Илиан Стоянов-Коловати: Не гледам националния отбор, там отдавна го обърнаха на пазар

На 20 януари рожден ден отпразнува бившият футболен национал Илиан Стоянов – Коловати. Той е роден в Кюстендил през 1977 година, кариерата му минава през школата на ЦСКА, където записва и мачове за мъжете, „Велбъжд“, „Левски“, японските „Джеф Юнайтед“, „Санфрече“ и „Фагиано Окаяма“. Със „сините“ защитникът има две титли и три купи на България. Коловати печели и три трофея в Япония. В момента има собствена школа в Страната на изгряващото слънце, откъдето даде интервю специално за „Галерия“.

Интервю на Иво Недков за вестник „Галерия“

• Здравейте, Илиан, къде ви намирам?
• У дома, тъкмо се прибирам от тренировки. Живея и работя в град до Хирошима. Казва се Кудамацу. Не е голям по тукашните стандарти – 50-60 хиляди жители. Но в Япония всичко е условно като население на градовете, защото табелите между единия и други са буквално на един метър.
• Доволен сте, още сте шеф, треньор и всичко в юношеската школа?
• Всичко в едно (смее се). От април-май месец отварям още една школа в Чиба. Това за първи път излиза в наши медии. Пак ще е за таланти до 15 години. Доволен съм, не се оплаквам.
• Има ли бум на интереса към футбола след това невероятно Световно първенство на Япония – националите биха и Германия, и Испания, отпаднаха от Хърватия на дузпи?
• В по-големите градове може и да има. В моя град не е голяма еуфорията. Но тук всяка област си има история и традиция в спорта. При мен повече обичат бейзбола. Там ходят повечето деца, във футбола се насочват по-малко. Може би  в големите градове, като Токио и Осака, са на кантар нещата. Но в повечето области „бунка“, така му казват на бейзбола тук, си е спорт номер 1. Той е от над 100 години в Япония. Футболът на професионално ниво се развива от 30. В малките градове по-трудно се намират таланти, но ги има, определено.
• Имаше ли празненства след победите над Германия или Испания, каквито помним у нас през 1994-та, или са по-кротки?
• Гледат се мачове, интерес има. Еуфорията беше голяма, но ще се повторя, в малките градчета хората са по-затворени. Не е Токио, където има нощен живот и чужденци.

  

• Може ли да се направи сравнение между националите на Япония и България, как би свършил един мач?
• Честно, националите на България не ги гледам. Направих изключение само за мача ни с Македония в Скопие, че си е дерби и ми стана интересен. Иначе дори не знам кой играе в националния.
• Защо?
• Открай време е трагедия там. Мениджърски интереси. Играе този, който трябва да продадем.
• И по ваше време ли беше така?
• Разбира се. Май само аз и вратарят Здравко Здравков го казахме, като се оттегляхме. Националният отбор е пазар, трябва да се продават футболисти. Докато не се променят нещата, докато са тези хора там,ще вървим надолу. Затова не са ми интересни националите. Следя само „Левски“ като фен.

• Чета постовете ви, които подкрепят здраво Мъри Стоилов?
• Ако не беше Мъри, „Левски“ фалираше, това е истината. Засега лошото се размина, но не са още добре нещата. Феновете се обединиха благодарение на Мъри. Стоилов е треньор и го показа. Изгради стил на игра. Ако му дадат по-добра селекция, ще се пребори за шампион. Но и самият Мъри заявява, че в момента задачата е да се спаси клубът. И шапка свалям на феновете, че го правят. Те спасиха отбора. Иначе Сирачето си живее в негови орбити.
• Сирачето е Сираков, явно не се обичате от онези времена, в които ви наказа да гледаш по цял ден видео, защото не искахте да подпишете нов договор?
• Не, ние сме ОК. Дори когато си бях в България, ходих до Герена и се видяхме, пихме кафе. Нямаме проблеми със Сираков. Но обеща „Левски“ да бъде прозрачен клуб, а това не се вижда в момента. В България хората изкарват малки заплати, а отделят по 10-20 лева днес да спасят „Левски. Нужно е да знаят къде отиват.

