Петър Кичашки за в. „Галерия“
Ако кажем, че живеем в сложно и турболентно време, едва ли някой ще се изненада особено. Кризите са една след друга, напреженията не спират. Сякаш свикнахме да живеем на пръсти, да живеем в рамките на един неспирен кошмар. Първо беше ковид. Вирусът пренаписа социалните норми по един безапелационен начин.
Приетото и нормалното се превърна в ненормално и дори незаконно буквално за дни. Както си пътувахме по света и си живеехме нормално, излизайки сред хора, така изведнъж се оказа, че не можем да си излезем от вкъщи. Пътуването в чужбина се превърна в химера, а социалният живот – в мираж. Човекът като социално животно бе пренаписан и препрограмиран.
Тъкмо свърши ковид и дойде другото – войната на Путин в Украйна. Буквално вече почнахме да шетаме нагоре-надолу, буквално вече започнахме да се връщаме към някаква нормалност, която вече усещахме, че може да не си върнем и бам! Война.
Гореща, хлъзгава, гнусна война на няколкостотин километра от нас. Война, при която агресорът всячески обвини жертвата за изливащото се върху нея. Дотам го докараха руските ръководители, че се опитват да припишат войната, започната от тях, или на Украйна, или на „колективния Запад“. Демек някой друг им е виновен, че стрелят с пушки и гаубици по братски народ. Народ, с който са делили една държава, една история и един език в продължение на твърде много години. Но това се забравя, когато една управленска каста реши, че управленската каста на съседа нещо им е длъжна.
Покрай тези две кризи на последните години има и други, разбира се. Инфлация, икономики в рецесия, цялостно забавяне на движението на стоки и капитали, регулаторни и политически експерименти и други. Това неминуемо води до политически сътресения. Те не са само в България. САЩ преживяха най-фрапиращите обвинения и контраобвинения във фалшифициране на избори в историята си. Великобритания смени повече премиери, отколкото фолк певица сменя прически. В Германия, Франция и Австрия вътрешната политика също не е цветуща.
Едната разкри готвен преврат, другата излезе от трудни избори, а третата е раздирана от тежки корупционни скандали. Така че не е само България в сложна политическа и икономическа обстановка. Днес това е правилото, а не изключението.
Всички тези кризи са факт. Но те са или пряко, или непосредствено следствие от двете големи кризи на изминалите няколко години – ковид и агресията на Русия в Украйна. А кризите, които пък по случайност нямат общо с някое от тези две извънредни събития, са рутинни проблеми на управлението, на които се обръща повече от обикновено, като това е функция на общото усещане за извънредност, което тресе всички. Но ако се абстрахираме от фоновия шум, ще забележим нещо категорично – и двете големи кризи на съвремието ни, тази с коронавируса и тази в Украйна, са функция на едно и също нещо – тоталитаризъм, който девалвира и изолира свободата.
Когато направиш байпас на свободата, се раждат чудовища. Кое от кое по-ужасяващо.
Коронавирусът не започна като някаква игра на съдбата. Както, прочее, ни обясняваха с месеци. Изговориха се всякакви глупости за произхода на ковид – то не бяха прилепи, то не беше чудо. Но в крайна сметка истината излезе наяве и вече никой не може да бъде блокиран в социалните мрежи, защото изрича истината по темата. Нещо, което далеч не беше валидно до съвсем скоро. А истината е такава, каквато изглеждаше в началото – вирусът е изпуснат (нарочно или поради немарливост) от лабораторията в Ухан, която проучва коронавирусни инфекции. До неотдавна това звучеше като теория на конспирацията. Днес вече е признат факт, по който няма спор. Ясно е, че Китай си игра на Господ и модифицира вируса, а после го и (из)пусна по света.
За тези две години, докато светът премина през преизподнята на коронавируса, Китай се правеше на много хитър с глупавата си политика на нулев ковид. На Запад измираха милиони, на Изток само локдауни, нулев ковид и високомерие. Не стига, че Китай (из)пусна вируса, не стига, че така и не се извини, но и имаше наглостта да поучава Свободния свят как трябвало било да сме се справяли с вируса. Сега, когато всички други вече сме забравили или поне се опиваме да забравим вируса, Китай тепърва се сблъсква с масово непреболедувала и неваксинирана нация. И пак локдауни, социално инженерство и всичко по добре познатия план. Общо-взето решаваме проблема с ковид като създадем по-сериозен проблем с мерките срещу ковид. Комунисти, сър.
Не по различна е и аргументацията на „гениите“ в Москва по отношение на войната в Украйна. Губят война, която сами са започнали и го правят по техния типичен високомерен начин. Едва ли не били воювали срещу „колективния Запад“. Глупости на търкалета. Такова фиаско и толкова зле прикрит провал по всички азимути може да се види само по някой исторически тв канал. Русия катастрофира и това е видно с просто око. Лошото е, че покрай нескопосаното управление на войната, Русия днес обрича, както своите съграждани на разруха, така и всички на Запад от Киев. Добрата новина, ако такава има, е, че Русия изглежда толкова безпомощна на фронта и геополитическата арена, че очевидно това не може да продължи дълго.
Общото между ковид и войната в Украйна е едно основно – авторитаризмът. Управлението на шепа хора уж в името на народа, а реално в своя полза, е големият бич на руския или китайски народ. Не само на тях обаче – това става все по-голям проблем за всички по света. Ние няма и не можем да позволим струпеите на авторитаризма да стигат и до нас. Нито Китай, нито Русия може да е пример за когото и да е. Защото причината да се стигне до ужасяващото управление на коя и да е от двете кризи се корени в липсата на демократична дискусия. Колкото и да си умен, стигне ли се до решаването на голям проблем, без да се чуят всички гледни точки, няма как да стане. Не можеш сам. Няма как. Екип трябва, трябва и готовност да чуеш добра идея без оглед от кого идва.
С времето се забелязва, че все повече страни, включително и нашата, са склонни да заменят свободата си с това да им е добре днес и за малко. Както се вижда, това е губеща стратегия. За да е успешен един народ, той трябва да е свободен. Да си пожелаем новата година да носи свобода. Всичко друго е вследствие на това.
