Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
За да напълним с приходи поизпразнената хазна на държавата, е редно да се замислим за промяна на данъчната система, колкото и рисковано на пръв поглед да изглежда подобна идея във време на криза. Плоският данък вече е контрапродуктивен и e време да се въведе прогресивен. Разбира се, това трябва да стане постепенно. Не на последно място е време да изчистим грешките, които направихме през тази година. Те са основно за нулевите ставки на брашното и на хляба, например. В крайна сметка тези продукти не поевтиняха изобщо, дори не задържаха и цените си, а даже напротив – продължават да поскъпват. Само за нулевия косвен данък отидоха 100 милиона. От лятото досега стана ясно, че е време да престанем да правим промени на ДДС само за отделни продукти или услуги. Би имало ефект и поевтиняване на храните например при цялостно намаляване на ДДС от 20% на 15% за всички стоки и услуги. Тогава пазарът ще реагира надолу.
Не бива да забравяме, че основните приходи на хазната идват от ДДС и за тази година се очаква планираната сума да не бъде изпълнена. Най-добрият вариант е да се направи данъчна схема от 3 по 15% – за ДДС, подоходните и корпоративните данъци. Промяната може да стане постепенно.
Подобни решения за промяна на данъчната система могат да се вземат единствено от Народното събрание и наличие на редовно избрано правителство от него, което да следва и налага своята бюджетна политика. Сега обаче
депутатите в парламента явно се готвят за избори
и по този случай както през лятото предизборно ще развържат кесията, но хазната е полупразна. За съжаление никой от тези 240 души в Народното събрание явно не иска да е на власт точно сега, защото се очаква тежка зима и един гласуван от тях кабинет ще трябва да се справя с жестоки проблеми, свързани с войната и енергийната криза.
Лошото е, че при следващото предсрочно ходене до урните пак същите лица ще ги видим на парламентарните банки. Целта им обаче не са дори следващите избори за депутати в НС, а местните за общини и кметове, които са по-важни, защото там на практика се реализира и консумира властта. Затова и никой не иска да си разваля имиджа да прави реформи или да управлява по време на криза.
Мислят само за теснопартийните си интереси, но не и за народа
и за България.
Сега пред празниците е редно да се благодари на служебното правителство, че все пак се е замислило за пенсионерите и за тях има коледните добавки от 70 лв. Не е отчетено обаче огромното поскъпване на храните и за разлика от официално обявените цифри, цените им са скочили с 40-50 на сто. Бабите и дядовците няма как да зарадват внуците си. Хубавата книга струва поне 30 лв., а най-хитовите играчки гонят цени около стотина лева. За кое първо?
Точно пред Коледа и Нова година най-скъпи са захарта, сладкишите и всички млечни продукти, които се пазаруват всеки ден. На практика въпросните 70 лв. са капка в морето. За посрещане на Коледа трябват минимум 200 лв., а има възрастни хора, на които това е половината пенсия.
Затова е време за пенсионна форма. Работата е там, че за около 2 години няколко правителства успяха да изкривят тотално пенсионната система в България. Така от нея не остана и помен. 60 лв. ковид добавките ги вкараха в пенсиите. Вместо да се спазва основното швейцарско правило, те през лятото повишиха пенсиите с 10%. Независимо от това 1,5 милиона пенсионери в страната са бедни. Близо 1 милион от тях са на минимална пенсия от 467 лв. На практика увеличението й осигуряваше допълнителен доход от 37 лв. или малко над левче на ден.
Тези пари не стигат и за един хляб,
защото цената му отдавна е над двата лева, независимо от нулевите ставки на ДДС-то.
При октомврийските промени на пенсиите, почти всички от най-бедните 1 млн. възрастни останаха без увеличение. Причината е, че не се взема за база последната пенсия, а нещо друго, получено по някаква формула.
Независимо от малките пенсии в държавната пенсионно-осигурителна система има вечен дефицит, достигащ вече 60% и тя се субсидира от държавната хазна. По този начин се краде от парите на работещите, плащащи данъци, за да се пълни бюджетът. Вместо с държавните пари да се подобрява инфраструктурата на страната и да се финансират различни реформи, спомагащи развитието ни. Така влизаме в омагьосан кръг, изискващ да се увеличава държавния дълг на страната. Все по-трудно обаче се намират инвеститори, които да влагат пари в нашите ценни книжа. Основната причина в последно време за това е политическата нестабилност.
С все по-малко работещи хора трудно се пълнят пенсионни фондове.
Да не забравяме, че в последните години много бежанци минаха през България, но малцина останаха. Повечето от тях са хора с професии и то дефицитни у нас. Засега не намираме начин да ги задържим тук, да ги стимулираме да останат. За разлика от други страни у нас има недостиг и на квалифицирана работна ръка и до най-ниските нива, което е парадокс по време на криза и задаващата се рецесия. Причината е в сбърканата ни политика на доходите. Така младите и с по-добро образование българи бягат да работят зад граница. Войната в Украйна ни даде шанс да намерим начин да предложим на украинците, останали у нас, да работят по професиите си. Те могат поне отчасти да запълнят дефицита на работна ръка. Няма обаче организация. От еврофондовете се отпускат пари за бежанците, но как се харчат и дали има ефект от това, е въпрос на контрол.
