Продължаваме да работим съгласно решението на Народното събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, каза служебният министър на енергетиката Росен Христов в отговор на журналистически въпрос, след като участва в кръглата маса „Българската енергетика – Стратегия 2023-2053“ в София.
На 12 януари парламентът задължи Министерския съвет да промени Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в част енергетика.
Христов коментира, че най-вероятно това ще означава загуба на някакви средства по НПВУ, но изтъкна, че решението на Народното събрание е базирано на анализа, който показва, че икономическият ефект от експлоатацията на въглищните централи е по-голям от потенциалните загуби по плана.
На кръглата маса днес министър Христов представи Стратегия за развитие на енергетиката у нас за следващите 30 години, предаде БТА.
Лично аз вярвам в отговорния подход на Европейската комисия (EК), че те ще оценят нашите виждания, усилия и ангажимент да изпълним общоевропейските цели за декарбонизация. Вярвам, че там стоят отговорни хора, които имат интерес Европа и България, като част от Европа, да се развиват и да се постигат зелените цели, посочи Христов.
Не предвиждаме да затваряме ТЕЦ-овете през 2025 г., каза министър Христов в отговор на въпрос.
Не става въпрос с ЕК да водим някакъв деструктивен разговор, очакваме конструктивна подкрепа, каза още Росен Христов. Той каза, че не се предлага страната ни да се откаже от целите за декарбонизация. Предлага се България да си поеме ангажиментите и да върви наравно с всички други европейски държави към декабронизация и изпълнение на целите – и към 2030 г., и към 2050 г., посочи Христов и изтъкна, че предложената енергийна стратегия е базирана на изграждане и развитие на нисковъглеродни мощности, ВЕИ и ядрена енергетика.
Това, което искаме да представим на ЕК, са ангажименти, ясна, технически обоснована визия, с всякакви анализи, тоест нещо, което може да гарантира на максимум изпълнението на това, което предлагаме, за разлика от сегашните ангажименти, които нямат никакъв анализ и никаква техническа обосновка как това може да се постигне, каза Росен Христов. Той посочи, че с усилията за предоговаряне не се правят някакви кардинални промени в плана.
Не искаме този план да го предоговорим с нещо абсолютно различно, това са същите приоритети, но с ясно обосновани проекти как да постигнем целите, каза министърът. Знам, че преговорите ще са сложни, но вярвам в успеха, защото имаме силна логика и силни аргументи за това, което предлагаме и то е изцяло в европейския интерес и съвпада с целите за декарбонизация и зелена енергия, каза още министър Христов.
Росен Христов отново каза, че е крайно време да определим дали развиваме ядрената енергетика, или не. Европа е разделена по този въпрос. Водещи икономики като Германия поеха по пътя на отказване от ядрената енергетика. Други водещи страни като Франция, Швеция не само не се отказват, но развиват и инвестират в този сектор, посочи Христов.
За миналата година сме изнесли над 12 тераватчаса (TWh) електроенергия с приходи от 3 млрд. евро, посочи Христов. Той добави, че тези средства бяха използвани основно за компенсиране на високите цени на електроенергията на вътрешния пазар за индустриалните потребители, давайки възможност на икономиката ни да продължи да бъде конкурентоспособна и да предпазва страната от мащабна рецесия. България е трета по износ на електроенергия в ЕС.