• Не са малко пари за един човек, който трябва да изкара месеца с 1000 лева?
• Не са. Ти си фен на ЦСКА. Бившото ЦСКА де, но феновете на „Левски“ са без аналог. Сигурно вече над 7 милиона събраха за тези 2 години. Ако феновете на ЦСКА се бяха събрали, щяха да спасят клуба. Да излязат на паветата и да съборят София. Но пак – и БФС е виновен. Ако нямаше толкова компромиси спрямо ЦСКА през годините, клубът нямаше да фалира. Това е големият проблем на България. Няма еднакъв аршин
• И това е истина. Сърдит ли сте още за това видео на Сираков?
• О, не. Аз защитавах своите права, Мъри и Сираков тези на „Левски“. Тук няма сърдити. Разделихме се нормално. Мъри ме покани после в националния тим, когато беше селекционер, а Наско директор. Стоилов винаги вдига телефона, когато го потърся. Не е от хората, които се крият по седмица.
• Кой е най-великият ви мач с „Левски“?
• Не знам, много са хубавите спомени. Може би мачът с „Литекс“, в който ги обърнахме от 1:3 до 4:3. Домакините бяха много силен отбор, помним какви пари наливаше Гриша Ганчев. Ние си бяхме разграден двор. Треньор беше Федотов, водеха се някакви чужденци до последния момент. „Левски“ не беше готов, но обърнахме в мач с много голове, жълти и червени картони, побоища. Всичко имаше. Отидохме с барети на мача от София, защото знаеш какви неща ставаха в Ловеч онези години. Сега са ЦСКА-София.
• А помните ли мачовете си с екипа на ЦСКА, пет са на брой?
• Е как! Този срещу „Славия“, например… 3-4 дни преди мача треньорът Пламен Марков ме извика и съобщи, че ще пазя Наско Сираков. Това е година след Световното в САЩ, Наско беше… Аз пък дори нямах професионален договор, извикаха ме от юношите и имах няколко тренировки. Срещу мен Сираков! Бихме 1:0, май Милен Петков вкара гола. Помня, че беше страшен студ, осветлението спря. Иначе дебютът ми за ЦСКА беше с „Нефтохимик“, пуснаха ме ляв бек срещу Станчо Цонев, уникален футболист. Завършихме 2:2, добре се справих.
• И как се разделихте с ЦСКА след такива паметни първи мачове?
• Старите играчи смениха Пламен Марков, дойде Гочето Василев, а той обичаше по-опитни футболисти. На лагер в Грандхотел „Варна“ стана едно спречкване между мен и Румен Христов. Гочето ми каза, че отивам във втория отбор. Казах, че не съм футболист за дубъла. И преминах в „Чардафон“ с Пламен Марков. Този човек даваше пари от себе си да живеем в Габрово! Уникални 6 месеца, които няма да забравя. Отидохме в изпадащ отбор, а за малко не влязохме в елита. Без пари, без купувания. И тогава ме взеха в казармата, водех се играч на „Левски“ (Кюстендил) с президент Валери Ненов. Аз служех в Ботевград. ЦСКА бяха преотстъпили в Кюстендил Ивайло Иларионов и Марто Горанов. Валери Ненов се обадил на ЦСКА да ме взимат, ако не искат пари за двамата. Отказаха! Вече не помня кой беше президент на ЦСКА, поискал парите, не мен.

  

• И оттам в Кюстендил, където покойният Георги Илиев направи силен отбор. Разкажете за него- едни го наричат благодетел, за други си е класическа мутра?
• Е, мутра за онези години. Сега мога да кажа, че президентът на „Лудогорец“ е такъв. Пак ходи с охрана, но има и костюми. Такива времена бяха. Аз лошо не съм видял. Георги Илиев искаше да направи стадион „Странджата“ чисто футболен, а през пътя да вдигне и зала. Спряха го политици и кметове в Кюстендил, все комунисти. Изгониха го и той отиде в Пловдив. И оттогава футбол в Кюстендил няма.
• За какво съжалявате, че не успяхте във футбола?
• Не играх в европейски клуб, а оферти имаше. „Емполи“ ме искаха, докато играех в Кюстендил, още бях младежки национал. Вървяха последни в Италия и искаха да се спасяват. Даваха 200 000 марки на Жоро Илиев да ме преотстъпи, а да ме купят през лятото за още милион, ако се получат нещата. На Жоро приближени обаче го омайваха – „Какви са тия 200 хиляди, искай 500 000“. Не ме продаде. Аз отидох при негов човек и казах – „Не ме ли продадат лятото, спирам с футбола“.
• И ви даде на „Левски“?
• Имаше оферта и от ЦСКА. Жоро ме извика в София и каза – „Илиане, къде искаше да играеш, избирай – и „Левски“, и ЦСКА дават горе-долу едни пари. Той си беше левскар. Аз също избрах „Левски“. И аз, и баща ми сме „сини“. Това че съм бил в юношите на ЦСКА, нищо не значи. Там съм давал всичко да бием. Много хубав отбор бяхме в ЦСКА, но в България никой няма кураж да налага юноши. Само аз стигнах по-високо ниво, още един-двама играха професионално. А имаше момчета с талант.
• Срещу кой нападател играехте най-трудно?
• Гошо Бачев. Отличен играч, страшно бърз в първите 5-6 метра, хубав удар имаше. Здравко Лазаров, Георги Георгиев – Карчо също бяха нестандартни нападатели. Тогава имаше много футболисти, дори в „Б“ група помня нападатели, които сега ще са номер 1 в елита. За мачовете в националния отбор няма какво да коментирам съперници като Ибрахимович, Уейн Рууни, Дел Пиеро. В Япония също съм имал много трудни съперници.
• Най-добрите футболисти, с които сте играли в един отбор?
• Аз хванах няколко поколения, защото Херо ме извика в националния отбор още 1998 година, когато още бяха и Стоичков, и Златко Янков, и Ивайло Йорданов. После дойде поколението на Гошо Марков, лека му пръст, на Мариян Христов, уникален играч и човек. Накрая играх с Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Разбира се, Балъков през всичките тези години. Тогава имаше толкова играчи, че няма как да ги изброя. Да влезеше в националния отбор, само в групата от 18 футболисти, беше невероятно.
• Преди пишехте доста за политика в социалните мрежи, като че ли ви отмина ентусиазмът?
• Нормално, въртят се едни и същи, хората гласуват, а промяна няма. Преди Тиквата, после двамата сладури. Въртим се в омагьосан кръг. Няма почтени хора. Едни и същи хора са в политиката последните години. Е, как да чакаме да направят нещо за България.