Снимка: АВТОРЪТ
Васил ТАШЕВСКИ
Изненадващо в последния работен ден на по-миналата седмица служебният кабинет отложи влизането ни в еврозоната с още една година до 1 януари 2025 г. Поредното оправдание е, за да можем да покрием критериите. Само 2 дни по-късно обаче служебният финансов министър Росица Велкова обяви, че шансът да влезем във валутния съюз е възможно да стане в средата на 2024 г.
Повечето икономисти, изказали своето мнение пред „Галерия“ по темата, потвърдиха, че след влизането ни в еврозоната вземането на кредити от домакинствата и бизнеса ще е много по-лесно, а инфлацията – по-ниска. Противниците на приемането пък залагат на вечното му отлагане и излизане от ЕС, смятат експертите.
„Не виждам нищо притеснително от преминаване към еврото у нас“, казва Десислава Николова, от специализиран сайта за кредитни консултации.
„На практика сме го приели за официална парична единица,
защото курсът на лева е фиксиран към него. При държави във валутен борд много по-лесно става това преминаване към евро. Само трябва се уточнят някои детайли, като например липсата на основен лихвен процент, който се използва за изчисляване на лихвата по търговския закон начисляване за забава на изплащанията на дълговете. Сега тя основната плюс 10%. Тази лихва за забава пък основа за слагане на тавана на лихвите по потребителските заеми. Предстои да се приеме Закон за еврото, но голяма част от методологията в банковата система вече е изградена. За това не виждам някакви драми“, пояснява тя.
Според нея след влизането ни в еврозоната няма да има големи промени при изчисляването на лихвите по кредитите. „В момента банките ги формират на базата на привлечения от тях ресурс (депозитите) в лева. При влизането ни в еврозоната ще трябва да възприемат нова методика. Най-вероятно те ще запазят старата, но ориентирайки се по депозитите в евро.
Клиентите обаче не бива да се притесняват,
защото търговските банки имат опит. Освен това според Закона за потребителския кредит, при приемането на нова методика за изчисляване на лихвата се забранява да се качват лихвите по кредитите. За това няма място за притеснения, че новите методики, приети заради еврозоната ще вдигнат цената на заемите“, поясни Николова.
Финансовият експерт Любомир Дацов, участвал във въвеждането на валутния борд в България, смята, че влизането в еврозоната ще е следващата ни стъпка към развитието на страната. „Не бива да се забравя, че при приемането ни в ЕС сме се съгласили след време да въведем и еврото. Сега обаче част от обикновените хора започват да се доверяват на откровените лъжи, разпространявани от опонентите на влизането ни във валутния съюз. Трябва да се разбере, че ние се присъединяваме само към институционалната структура на еврото. От 2000 г. еврото е резервната ни валута. На практика, ако изтрием левчето, отдолу ще се види еврото. От друга страна може да се каже, че доста се забавихме с влизането в еврозоната.
Пропуснахме много възможности.
През 2008 г. бях в работната група за влизането ни в ERM-2, известна „чакалнята на еврозоната“ и целта беше да направим бърз скок в еврозоната още през 2010-2011 г. За съжаление не успяхме, основно по политически причини. Сега имаме шанс да влезем и за мен тази дискусия повече от 20 години по-късно ми изглежда дребнава“, пояснява той.
По думите на Дацов е учудващо е, че българи бягат в страните от еврозоната, за да търсят по-добър живот, но тук има политици, говорещи, че там било по-лошо. „Пропагандата на противниците на еврото работи добре, защото е насочена към емоциите на хората да се създава враг. Лъже се, че икономики многократно по-големи от българската щели да фалират и ние да им плащаме сметките. Друга лъжа широко разпространявана е как еврото преди приемането ни в еврозоната щяло да стане поне 6 лв. Още от 2005 г. има решение, че влизането ни във валутния съюз ще стане при сегашния фиксиран курс“, уточнява финансистът.
