понеделник, 29 април 2024 г.

Парламентът прие Национална стратегия за младежта до 2030 г.

Снимка: БГНЕС

Парламентът прие Национална стратегия за младежта 2021-2030 г., въпреки посочените слабости в хода на дебата в пленарната зала. Очаква се впоследствие документът да бъде актуализиран. Стратегията подкрепиха 130 народни представители, 25 от „Възраждане“ бяха „против“ и един народен представител от „Демократична България“ се въздържа.

От „Възраждане“ предложиха стратегията да не бъде приемана прибързано, а да се даде възможност да се отстранят недостатъците ѝ. От други политически сили обаче отбелязаха, че стратегията е закъсняла с две години, а тя е основен стратегически инструмент за планиране на политиките в сферата на младежта с 10-годишен хоризонт.

Ще подкрепим стратегията, въпреки забележките към документа, и ще очакваме нейното скорошно актуализиране, каза Красен Кралев (ГЕРБ-СДС), председател на парламентарната комисия по младежта и спорта. Въпреки несъвършенствата ѝ, смятаме, че е наложително да приемем тази стратегия, защото в противен случай националните програми за младежта не могат да бъдат изпълнявани, допълни той.

Коста Стоянов („Възраждане“) посочи, че два или три месеца не са фатални, а ще са напълно достатъчни ресорното министерство да подобри текстовете и да бъде предложена една добра стратегия още в началните дни на  49-ото Народно събрание.

Нямаме гаранция, че първото нещо, което ще влезе в следващия парламент, ще бъде стратегията, коментира Иван Ченчев („БСП за България“). Така че нека да я приемем сега с всичките ѝ забележки, призова той. По думите му, стратегията съвсем не е съвършена, но е необходима. Тя ще бъде актуализирана, няма да остане в този вид, посочи той. Според Ченчев стратегията си поставя амбициозни задачи и неслучайно е озаглавена „Ангажиране, овластяване, развитие“.

Ако така продължаваме няма да имаме стратегия и до 2030 г., коментира Даниела Дашева („Български възход“) предложението на „Възраждане“. Тя посочи, че документът е започнат през 2018 г. и неслучайно крие слабости.

В хода на дебата беше посочено, че някои от данните в стратегията не са актуални, нямало и дума за агресията сред младежта и за справяне със зависимостите.

Заместник-министърът на младежта и спорта Петър Бучков коментира, че за да се актуализира документът, е нужно първо да бъде приет. Той посочи, че голяма част от статистическата информация е непълна и недостъпна за Министерството на младежта и спорта. Бучков съобщи, че Министерството вече е сключило споразумение с Националния статистически институт, за да подадат какво точно искат да бъде извадено в целевата група 15-29 години и да работят с ясна и точна статистика. Според него стратегията би следвало да се занимае предимно с полето на свободното време на младите хора.

Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. извежда две основни области на действия – създаване на среда за социализация и развитие в свободното време на младите хора и подобряване на капацитета на младежките организации и организации, които работят с и за млади хора. Тя има отношение към приоритетните области образование и умения, интелигентна индустрия, цифрова свързаност, местно развитие, социално включване, здраве и спорт, културно многообразие и достъп до култура, се посочва в доклада на парламентарната комисия по образованието и науката.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html