предписват спешни сериозни укрепвания на конструкцията. За останалите случаи важи забранителният червен цвят и сградите подлежат на премахване, защото и при най-малък следващ трус ще рухнат.
Затова общините при подобни бедствия трябва да имат готовност да приютят някъде останалите без покрив хора. Редно е да се знае къде ще бъдат палатковите лагери или фургоните за живеене. Необходимо е тези места да бъдат осигурени с ток, вода и канализация.
– Каква е ролята на терена за оцеляването на сградите по време на силен трус?
– Преди началото на строежа задължително се прави геоложки доклад, описващ характеристиките на земните пластове под бъдещата постройка. С тези данни инженер-конструкторът оразмерява сградата.
По поречията на реките земната основа усилва сеизмичните вълни. При такива по-слаби почви се вземат съответните мерки, като напр. да се набиват пилони. Важното е фундаментът да стъпи на по-здрава основа. Разработените инженерни методи за справяне с проблема има много.
– Партерът ли трябва да е най-здравата част?
– Всички етажи трябва да са здрави. Големите рискове обаче идват от стремежа самоволно да се премахват части от конструкцията именно в партерните етажи. Обикновено това се прави, за да се отворят големи площи за магазини или заведения. Подобни преустройства има много в приземните етажи на стари кооперации в централните части на големите градове. По този начин сградата се лишава от елементи, които да поемат удара на земния трус. Задължително е такива промени да се правят от инженер конструктор, който да предвиди изграждането на допълнителни елементи, компенсиращи премахнатите.
– Според вас имат ли достатъчно информация хората как да реагират по време на земетресение?
– Нивото на сеизмичната култура на населението у нас не е много висока. В България има разработени програми за обучение в детските градини и училищата. В сайтовете на БЧК и аварийната служба има инструкции, които могат да бъдат прочетени.
Хубаво е също така хората да се поинтересуват за състоянието на сградите, където живеят и работят, на кое място се намират противоземетръсните шайби и при силен трус да отидат близо до тях. Нямат ли информация за тях при земетресение може да застанат близо до асансьорната клетка. Това са най-устойчивите елементи и при срутване на подовите плочи те ще останат и ще се увеличи шансът за оцеляване. При нискоетажните сгради може бързо да излезем навън или да се скрием под дебела маса, под касите на вратите, което ще ни предпази от падащите предмети и тухли.
При сгради с много етажи (над 8-9) е редно да се избягва масовата евакуация по стълбищата. Те не са проектирани всички хора от блока наведнъж да се изсипят по тях. Освен това при толкова наведнъж бягащи хора има опасност от наранявания или по-тежки последствия. Паниката винаги носи по-големи рискове. Да не забравяме, че е немислимо блок на 10-15 етажа да може да се евакуира само през един вход за няколко минути. Ползването на асансьор при земетресение е много рисково.
– Кои сгради са най-опасни при силен трус?
– Някои смятат за най-рискови панелните блокове, но не споделям подобно мнение. Панелите за тях навремето са били изработени в заводски условия и са с по-добри показатели. Потенциално слабото им място са металните връзки (наричани дюбели) между отделните елементи. При положение, че блокът е стопанисван както трябва и няма корозия в тези връзки, то панелките биха се държали много добре по време на земетресение. Редно е да се провери какво е състоянието на дюбелите и при необходимост да се вземат мерки за ремонта им.
За всяка сграда винаги трябва да се полагат грижи. Не трябва да се допуска да има течове. Водата и влагата са най-големият враг на стоманобетонната конструкция, защото предизвиква корозия на арматурата и се намалява носещата й способност, която е решаваща по време на трус.
– Върху какви проекти работи БАН в момента , свързани с рисковете от земетресение?
– От няколко години се изпълнява програма за ограничаване на неблагоприятните ефекти от различни природни бедствия. Ние работим по отношение на преодоляване на сеизмичния риск, което означава да се прогнозират евентуалните последствия от силно земетресение. При нас обаче има недостиг на хора, което не ни дава възможност да правим мащабни изследвания.
Целта на това изследване е приблизително да се предвиди колко ще са загиналите, ранените, останалите без подслон, броят на разрушените сгради, а също и на получилите тежки повреди, които стават неизползваеми. Правят се и прогнози за икономическите загуби от бедствието. Подобна информация е ценна за хората, взимащи управленски решения. Става въпрос за количествени оценки, а не качествени. Подобни оценки са направени за Русе, Пловдив и Благоевград, а за столицата в момента се работи и трябва да е готова до края на годината.
Опитът обаче показва, че по света никой нищо не прави преди бедствието, каквото е едно силно земетресение. Изключенията са Япония, Нова Зеландия и САЩ, а напоследък и Чили. Причината е, че разрушителните земетресения не са чак толкова чести. Никой обаче не знае кога ще станат – може да е много скоро или пък след 100 години, но е хубаво да сме подготвени.
ВИЗИТКА
Доц. д-р Димитър Стефанов е магистър по строителство, доктор по сеизмично инженерство.
Ръководител е на секция „Сеизмично инженерство“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН. Заместник-директор на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (2003-2010).
Доцент и асистент в Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (1992-2002).
Член е на експертните комисии по наводненията и земетресенията към Националния щаб на МВР и за аварийни ситуации към АЕЦ „Козлодуй“.Член на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в България.
