петък, 29 март 2024 г.

Споровете около газа и петрола ще подклаждат инфлацията

СНИМКА: БГНЕС

 Мика Зайкова, пред в. „Галерия“

Политическите игри с газа и петрола, свързани основно със санкциите срещу Русия, ще продължават да подклаждат огъня на инфлацията в Европа и България няма да бъде подмината от негативната тенденция. Невъзможността за доставки от „Газпром“ ни принуди да започнем да купуваме скъп втечнен природен газ от САЩ и други страни. Щатите обаче нямат безкрайни възможности да изнасят синьо гориво за страните от Евросъюза и да компенсират недостига, предизвикан от спрелия руски износ. От началото на войната срещу Украйна цените на метана на международните борси скочиха многократно, което се отрази негативно на цялата икономика и станаха основен стимул за инфлацията. В предишните два месеца в България имаше известно поевтиняване на метана, но то се оказа временно. Случи след дългоочакваното пускане на интерконектора с Гърция и така стана възможно да получаваме много по-големи доставки на по-ниски цени от Азербайджан по дългосрочния договор. Немалка част от синьото гориво, с който обаче сме се запасили в хранилището в Чирен през лятото се оказва сега доста по-скъпо. За това и цената за декември, одобрена от КЕВР на газовия микс е по-висока отколкото през октомври и ноември. Това отново ще намали силно възможностите поне за известно успокояване на инфлацията у нас.

Нещата се усложняват и от въвеждания от ЕС таван на цената руския петрол, превозван по море. От Кремъл са заявили, че няма да се доставя никакъв суров нефт за страните приели да наложат въпросният лимит от 60 долара на барел. В резултат в цяла Европа ще се появи дефицит на течни горива, основно на дизел. Освен това поради липса на суровина

рафинериите на континента едно по една ще започнат да спират.

Това ще удари веднага транспорта и други клонове на икономиката и на битовата сфера. Ограничаването на доставките на природен газ вече принуждава част от собствениците на металургични заводи в ЕС да се замислят за преместването им в Азия, където нямат да страдат от подобни енергийни дефицити, а и работната ръка е много по-евтина. Отделно там и доставките на другите суровини също не са така проблемни. Да не забравяме, че дори т. нар. зелен преход изисква използването на редки метали, които също не могат да се добиват в Европа.

В енергийно отношение, България в известна степен има повече шансове заради договорената дерогация за доставки на руски петрол за рафинерията в Бургас. Има обаче риск тя да спре, защото собствениците й няма да са съгласни да не могат да изнасят горива извън България и да намалят печалбите си. Тогава и ние

ще бъдем принудени да купуваме, от съседни държави,

основно от Турция, бензин, дизел, мазут, керосин и пропан.

Както е тръгнало, все още не се знае войната в Украйна кога ще свърши. Освен това енергийните проблеми след време за България могат да се изострят още повече и в друга сфера. Причината е в решението на последното редовно правителство за по-бързо затваряне на големите въглищни централи, които в момента произвеждат ток на много по-ниски цени от борсовите и за това имаме голям експорт на електроенергия и печелим. Засега имаме късмет, че у нас много малка част от тока се произвежда от газ. В Западна Европа е обратното. Използваме местните суровини – въглищата. Евтина енергия добиваме и в АЕЦ-а. Наистина ТЕЦ-овете не са екологични и много замърсяват околната среда, но извеждането им от експлоатация и

заместването им с чисти източници не може да стане изведнъж.

Трябва този процес да върви по-бавно и внимателно – стъпка по стъпка. Не след дълго може да се изнамерят технологии за по-висока степен на пречистване на изхвърляните в атмосферата пушеци.

Важното е икономиката да работи, защото в противен случай съчетанието между рецесия и инфлация води до стагфлация. Има риск една стагфлация да не може да се преодолее доста години. Обикновено са необходими 8-10. Инфлацията по-лесно се контролира от централните банки – ЕЦБ в еврозоната и Федералния резерв в САЩ. Естествено е наивно е да си мислим, че ще можем да я свалим до нивата от преди 2020 г., но има шанс да бъде намалена поне с няколко процента. По този начин ще получим възможност да минем по-леко през рецесията. В щатите вече успяха в известна степен да намалят силно рисковете от стагфлация и успешно се справят с инфлацията.

В Европа обаче има техническа рецесия,

което в съчетание с нарастване на цените крие големи рискове за икономиката.

В тази връзка не бива да забравяме, че още от пандемията е в ход и процесът на деглобализация на света, съпроводена с прекъсване на доставките на суровини и стоки, което неминуемо повишава разходите на бизнеса. Има риск за затваряне на производства в развитите страни и преместването им в Азия. Само допреди 3-4 години търговията в глобализирания свят вървеше почти без трудности. Пандемията и най-вече войната в Украйна обърнаха нещата. Проблемите за Европа се изострят от факта, че повечето от суровините за нейната промишленост се внасят от други континенти. По тази причина трябва

да бъдем крайно внимателни и да имаме балансирана политика,

защитаваща в максимална степен българските национални интереси. Страната ни е в Европейския съюз, но трябва да се научим, напр. като гърците, да не отстъпваме, когато става дума за интересите ни. Надявам се, че в най-скоро време Еврокомисията ще преосмисли някои свои регламенти и решения, за да може Европа да оцелее финансово и икономиката й да не бъде докарана до срив и континентът ни да остане един от най-важните промишлени центрове на света.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html