Любен Зидаров е жива легенда – надарен живописец, илюстратор, автор на комикси, пресъздал с палитрата си всички детски книжки с любими приказки – на Андерсен, героите на Марк Твен, Лафонтен, Оскар Уайлд, Дюма, Елин Пелин и Ангел Каралийчев.
Със сигурност последните няколко поколения са израснали с него – дори и без да знаят името му. Илюстрациите му на Том Сойер и Хъкълбери Фин, на малката русалка, на седемте козлета, а в последните години и на Хари Потър, са незабравими.
На 99-ия си рожден ден на 23 декември художникът ще бъде със сина си Филип, който е изкуствовед, и неговото семейство. Всички се учудват на енергията му, с която той продължава всеки ден да бърза към ателието си в „Лозенец“ и като хлапак да изкачва стъпалата до петия етаж на сградата. Честванията за този негов рожден ден започнаха още отпреди месеци. През май той беше удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия, което се дава за изключителни заслуги към развитието на науката, образованието, културата и обществения живот. Още отсега обаче тече подготовката за 100-ния му рожден ден, пише „Галерия“. И тя е от нюйоркското издателство „Хари Абрамс“, което подготвя да издаде албум под авторството на известния литературен и художествен критик Ленард С. Маркъс. Той ще съдържа творби на сто именити съвременни илюстратори, а един от тях заслужено е Любен Зидаров. Между другото, според Националната художествена академия, той е най-възрастният все още работещ илюстратор в света.
Творецът е живата история не само на пластичното изкуство у нас, а и на българската култура от няколко десетилетия насам, общувал с едни от най-големите имена в нея.
Работи с Борис Ангелушев, с когото се познават още от студентските години. Младият Зидаров често гостува в ателието му в „Лозенец“ и впоследствие в Драгалевци. После двамата дори правят заедно буквар за издателство „Народна просвета“. В това време той вече е спечелил завистта и омразата на художници от неговото поколение.
С Радой Ралин Зидаров работи в списание „Пламъче“, редактирано от Александър Муратов и Атанас Далчев. Радой, както всички знаят, е особняк. Точно той е човекът, който измисля прякора на Зидаров – Пикасо. Това се случва в годината и по време на прословутия Априлски пленум – 1956 г. Случката е забавна, но и опасна. Радой го вижда в един трамвай и изведнъж се чува силният и мощен глас на поета: „Ооо, здравей, бе Пикасо!“. Хората млъкват и трескаво чакат да видят какво ще се случи. „Как си, Радой“, му отговаря художникът. „Е, как съм – Червенков (бившият Първи преди Тодор Живков) е още на работа, вместо да е в затвора!“. Зидаров изтръпва, чувайки как поетът говори на глас неща, които никой не смее да изрече публично. И след тази случка му лепват прякора Пикасо.
Третото голямо име, с което творецът има много интересна връзка, е големият български художник Никола Танев. С него се запознават по много интересен начин. Неочаквано Зидаров получава писмо от него, диктувал го е на съпругата си Миша Танева. В това време Маестрото вече бил парализиран след инсулт и седи на един стол. В писмото си е написал следното: „Видях ваши рисунки при Атанас Божков, поздравявам ви, дарованието ви е голямо. Бих искал да се видим…“ Зидаров се обажда по телефона, и Миша веднага го кани в дома им на бул. „Евлоги Георгиев“.
Любен Зидаров се е срещал и с куп световни знаменитости. Запознавал се е живописеца Ренато Гутузо, когато той идва в България. Гост в ателието е у писателката Анна-Мария Матут.
Преди години при него идват група италианци, които снимат филм в България. Сред всички, напълнили ателието, се открояват две красиви дами. Едната е актрисата Флоринда Болкан (популярна у нас от сериала „Октопод“), която си купува негова картина. А на канапето седи една много хубава, не много висока жена и през цялото време не казва нито дума. Чак след като си тръгват той разбира, че това е актрисата Орнела Мути и както се казва три дни след това не спи. В ателието му е идвал и световният оперен бас Николай Гяуров. Тогава лекарят не му дава да го почерпи дори с шоколадови бонбони, да не би нещо да му навреди на гласа.
