петък, 29 март 2024 г.

Неадекватни действия изостриха кризата у нас

Снимка: БГНЕС

Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“

В опитите да се овладее по-бързо кризата през 2022 година се направиха много грешни стъпки у нас и в Европа. Първата основна грешка е, че Европейската централна банка (ЕЦБ) много късно се сети да започне с покачването на основния лихвен процент и инфлацията не можа да бъде овладяна бързо. Нашите банки също си направиха оглушки и не вдигнаха изобщо лихвите – нито по лихвите, нито по депозитите. Продължава да се рекламира лесното отпускане на заеми. Едва наскоро започнаха да ги покачват. На практика имаше голямо закъснение с фискалните мерки за овладяване на инфлацията.

За разлика от ЕЦБ, във Федералния резерв на САЩ се усетиха навреме. Там бяха в техническа рецесия, но успяха да вземат бързи и ефикасни фискални и други мерки за укротяване на инфлацията. Така в Америка дори да има някаква рецесия тя ще е много лека и няма да пострада много икономиката, за разлика от нас в Европа. Важното е всяко решение да се взема навреме.

На второ място, в България

се допусна безконтролен ръст на цените

на всички основи хранителни стоки. Никой не помисли за бедните хора, които пазаруват много малко неща, а не луксозни коли или имоти и така на практика те понасят основния удар от инфлацията.

Друга не по-малко важна предпоставка за чудовищното поскъпване у нас е корупцията, овладяла страната. Корупцията е и причина България да се окаже неподготвена за спирането на доставките на руски газ и да бъде принудена да купува скъпо гориво през посредници, което също допринесе за високата инфлация. Безспорен е обаче и фактът, че цената на синьото гориво у нас беше по-ниска, отколкото се търгуваше на борсите в Европа, но независимо от това българската инфлация се оказа много-много по-висока, отколкото в западните държави. Дори в една Гърция цените на основните хранителни стоки са по-ниски, отколкото у нас. Да не забравяме, че там минималната заплата е 805 евро, а у нас много по-ниска. Стандартът на живот обаче при съседите е по-висок и има доста чужди инвестиции, независимо от големия им дълг, който е достигнал 185% от БВП. България уж е

с много по-малък дълг, но вече се смята за ненадеждна държава.

Сега у нас към финансовата, социалната, демографската криза се добавя и политическата. Тя продължава вече 2 години и това е една от причините нашите дългови книжа да се избягват. Никой инвеститор не се интересува от политически нестабилна държава. Да не забравяме, че липсата на инвестиции убива нашата конкурентоспособност. За да се повиши тя обаче, трябват хора с образование, които от години бягат в чужбина, търсейки по-високо заплащане. Дори и най-неквалифицираните отиват зад граница и се хващат на най-черната работа, за да изкарат повече пари.

Освен това в България в търговията има прекалено много спекула и това също допринесе за безконтролното нарастване на цените през изтеклата година. Вярно е, че вероятността от поредните предсрочни избори напоследък нарасна, но защо депутатите, докато още не е разпуснато Народното събрание,

не вземат да гласуват някакъв закон срещу спекулата.

Може ли цените на едро да се увеличават с 20%, а на дребно – с 50%. Докато стигнат стоките от склада до магазина, където ще ги купят крайните потребители, цените са станали астрономически. С подобни неща можем да се борим само с добро законодателство и силен и ефективен контрол. Няма го нито едното, нито другото. Корупцията е повсеместна и тя генерира инфлация и на практика стимулира по-нататъшното тотално обедняване на хората. Все повече българи вече не могат да си посрещнат ежедневните разходи. Отделно се създават големи проблеми и на малките фирми, които остават без финансови резерви. Бизнесът у нас е основно малък и среден и корупцията направо го унищожава.

Същата корупция носи рискове за съществуването не само на България, но и на целия Европейски съюз. Видяхме разкритията в европарламента с двете гръцки евродепутатки.

Друга опасност, която дебне ЕС, е пренебрегването на пазарните принципи.

Пример в това отношение е слагането на таван на цените на природния газ и петрола, което нанася щети повече на Европа, отколкото на Русия. По този начин се стимулира деглобализация на икономиката, която е вредна за целия свят. Една от причините е неравномерното разпределение на производството и суровините на планетата. За това трябва да има мир и вместо сражения да се водят преговори, защото има опасност и от световна война, поставяща под риск съществуването на нашата цивилизация. Отново трябва да тръгнем по пътя на глобализацията на пазара и да не спира търговията, независимо от различните виждания за демокрацията и върховенството на закона. При наличието на глобален пазар нещата ще вървят и опасността от война ще е много по-малка. Ще намалеят и рисковете от изнасяне на индустрията извън Европа към страни с по-евтина енергия и работна ръка. Да не забравяме, че най-развитите пазарни икономики все пак са демокрации.

България е част от Евросъюза, съставен от страни с различна степен на развитие на демокрацията, но е време

да се научим по-добре да си защитаваме интересите.

Ясно е, че корупцията е в основа и на неприемането ни в Шенген, което стана ясно наскоро. Ако бяхме успели да влезем в тази зона, то хазната и бизнесът ни щяха да спестят немалко разходи. От друга страна обаче поредното вето за Шенген срещу България и Румъния, увеличава антиевропейските настроения в България. Хората започват да си мислят за дефицит на солидарност от страна на Брюксел. Примерите са и в лошото оборудване на нашите полицаи и военни, които пазят външната граница на ЕС с оръжие от средата на миналия век.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html