петък, 29 март 2024 г.

Енергийният експерт Антон Иванов: Отказът от големи ТЕЦ-ове ще е пагубен

Снимка: БГНЕС

Интервю на Васил Нанчев за в. „Галерия“

Антон Иванов е по професия машинен инженер. Има над 35 години опит в енергийния сектор на България. Работил е в ТУ-София, в специализирана проектантска организация и звено за управление на проекти в областта на ядрената и конвенционалната енергетика. Заемал е ръководни позиции в основни държавни предприятия и в частния сектор. Автор е на публикации за енергетиката и е участвал в редица аналитични колективи при разработване на планове и стратегии за развитие на сектора. Понастоящем е зам.- председател на УС на Български енергиен и минен форум.

– Инж. Иванов, според вас, на какво се дължат високите цени на течните горива у нас, които се произвеждат от евтин руски петрол?

– При липса на контрол от страна на държавата на веригата на доставки е трудно да се намерят механизми да се провери как се формира цената за крайните потребители.

Удачно ли ще бъде България да поеме контрола над рафинерията на „Лукойл“, както това направиха в Германия?

– В Германия беше използван специфичен способ за осигуряване на националната сигурност. Друг е въпросът дали България може да наложи подобен механизъм. Съмнявам се, защото е нужна много добра подготовка. Наистина от парламента вече са предприети стъпки в тази насока, макар и много условно.

Какво е мнението ви енергийните субсидии, които се раздават от хазната? Удачни ли са схемите?

– Енергийните субсидии у нас са най-щедрите в Европа. Причината е в лесната възможност да се вземат пари от държавната енергетика. Раздават се средства, без да се държи сметка кой има нужда от подпомагане. Субсидии получиха и много фирми, прехвърлили поскъпването на енергията към крайните си клиенти. Става дума за големи компании с огромни печалби. Изключително погрешно е раздаването на помощи „на калпак“. Подобен подход бе оправдан в първите 2-3 месеца след началото на кризата през миналата година. След това трябваше да се направят усилия и парите да се насочат основно към малките и средните фирми които и сега изпитват затруднения да предлагат стоките и услугите си на конкурентна цена.

– В Европа как се дават подобни енергийни помощи? Има ли диференциация?

– В другите страни от Евросъюза не постъпват както в България. Там в началото на кризата енергийни помощи ползваха само домакинства и малки фирми. След това бе предприето облагане на свръхпечалбите на големи енергийни дружества и средствата бяха насочени към фондове, предоставящи целеви субсидии. В Европа подходът е много по-различен при подпомагане на икономиката.

– Дошло ли е времето за пълна либерализация на пазара на електроенергия, като на него излязат и домакинствата?

– Трудно бихме се справили с това предизвикателство, защото покупателната способност на болшинството от битовите потребители е много ниска. Още повече в днешното време на криза. Едва след нормализация на цените на енергията може да се мисли за подобна мярка. Трябва, естествено, да се помисли за защита на най-уязвимите домакинства и те да бъдат оставени да плащат на регулирани цени. Процесът на либерализация е много дълъг и сложен и за това не очаквам това да се случи в близките 2-3 години.

Удачна ли е схемата на енергетиката ни, която е 80% държавна?

– Сложно е да се отговори на този въпрос точно сега. Именно този факт обаче даде възможност по-бързо, лесно и щедро да се раздават въпросните енергийни субсидии, които са в размер на милиарди левове.

Не трябваше ли и частните енергийни дружества също да дадат своя принос за субсидирането на икономиката?

– Трябваше, разбира се. Така постъпиха в Европа и от частните компании също бяха иззети средства от свръхпечалбите им. В България се ограничихме само до държавните. У нас частните дружества в сектора плащат само една вноска от 5% във Фонда за енергийна сигурност, наложена преди 9 години и на практика това е участието им в подпомагането на стабилността на пазара.

От години се спори за съдбата на големите въглищни тецове. Какво е мнението ви по този въпрос?

