петък, 29 март 2024 г.

Икономистът Румен Гълъбинов: В еврозоната инфлацията е доста по-ниска от тази у нас

Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ

Интервю на Васил НАНЧЕВ за „Галерия“

– Г-н Гълъбинов, напоследък много шум се вдига около влизането ни в еврозоната. Според вас какви ще са плюсовете и минусите за България от членството във валутния съюз?

– Нашата страна е направила своя избор преди повече от 25 години с въвеждането на валутния борд. Тогава левът беше фиксиран към германската марка, която по-късно влезе в еврозоната и от 2002 г. нашата парична единица е вързана към еврото. На практика се разплащаме с единната валута и момента, но под формата на левове и стотинки.

Голямото ни предимство е и това, че при влизането ни във валутния съюз ние няма да имаме драстични разлики в курса на лева. И сега курсът лева към долара и другите световни валути се мени, но само през еврото. В последно време, например, еврото поскъпва спрямо долара и нашият лев – също.

Еврозоната ще ни донесе доближаване до лихвите в тези страни. Освен това няма да има разходи за транзакция от едната валута към другата. Това най-бързо ще се усети в туризма. Ще нараснат още повече посещенията на хора от държавите от валутния съюз и от ЕС. Още по-важното е, че ще станем по-атрактивни за инвеститорите. Всеки от тях, особено от друга страна от валутния съюз, няма да има никакви пречки да развива дейност. Ще се повиши и кредитният рейтинг на страната, което ще ни помогне при по-добри условия да продаваме свой дълг на международния пазар. Освен това ЕЦБ поема изцяло надзора върху цялата ни финансова система – банков и небанков сектор. Това ще донесе стабилност и по-висока защита на потребителите и получаването на по-добри условия за кредитиране на домакинствата и бизнеса. Отпускането на заеми в България ще става при почти същите условия, както и в другите държави от еврозоната.

Ползите за бизнеса също ще бъдат големи. В момента нашите фирми имат разходи за транзакциите от едната валута към другата. Бизнесът има харчове в лева, износът му пък е в евро. След това отново превалутира постъпленията, за да се разплаща у нас в лева. Всичко това ще бъде спестено на предприемачите. Освен това, членството ни в еврозоната ще даде възможност на българския бизнес безпрепятствено да ползва кредитиране от банки в друга държава на валутния съюз. Ще може и сметки на фирми да бъдат отваряни в други банки от еврозоната, защото ще сме част от общото валутно пространство. Това означава по-голямата свобода на движение на паричните потоци.

– Ще паднат ли лихвите по заемите, които изплащат или ще теглят тогава домакинствата и бизнеса?

– Лихвите на ЕЦБ ще са определящи за България и ще бъдат много близки до тези в развитите страни от еврозоната. Би следвало те да са по-ниски от сегашните. Причината за това е, че с влизането ни във валутния съюз ще се намали рискът на самата ни страна, който в момента се начислява в лихвата и тя е по-висока. На практика в еврозоната ще имаме по-добра кредитна репутация.

– В такъв случай, как ще коментирате твърденията, че влизането ни в еврозоната ще срине икономиката ни и българите ще обеднеят още повече?

– Голяма част от „аргументите“ срещу влизането ни в еврозоната са смехотворни. Говори се и как в еврозоната сме щели да станем просяци и валутният съюз щял да се разпадне. От години все някой вещае крах на еврозоната, а към нея се присъединяват все повече нови държави. В началото на годината влезе Хърватия и членовете й станаха 20 от общо 27 в Евросъюза, което е три четвърти. Еврозоната не само не се разпада, но и се развива успешно. 346 млн. са гражданите на страните от еврозоната, от общо 500 милиона жители в ЕС. Еврото е жизнеспособен проект, а не обратното, както ни се внушава. Еврото е втората валута по важност след долара в света и с всяка следваща година си увеличава дела в международната търговия.

Друга неистина, която се тиражира е, че с влизането във валутния съюз сме щели да плащаме старите дългове на другите страни членки от еврозоната. Няма такова нещо. Има принцип на солидарност, но всичко се определя според размера на икономиката и нещата не се делят средноаритметично и на всеки по равно. Преди години гръцката дългова криза допринесе много за усъвършенстване на механизмите в еврозоната по спасяване на определени държави. Сега подобни стъпки се прилагат спрямо Италия. Не се съмнявам обаче, че Европейската централна банка ще се справи с това предизвикателство и поредните черни прогнози няма да се сбъднат.

