Мика Зайкова пред в. „Галерия“
Само с писане на приоритети реформи не се правят. Това е основният извод от проваления втори мандат за съставяне на редовно правителство от поредния български парламент, който също е тръгнал към бързо разпускане.
Предложените от „Продължаваме промяната“ приоритети приличаха повече на щедра предизборна програма, изпълнена с лозунги. Добре звучи напр. предлаганото развитие на конкурентна и иновативна икономика. За това трябват обаче не само много усилия, но и огромни средства и повече мандати на управление. Тук му е мястото да припомним, че българската икономика е най-енергоемката в ЕС. За единица от БВП ние харчим 3,5 пъти повече енергийни ресурси, отколкото средно в цялата общност. Освен това и производителността ни е 3 пъти по-ниска дори от бившите соцстрани в ЕС.
Във въпросните приоритети за конкурентоспособност е заложено до средата на годината да се реализира програма за финансиране на покупката на енергоспестяващи машини в бизнеса, което е много амбициозно намерение. За иновации са необходими огромни чужди инвестиции. Условията за привличането им обаче засега са минимални и причините за това са много. Основните са политическата криза и липсата на реформи във всички области.
Да не забравяме, че за последните 15 години, откакто сме приети в ЕС у нас от еврофондовете бяха получени огромни безвъзмездни средства. Европейските ни съюзници се постараха да ни помогнат, за да може нашата икономика да се развива във всички сфери. Какво обаче се случи? Стана така, че България се превърна в най-бедната страна и с най-слабата икономика. Използваните технологии в много от предприятията в нашата индустрия са на нивото от средата на миналия век. Затова и производителността на труда у нас е 3 пъти по-ниска, отколкото в другите страни от ЕС, които навремето също бяха в соцлагера. С всяка година изоставането се увеличава. Пътната ни инфраструктура продължава да е в безобразно състояние, защото много се краде. Това е възможно и заради неефективно работещата ни съдебна система и липсата на върховенство на закона. Не може да се иска реформа само в прокуратурата и смяна единствено на главния прокурор. Важното е да има дълбоки промени в цялата правораздавателна система, а също и в МВР. Засега няма такова нещо. На този фон всяко следващо управление едва ли ще успее в кратък срок да донесе така нужния напредък на страната.
По тази причина и дежурно записваният приоритет за върховенството на закона също става трудно изпълним. Да си припомним как всички три парламента, след април 2021 г. не намериха време и не можаха да се разберат да изберат нови членове на Конституционния съд и във Висшия съдебен съвет. Не бе сменен управителят на БНБ, нито председателят на КЕВР, които също са с отдавна изтекли мандати. Това са все важни институции за функционирането на държавата.
От години се говори и за промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, останали от времето на соца, защото съдиите не могат да съдят за неща, които не са записани там. Иска се повишаване капацитетът на службите за сигурност. Предлага се и проверка за лоялността им към българската държава. В тази връзка е редно да се запитаме: нова Държавна сигурност ли ще правим? Много от промените в законите и в тази сфера се правят некомпетентно и след това непрекъснато се поправят. Важното е да може да се разследва ефективно корупцията по високите етажи на властта. За разлика от Румъния и други бивши соцстрани в ЕС у нас нямаме осъдени премиери, министри или други субекти от висшите етажи на властта.
За образованието напр. от „Продължаваме промяната“ предлагаха развитието на образцови професионални гимназии във всички региони. Поставеният срок и тук бе повече от амбициозен – краят на 2023 г. Изпълнението му обаче граничи с фантастиката защото в последните години образованието ни деградира и стигнахме дотам българските деца, завършили гимназиите, да са функционално неграмотни. На практика те могат да четат и пишат, но не разбират нищо от текста, което е срамно за нацията ни, която е в основата на културата в Европа.
Не бива да се забравя и това, че подготвените учители в страната са много малко, а голяма част от тях са на пенсионна или близка до нея възраст. Има и добри училища, но те се броят на пръсти. По селата и малките градове в страната обаче не е така. Освен това у нас е традиция за един и същи предмет да имаме по 15 издадени учебника, в които се пишат най-различни глупости. Пример за това е отпадането от учебните програми в училищата на много от класиците ни. При това положение е несериозно да се говори за експресно изпълнение на този приоритет с професионалните гимназии и общо за коренни положителни промени в образователната ни система.
Реформаторите от „Продължаваме на промяната“ бяха записали и изсветляване на медийната среда. Това пък доста намирисва на легализиране на цензурата в средствата за масова информация.
Трети приоритет, предложен от номинирания с втория мандат за премиер акад. Денков бе свързан с енергийната ни независимост. Акцентираше се на смяната на един основен доставчик на газ например с друг, но това не е диверсификация, а само подмяна.
Служебното правителство пък от своя страна прекалено много си позволява по отношение на АЕЦ „Козлодуй“ и подписва договори за доставки на ядрено гориво от Западна Европа. При това няма доказателства, че тази замяна на руското гориво ще е ефективна. Подобни кардинални промени е редно да се правят от редовен кабинет, имащ подкрепата на парламента.
По Плана за възстановяване тепърва ще се търсят начини да се спасяват големите въглищни централи в Маришкия басейн от затваряне.
Един от последните приоритети, за който искам да взема отношение, е за намаляване на неравенствата и реформите в здравеопазването и пазара на труда и пенсионната система.
Безспорно е тежкото състояние на тези сектори необходимостта от дълбоки реформи в тях. Всичко това обаче не може да стане от днес за утре. Как толкова бързо ще се свие напр. дефицитът в пенсионната система, който вече надхвърля 60%. Последните увеличения на пенсиите го увеличиха още повече. Това покачване е за сметка на хазната и се създава условия за трупане на нов държавен дълг.
По традиция от последните 30 години социалните мерки често се правят така, че с едната ръка даваме, а с другата вземаме. Пример за това е качването на минималната заплата на 780 лв., но не и на долния праг на осигурителния доход. По този начин жените по време на втората година от майчинството си ще получават само 710 лв., колкото е старата минимална заплата. В същото време непрекъснато се говори за борба с демографската криза.
Предложено бе също да се привличат висококвалифицирани кадри от трети страни извън ЕС. Интересно е как ще можем да го сторим с нашите мизерни заплати
Срокът на този приоритет пък бе записан за февруари тази година. Самите български граждани с по-висока квалификация гледат да избягат в богатите страни, за да печелят повече, пък ние чакаме на тяхно място да дойдат чужденци и то за броени седмици.
Друг приоритет предложен при лансирането на върнатия втори мандат е увеличаване на възможностите за работа от вкъщи. Това обаче е само за времена на бедствия и пандемии. В противен случай се стимулира десоциализацията на хората. Те остават затворени вкъщи и липсва живото човешко общуване с колегите. Само дигиталните контакти не стигат.
Несъмнено за решаването на почти всички проблеми, за които от години се говори, трябват големи инвестиции. В условията на задаващата се рецесия икономиката на България ще има минимален ръст или дори никакъв и това логично ще намали приходите в хазната. Все по-трудно ще можем да вземам изгодни заеми, защото политическата нестабилност и липсата на реформи ни прави непривлекателни за кредиторите. Отделно ЕС няма вече така лесно да ни отпуска пари, защото, за разлика от Хърватия, досегашните субсидии ние не ги оползотворихме.