Той пояснява, че още през 2008 г. е имало идея да се изписват цените на стоките, услугите и данъците в евро и по този начин да ограничим опитите на някои да се възползват от страховете на хората. Дацов припомни как
пазарът на имоти вече доста години не работи в лева,
а почти изцяло в евро, като същото важи и при автомобилите и на доста други неща. „Причината е в по-ниския риск. Добре ще е бъдещият парламент да приеме тази идея за двойните цени, за да не закъснеем. Изпуснем ли сега влизането в еврозоната, има риск и за съществуването на валутния борд. Кампанията на разни политици е за запазване уж на лева, но на практика е срещу еврото и ЕС. След време може да решат и да падне бордът и да се излезе от Евросъюза. Няма логика противниците на еврото да продължават да искат левът да бъде вързан към тази валута. Има нещо шизофренично, че се приема левът да е фиксиран към еврото, пък са против еврозоната. Хората трябва да знаят, че всяко решение е отговорност и към бъдещите поколения.
Защо българите трябва да привикват към мизерията,
а не искат да вървят напред и в родината си?“, пита Любомир Дацов.
„Много са наглите лъжи за еврозоната, разпространявани от противниците на ЕС“, казва икономистът Румен Гълъбинов. „Нещата се въртят около 4-5 опорки и в типично пропаганден стил от времето на соца се добавят най-различни неща като Истанбулската конвенция и джендърите, ценностите на българското семейство и исконните ни славянски корени. Друга голяма лъжа е, че изчезването на лева било загуба на суверенитет. При приемането на валутния борд левът загуби суверенитет първо спрямо германската марка, а след това при фиксирането му към еврото. От 25 години българската парична единица няма суверенитет. Сега ли се сещат за него? Лъжата с бума на цените също се експлоатира усилено. В Хърватия е пресният пример, където инфлацията им за януари (първият месец в еврозоната) е само 0,2% и е по-ниска спрямо декември. По начало държавите в еврозоната през последната година имат много по-ниска инфлация, отколкото в останалите страни от ЕС. Изключение са балтийските страни, но там влияние оказа войната срещу Украйна. Пример за скъпотия извън еврозоната е Унгария. Там основният лихвен процент е 25 на сто, което в пъти повече от тук. Българите забравиха ли високите лихви по времето на Виденов, когато доларът стигна 3000 лв. Смешен е и доводът за обедняването на държавите и хората в еврозоната. По каква причина тогава
ходим на гурбет там за по-големи заплати?
Еврозоната е мишената на пропагандата, за да се предизвика дезинтеграция в самия ЕС. Друг акцент е как Италия била много зле и е пред фалит, а ние ще им плащаме дълговете. В еврозоната има гаранционен механизъм с достатъчно натрупани средства в продължение на повече от 20 години. Възможно е след време противниците на еврото да поискат да ни отцепят и от Евросъюза или НАТО. Вероятно, ако не влезем в еврозоната следващата им цел да бъде валутният борд“, предупреждава Гълъбинов.
Той припомня, че членството ни в еврозоната ще намали кредиитният риск на страната, което означава и по-лесно отпускане на заеми от търговските банки на домакинствата и бизнеса.
В ефира на една от телевизиите служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов каза, че отлагането на влизането в еврозоната носи сериозни щети, които на година възлизат на 300-400 млн. лв. Той уточни, че само от превалутирането от евро в лева и обратно загубите се равняват на 50 млн. лева.
Кампанията срещу еврото включваше и дезинформация как членството в еврозоната означава бум на цените. Акцентът бе поставен върху последната страна приета във валутния съюз, но
ценовият бум в Хърватия се оказа кьорфишек
Още от първите дни на влизането на Хърватия в еврозоната в различни медии у нас започна да се тръби за огромна инфлация в бившата югорепублика, която ще продължи да расте.
Данните от там за януари обаче не потвърждават твърденията за голямо поскъпване. Според информация от „Евростат“ месечната инфлацията в Хърватия за януари 2023 г. е 0,2% и забавя ръста си за втори пореден месец. Годишната инфлация е 12,5%, а през декември 2022 г. е била 12,7% а през ноември 2022 г. – 13%.
В публикация на доц. Янко Христозов от УНСС, озаглавена „Води ли въвеждането на еврото до висока инфлация? Мит или факт?“ пише, че ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,15, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
В монографията „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната, публикуван миналата година от катедра „Икономика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се казва, че „различни изследвания показват, че съществува слаб еднократен ефект от смяната на валутата върху равнището на цените, измерено чрез ХИПЦ“ (хармонизиран индекс на потребителските цени)“. Части от този научен труд са залегнали и в работния вариант на проекта на анализ на ефектите от въвеждането на еврото, изготвен от Българската народна банка (БНБ) и предоставен на партиите в 48-ото Народно събрание миналата есен, пише сайтът factcheck.bg.
