Васил НАНЧЕВ
2-3 пъти поскъпва медът от кошера до магазина. На дребно цените варират в широки граници 7 до 15-18 лв. за килограм. В същото време изкупвачите към преработвателните компании го вземат по 4,50 до 4,80 лв. Само за биомеда цените на едро са към 5,50-5,80 лв., уточняват пчелари.
Сребрин Илиев, съветник на председателя на Националния браншови пчеларски съюз по европейските въпроси, казва, че българските пчелари
имат проблеми, защото не се сдружават,
за да могат да имат пазарна сила. „Те са калпави икономисти и не могат да си пласират меда изгодно. Директните продажби също не вървят добре“, пояснява той. Според него по тази причина кошерите у нас непрекъснато намаляват. „През 2019 г. имахме 900 000 кошера, а вече са 600 000, а пчеларите са около 6000. Хората масово се отказват от занаята, защото губят. У нас пчеларите са принудени да продават меда си на т. нар. преработватели. България е единствената страна в света, където в законодателството да е записано, че фабрика произвежда пчелен мед. Те нищо не преработват, а само го опаковат.“, пояснява пчеларят.
Илиев разказва за още неуредици с меда у нас. „В стария закон за храните го имаше медът като храна и се разрешаваха директни продажби на малки количества. В новия само в едно приложение пише мед, но никой не може да каже, че става дума за пчелен мед, защото е в главата за захарни изделия. Пак там е добавено, че законът не се отнася за виното, защото за него си има отделен закон. За меда също трябва да има подобен текст, защото си има Закон за пчеларството. През лятото на 2022 г. си измислиха наредба за изискванията за пчелния мед към закона. Ще я оспоря в съда и ще падне, защото има директива на ЕС за меда, която казва, че е продукт на пчелите“, предупреждава Илиев.
Според пчеларя много негови колеги не работят коректно. Една от причините е, че в момента
нямаме стандарт за пчелните продукти.
Той и добавя, че другото безобразие е храненето на пчелите със захар. „Има си правила как да се прави. Или с естествената им храна – мед или с храна за пчели. За биопчеларите е задължително да подхранват само с цели пити с мед. В Закона за пчеларството пише, че може да се подхранва, преди да започне цъфтежът. Те обаче целогодишно хранят, само и само да въртят мед. Рафинираната захар е вредна и за пчелите, не само за хората. На пчелите се изхабява имунната система. За това през зимата има масов мор в кошерите“, твърди Илиев и се учудва защо се дава субсидия на пчелари, за да си купят машина за правене за захарен сироп.
Агрономът и производител на пчели-майки Калоян Кисьов припомня, че най-голямата опасност за производството на мед у нас е безконтролното и
масово използване в земеделието на инсектициди
и други химикали. „Опрашителите на растенията в природата не са само пчелите. Те са само 10% от тази група. При унищожаването на насекомите се оказва силно негативно влияние на цялата екосистема на планетата. Освен това голяма част от химикалите, използвани в земеделието имат нервно-паралитично действие“, подчертава той и припомня, че най-големият проблем в момента са неоникотиноидите. В Комисията по земеделие в НС БАБХ поиска дерогация у нас за използването на 2 неоникотиноида за обработка на семена при царевица. Звучи зловещо. Те са забранени в другите страни от Европа, защото са много токсични за насекомите. Оцелелите през лятото от този химикал пчели умират през зимата, защото е отслабена имунната им защита. Затова и у нас вече има по пчелите непознати някога заболявания. Нелогично е да се иска връщане на неоникотиноидите, защото има конвенционални препарати, заместващи ги успешно. Другата голяма опасност от неоникотиноидите е и разтворимостта им във вода и
срокът им на полуразпад от цели 19 години.
За този период те се концентрират в почвата и оттам в цветовете на растенията. Изследвания показват, че при еднократно използване на този химикал в овощна градина, след това 6 години наред е откриван в пробите от прашец в цветовете в дози, достатъчни да унищожат медоносните пчели. Други проучвания отчитат, че неоникотиноидите влияят на нервната система и на топлокръвните. При експерименти с плъхове се е увредила половата им система“, алармира Кисьов.
По думите на Калоян Кисьов медът също е храна, но на практика не подлежи на цялата верига за проверка на храните, защото в случая законът липсва. „Медът е третият по имитация в света продукт, вторият е зехтинът.
Може да се фалшифицира с всичко, което е сладко,
като започнем от захарта, глюкозата, фруктозата, изосуит и още много неща“, пояснява пчеларят и добавя, че само лабораторни проби могат докажат какво има в буркана.
Според него освен отровите и имитациите, голям проблем за пчеларите у нас е липсата на каквато и да е организация в сектора, като причината е липсата на взаимодействие между многото браншови организации. „За разлика от България, в Румъния има ред, но той се налага от организациите на пчеларите. Имат национална структура, която представлява бранша пред всички институции. Разделени са на различни нива надолу – развъждане, пазари, преговори с администрацията. Затова и румънците ще получават пари от ЕС за опазване на тяхната неизвестна Карпатска пчела. У нас обаче така и не успяхме да постигнем същото и за нашата регистрирана Родопска медоносна пчела“, казва Кисьов. Той добавя, че в Германия, за да се стане пчелар, се изкарва курс в съответното местно сдружение. „Има изпит. Преди това обаче друг правоспособен пчелар трябва да го предложи и да му стане ментор. След това новакът, ако бъде одобрен, трябва да каже къде ще гледа кошерите, като това не може да става на вече заети места. 3-4 години менторът се грижи за новия пчелар, като за чирак. Освен това, там не се разрешава отглеждането на повече от 15 кошера. У нас някой започват със 100 кошера веднага, а не са виждали пчела на дори динена кора“, пояснява той.
От своя страна Николай Куманов от Федерация на българските пчелари предупреждава, че
високата цена не гарантира добро качество
Затова най-добре е човек да купува от пчелар, който ни е лично познат и му имаме доверие, че произвежда качествен мед. По думите му, обикновено пчеларите продават директно за 12 лв./кг. Изкупната цена максимум 5,50 лв., а за биомеда е малко по-висока около шест и нещо до 7 лв./кг.
Според него поради различни причини в последните години много малко са директните продажби на български мед в търговските вериги в чужбина. В супермаркет в Лондон могат да се видят бурканчета с мед с надпис, че е произведен в малко селце в България. „Предимно на едро изнасяме за Германия, Италия. Дори така обаче нашият мед трудно се продава, защото Украйна още от 2014 г. има право на безмитен внос в ЕС. Те го пласират по 1,8 евро/кг на едро. Във Франция пък най-много търсят от България прополис и восък за козметика и медикаменти. Румъния има марка за монофлорен акациев мед. Ние нямаме подобна марка. По принцип се произвежда, но не сме го защитили. Съмнително е, че ако защитим марка, ще му се качи цената, защото ЕС вече предпочита по-евтин мед, за сметка на качеството“, смята Куманов.
За потребителите той пояснява, че най-бързо се захаросва медът от рапица и слънчоглед, а най-бавно или почти никога не се захаросват от акация и мановият.
