Снимка: БГНЕС
Васил НАНЧЕВ
Моловете ни са пълни с храни и други стоки, но един дефицит ни преследва повече от десетилетие. От доста години у нас все липсват различни лекарства. В много от случаите те са нужни на хронично болни хора и те или техни близки са принудени да пътуват стотици километри до съседни страни или да се молят на познати да им ги доставят от чужбина.
Повечето аптекари в столицата, с които разговарях по темата с дефицита, сякаш бяха свикнали с подобна ситуация. В аптека в София на въпроса ми защо в България, която вече над 15 години е в Евросъюза, има дефицит и то на лекарства, ми бе отговорено философски и с доста ирония:
„Защото държавата ни е такава“.
Жената фармацевт добави, че повече от десетилетие работи в тази сфера и винаги е имало недостиг на един или друг медикамент и това принуждава хората да обикалят като луди по аптеките с надежда да го намерят. Относно липсващо в момента лекарство за диабет аптекарката обясни, че се купува в Турция и то на доста по-ниска цена. В другите страни от ЕС хората не ходят в чужбина за лекарства или да търсят начин оттам да ти доставят. Според нея не реекспортът създават проблем. „Това беше преди 2-3 години. Сега от лекарствата при сиропите за деца има дефицит, но това се дължи не на реекспорт, а защото фирмите не го внасят. Това се случва с много лекарства. Спират се за месеци и след това се появяват. Има спасение със заместващите медикаменти“, твърди тя. Според аптекарката, пожелала да не бъде и цитирано името й, за липсите
другата причина е презапасяването,
което е типична българска черта. „Стремежът аз да съм добре, а за другите да няма не е характерен за повечето от останалите страни в Европа. За да се реши проблемът, трябва да се въведат електронни рецепти. Така през досието на пациента се вижда кога за последен път е купено предписаното му лекарство и в какво количество. Няма да има възможност с една рецепта да се обикалят аптеките и да се купуват големи количества“, смята тя. По думите й, единствено при хранителните добавки няма проблеми и дефицити, защото всеки месец на пазара излизат по двайсетина нови.
Боряна Маринкова от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства също смята, че презапасяването е сред важните причини, водещи до дефицит. „Никъде не се купуват така лесно и безконтролно медикаменти“, категорична е тя. Според нея електронните рецепти могат да намалят рисковете от подобно презапасяване и предизвикването на недостиг на важни лекарства. Тя обясни, че при дефицит от асоциацията й проверяват причините за липсите и дали те са масови и се опитват да намерят въпросните медикаменти и възможностите за паралелен внос от всички страни от ЕС.
„Недостигът в последно време е основно за антибиотици.
Причината е повишената заболеваемост от усложнения на грип и други респираторни заболявания спрямо миналата година по същото време. Най-вероятно не са планирани количествата, адекватни за зимния сезон. В момента навсякъде по света има дефицити, но те са временни. Една от причините е, че големи компании имат проблеми с производството заради недостиг на активните съставки. Тези суровини основно се внасят от Индия и Китай, които имат проблеми с доставките им. Дори в големи страни като САЩ и Канада има сега недостиг“, обяснява Маринкова.
Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки каза за „Галерия“, че към 5 януари дефицитните лекарства са над 300 позиции. „Повечето, около две трети, от тях са животоспасяващи. Въпросната класификация обаче не е много точна, защото и най-елементарните лекарства понякога влияят на живота на човека“, пояснява той. По думите му, към средата на миналата седмица не са били налични 5 вида инсулин, които.
не могат да бъдат заместени
с други медикаменти, твърди той. „За деца липсват най-много суспензии – 23. Няма сиропи за малките с ибупрофен“, посочи още той. По думите му проблемите в Европа са сходни. „Дефицитът при антибиотиците в момента е заради увеличеното им потребление, което за последния месец декември е над 2 пъти на годишна база“, пояснява той. Той смята, че най-често, в две трети от случаите, причината е реекспортът. „Получават се и парадокси в България да пристигне лекарство от Германия и после отново да се върне там. Редовно се случва. За това и повече лекарства у нас трябва да влязат в забранителния списък за износ. В момента броят им е около 60“, смята той.
Според Костов системата за следене на наличностите на лекарства в България трябва да бъде основно реформирана. „Нужно е да се промени формулата, по която работи. Второ – трябва да се увеличи запасът, който е на ниво 65% от средномесечното потребление в страната. Смятам, че трябва да е над 100% и даже да е 120 на сто.“
Относно цените Костов каза, че за медикаментите без лекарско предписание за година поскъпването е около 10%, което е много по-малко, отколкото при храните. Той припомня, че при лекарствата има регулация и поскъпването им не може да бъде повече от официално обявената инфлация в страната.
От почти 10 години в България изчезнаха евтини лекарства, защото
вносът у нас бил губещ. В съседни страни обаче не е.
Пример са медикаментите за нервни заболявания, като напр. Ривотрил, Иглонил (Догматил) и десетки и дори стотици други. Някои от тях са били използвани за лечение на епилепсия при деца.
Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки обясни специално за първия медикамент, че опаковката от 30 таблетки е струвала около 3 лв. и по тази причина на фирмата вносител не й било изгодно да го доставя в България, защото пазарът ни бил малък и по този начин се инкасирали загуби. Така е било изгубено разрешението му за внос в страната и на практика фармацевтите у нас нямат право да го предлагат на хората.
Интересното е, че въпросните медикаменти и доста други изчезнали в българските аптеки лесно се намират в съседните Сърбия и Северна Македония и разбира се, в Гърция и Турция. Цените са сравними с нашите, когато тези лекарства са се продавали у нас. Първите две съседни страни са по-малки по население и логично и пазарите им са по-рискови за търговците, но учудващо там вносителите имат интерес да правят доставки на евтините илачи. Явно нещо в лекарствената ни политика не е както трябва или по-точно тя работи не в интерес на потребителите.
Другата предпоставка за дефицита на лекарства у нас и поскъпването им е
политиката на големите играчи в сектора да задушават малките търговци.
По този начин се цели монополизиране на пазара. Всички знаем как ни се опразват джобовете от липсата на реална конкуренция при течните горива, тока и при доставките на ВиК услугите например.
Според фармацевти собственици малки столични аптеки другата цел е те да бъдат превърнати в обикновени продавачи в своите обекти. В Европейския съюз има директива, забраняваща производителите и търговците на едро да имат собствени аптеки за продажби на дребно. Българските закони също не го позволяват. Въпреки това у нас това се случва. В моменти на дефицит, като сега, големите играчи задържат лекарства в складовете си и ги пускат само на своите аптеки, алармират столични фармацевти.
