Към 35% от българските граждани смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители. На обратното мнение са близо 31 на сто от запитаните, показва проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“, информират от социологическата агенция, съобщава БТА. За 27% от запитаните българи няма разлика между живота им и този на предходното поколение. 7% у нас не могат да преценят дали животът ни сега е по-добър от този на родителите ни.
Проучването е осъществено в глобален мащаб през периода август-октомври 2022 г. Общо 60 724 души са интервюирани. Във всяка държава са интервюирани около 1000 човека по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Участвалите в изследването държави са 64.
Българите явно гледат с носталгия към миналото, но и с надежда, макар и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на настоящето явно е тази, която определя и двете, коментират социолозите резултатите от проучването. Близки до нашата страна са оценките за живота днес в Молдова, Франция и Италия. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия изглеждат по-положително настроени към живота днес, допълват от агенцията.
Що се отнася до очакванията за живота на новите поколения в страната ни, нагласите са по-позитивни. У нас 37% от запитаните очакват животът на децата днес да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече трудности, а 20% смятат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14 процента не могат да преценят. Така разликата между положително и отрицателно настроените за бъдещето на децата днес е 8 пункта в полза на тези, които очакват по-добър живот за поколението след нас, обобщават от „Галъп Интернешънъл“.
Данните за останалите държави показват, че всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения – 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят.
По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече увереност в бъдещето – на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение, анализират социолозите.
Най-позитивна страна сред изследваните 64 държави е Виетнам – 83% избират отговор „по-добър живот“, а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова (32% „по-добър“ живот, но и 45% – „по-лош“, които формират негативна разлика от -13).
Резултатите варират сред различните обществени групи според индикатори като доход на домакинството, образование и т.н. Например, групите с най-ниски домакински доходи показват по-скоро позитивни нагласи в сравнение с групите с най-висок стандарт на живот. Най-образованите респонденти също са по-позитивни от тези с по-ниско образование.
Най-позитивно настроената страна сред изследваните е Нигерия, а най-отрицателно настроената е Словения. С пълното изследване на „Галъп Интернешънъл“ може да се запознаете на сайта на агенцията: https://www.gallup-international.bg/46603/do-we-live-better-than-our-parents-and-what-about-our-children/