– Големите въглищни тецове са ни нужни, защото осигуряват надеждност на доставките на електроенергия. Често се спекулира със замърсяването, което предизвиква от експлоатацията им. Проучване на Еврокомисията показва, че рисковете от концентрация на фините прахови частици се свързва най-вече със замърсената градска среда, а не с големите тецове имащи филтри на комините си. Освен това техният принос и на цялата страна за нарастване на климатичните рискове трябва да се разглежда като част от общите усилия в ЕС. Поетият ангажимент за намаляване на емисиите с 40% само от въглищните централи в следващите 2 г. ни поставя на първите места по понижаване на този показател. Няма вътрешна логика да го правим, защото не сме се ангажирали да постигаме нещо повече от общото в рамките на ЕС. Още от сега сме спазили средното намаление на емисиите, които и другите страни постигат. До 2030 г. безпроблемно ще достигнем 55% понижение, без да е необходимо бързо да затваряме въглищните си централи или да ограничаваме на работата им. В противен случай обществото ще плати прекалено висока цена, включително и със скъп ток за икономиката и домакинствата. Освен това евентуалното бързото закриване големите тецове ще ни принуди да внасяме ток и то основно през зимата, когато цените са много високи. Новите възобновяеми източници ще осигуряват електроенергия, но главно през лятото, когато тя е евтина.

– Искате да кажете, че ни трябва нова голяма базова мощност, като напр. поне един ядрен реактор. Това ли имате предвид?

– Важното е да се направи сериозен системен анализ. Във всички случай един реактор от 1000 мегавата ще е адекватна замяна на излизащи от експлоатация въглищни централи след 2030 г.

Смятате ли за удачна замяната на ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй“?

– Европейската политика ни налага диверсификация на източниците на доставки на гориво, включително и за АЕЦ. От началото на века вече и американската компания „Уестинхаус“ предлага гориво за руските реактори. В момента успешно то се използва съвместно с руското. В България процесът на лицензирането му върви. Нямам съмнение, че след 2 г. ще може да се направи първото зареждане на реакторите ни с американско гориво.

– Какво се случва с ПАВЕЦ „Чаира“? След ремонтите тя излезе напълно от строя.

– Само преди дни министърът на енергетиката каза, че все още не се знае размерът на щетите. Не е определено и какво трябва да се направи и всичко това е озадачаващо. Не бива да забравяме, че това е изключително важно съоръжение за България, което осигурява по-лесно балансиране на електроенергийната ни система. За това трябва много по-бързо да се намери решение на проблема и да се възобнови работата.

– Какви са причините за спирането? Централата не беше ли изградена по японски проект?

– Да. ПАВЕЦ „Чаира“ е изградена с помощта на Япония, но рехабилитацията й беше възложена на други фирми. Избрана бе офертата с най-ниска цена. При тестовете след ремонта се случиха и авариите.

В крайна сметка евтиното ни излиза много по-скъпо.

– Така се случва, когато се гледа да се мине по-евтино. Ниските цени се предлагат обикновено от фирми без достатъчно опит и в крайна сметка идват и проблемите.

Наскоро България подписа 13-годишен договор с турската държавна газова компания „Боташ“. Удачно ли е подобно дългогодишно обвързване?

– От Българския енергиен и минен форум отдавна препоръчваме да се търсят начини за разнообразяване на източниците на доставки на природен газ, включително и от Турция. Решението за договора за внос на газ от Турция и използване на тяхната газопреносна мрежа и терминалите за втечнен газ е добро.

Някои разглеждат този договор като опит да се внася у нас руски газ и по този начин да се заобикалят санкциите на ЕС.

– Сега у нас пак се внася руски газ, но той се купува от частни фирми. Във връзка със санкциите е особено важно да не се допусне грешка от страна на държавната компания „Булгаргаз“ или някоя друга.

Не е ли време да се либерализира пазарът на природен газ у нас? В момента основният играч си остава „Булгаргаз“.

– Има и други, макар и по-малки. Делът от пазара на държавната компания постепенно се съкращава.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html