Основната цел на еврозоната е да се стимулира развитието на икономиките и те да се разрастват. Има нещо друго много важно, че в еврозоната България ще участва във всички механизми на паричния съюз, включително и този за гарантиране на депозитите до 1 милион евро на единичен депозит. Подобна гаранция няма дори в САЩ на депозантите в долари. Има я само в еврозоната.

– Не успеем ли да влезем в еврозоната от 1 януари догодина, какъв ще е шансът да го направим в бъдеще?

– Добре би било да успеем за началото на 2024 г., защото сега ни е даден график. После ще трябва отново да преговаряме за нови срокове. Подобна стъпка няма да ни е от полза, защото след това от еврозоната ще имат нови изисквания. На практика колкото отлагаме членството ни, толкова повече други нови условия ще ни се поставят. Причината е, че валутният съюз непрекъснато се развива. Може да се получи така, че вечно ще сме далеч от влизане във валутния съюз. За това трябва да използваме момента, защото вече сме договорили нещата. Една от целите на евроскептиците е изобщо да не влезем изобщо в еврозоната, но това да става с вечно размотаване във времето. Типично по български – една работа, като не искаш да я свършиш, непрекъснато я отлагаш. Нека не се подвеждаме под благовидни предлози за отлагане, които ни се предлагат от такива псевдорадетели за опазване на българския лев. Тези хора ни казват, че не трябва да влизаме във валутния съюз. Българските граждани трябва да преценят добре нещата и да не се подвеждат по внушенията на тези „доброжелатели“.

– В България какви са причините за прекалено високата инфлация? Има ли спекула, както заговори служебният кабинет?

– В еврозоната инфлацията намалява за трети пореден месец. В Хърватия, влязла в зоната на 1 януари, за която се говореше, че имало голямо поскъпване в началото на годината, отчита спадане втори породен месец. Вижда се как държавите във валутния съюз имат средногодишна инфлация, която е много по-ниска от останалите в ЕС. Подобно нещо би следвало да бъде и за България мотивация да влезе навреме в еврозоната.

Наличието у нас на почти двойно по-висока инфлация от средната в еврозоната се дължи и на външни фактори и най-вече вътрешни пазарни фактори.

– Освен монетарните мерки у нас какво още трябва да се направи за борба с поскъпването на живота?

– Трябва да обърнем внимание на регулаторите, отговорни за пазарите. Държавата все пак разполага с определен инструментариум за регулиране, надзор и санкции на недобросъвестни търговци. У нас инфлацията е висока, но Унгария е много пред нас в това отношение. За 2022 г. там инфлацията е най-голяма в ЕС, като и лихвите там са най-високи. За миналата година унгарският форинт се обезцени с над 25% спрямо еврото, долара и другите световни валути. Не случайно унгарците сега ходят за по-евтино да пазаруват в съседна Словакия, която е член на еврозоната. Това показва, че влизането на България във валутния съюз ще подпомогне и регулацията на вътрешния ни пазар. Ще можем по-лесно да елиминираме вътрешните фактори стимулиращи инфлацията. В тази връзка е добре отсега да започнем да изписваме цените в лева и в новата валута, която ще въведем от догодина и така хората отрано ще могат да сравняват.

Друга мярка, която искам да спомена във връзка с инфлацията, е въвеждането на таван на надценките, които се слагат по цялата верига от вносителя или производителя, през търговците на едро до крайния потребител, който пазарува в магазина. Така се прави модерна търговия, с оборот, а не с надуване на цените. Не бива да забравяме също, че в другите страни храната е по-евтина, защото заедно с лекарствата нейната ДДС ставка е доста по-ниска, отколкото на останалите стоки и услуги. В различните държави тези ставки са от 2 до 4 пъти под основната. В нашия случай могат да бъдат на нива между 5 и 10 на сто.

ВИЗИТКА:

Завършва магистратура по Икономика в УНСС в София. Придобива следдипломна квалификация по Банков рисков мениджмънт от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, както и от Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк и Университета Ексетър, Англия.

Притежава професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.

През 2002 г. Гълъбинов става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор.

През 2003 г. е зам.-председател на новоучредената Комисия за финансов надзор (КФН).

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html