петък, 29 март 2024 г.

Иван Гарелов: Лявата сбирка – големи думи и неясни намерения

Винаги съм харесвал Костадин Паскалев като политическа фигура – мъжествено излъчване, силен глас, категорични съждения, авторитетен  управник. С една дума – роден за лидер, което той редовно отказва. Водил съм разговор по тази тема  с него – зает с личните си дела, отвратен от раздорите. Отказът му не подлежи на обсъждане. Затова много се изненадах, че е инициатор за ново ляво обединение. Кой го е убедил, с какви аргументи?

Иван Гарелов за в. „Галерия“

Нямам съмнение, че не е негово хрумване. Кой има влияние над него? В разсъжденията ми изплуваха два образа – на царя и на Георги Първанов. Паскалев, видна фигура от БСП, беше вицепремиер  на Симеон Сакскобургготски в кабинета на НДСВ. Естествено, че е бил предложен от Георги Първанов. По това време бях поканил царя и партийния лидер в телевизията и в гримьорната чух Първанов да казва на царя: „Ако искате и министър на спорта, можем да ви предложим ?“. Беше ясно, че си сътрудничат.

На следващия ден след съобщението за сбора на обидените от БСП леви изплува името на Георги Първанов.

Потвърди се предположението ми, че той е автор на идеята за такава среща и той е избрал Паскалев да бъде официален инициатор. Мнозина тълкуват това като знак, че Паскалев ще е и формалният лидер на новото обединение, в което аз се съмнявам. Дори и да приеме ролята на координатор, диригент ще бъде бившият президент. Навярно затова Паскалев подчерта категорично , че „днес няма да избираме лидер“.

Това вече внася повече яснота относно целите на инициативата, които не се декларират публично. Какви са тези цели и какъв успех ще бъде  постигнат?

Никак не бих искал да се намесвам във вътрешните проблеми на БСП. Нито ще бъда разбран,  нито полезен. Много са изострени отношенията, всичко се вижда в черно и бяло и всякакви благоразумни мнения ще бъдат заклеймени и от двете страни.

Но читателите на този коментар са с различни политически ориентации, затова моите преценки могат да ги заинтересуват.

Повечето медии, както и  част от младите журналисти, смятат , че за да минават за „прогресивни“, трябва непременно да игнорират и да се подиграват с БСП. Така беше в началото, когато социалистите загубиха за пръв път властта. Медиите ги забравиха. Както заяви говорителката на БСП Клара Маринова „ние сме равнопоставени единствено в „Свободна  Европа“ и в „Панорама“.

И днес никой няма да им се скара, когато  забравят плурализма. А  когато искат да представят мнението на левицата по някой проблем, медиите обикновено канят редставител на вътрешната опозиция. И затова никой няма да им се скара.

За да направим предположение докъде ще стигне този амбициозен проект, трябва да припомним кои са участниците и вдъхновителите. Както и кои и какви са отсъстващите. Повечето от политиците, които още  са активни, предпочитат да не се помни какви са били неотдавна. Дотам, че дори Борисов  е „за“ промяната.

Първо – самият Георги Първанов. Присъствието и на сегашния лидер на основаната от Първанов  партия АБВ Румен Петков загатва, че основна движеща сила в начинанието ще играе АБВ. В комбинация с присъединилите се субекти АБВ ще бъде по-привлекателна  за участие в бъдещо  управление, като ще покрива левия фланг.

Първанов  вече е играл този мач, когато АБВ участваше в кабинета „Борисов-2“.

Така че когато се обсъжда каква да е политиката на левицата към ГЕРБ, ясно е какво можем да очакваме от хората с „опит“.

Освен това Първанов може да се нарече „идеологът“ на голямата коалиция между НДСВ , ДПС и БСП, която управлява България два мандата.

Той е смятан за успешен президент, защото управлява два мандата. Сега изтъква и ролята си за „въздигането“ на БСП след управлението на Жан Виденов и за преодоляването на историческото разделение на левицата в България.

Не се припомня, че след участието в управлението заедно с ГЕРБ партията АБВ не постига успехи в изборите. Не се  припомня, че и самият той стана жертва на така „възродената“ партия, когато Станишев стана лидер.

Дали пък Георги Първанов да се е притеснил, че Корнелия Нинова може да влезе в кабинет заедно с ГЕРБ и иска да напомни за себе си, при това с  компания.

Съставът на участниците в кръглата маса, както бе наречен сборът, е твърде разнороден, интересите им са различни, както  и идеите. Това хвърля съмнения, че ще има обща позиция за бъдещето на левицата. Не мога да си представя, че един Георги Пирински, ръководил теоретичното издание на БСП, може да има сходно мнение с Мая Манолова, която в последно време старателно избягва всяка връзка с лявото.

А как можеш да събереш заедно Светлана Шаренкова и Ангел Найденов да обсъждат темата за Русия и НАТО? С какъв език ще разговарят Румен Петков и Татяна Дончева? Валери Жаблянов с Емилия Масларова?

Изреждането на много участници в лявата сбирка не може да прикрие отсъствието на такива значими имена, като Сергей Станишев, Михаил Миков, Калоян Янков, Крум Зарков, Калоян Паргов, Петър Витанов, Атанас Мерджанов, Димитър Дъбов. Общото между тях е, че те са свързани идейно със Сергей Станишев. Никой не може да се съмнява , че Станишев се стреми да заеме своето място в управлението на страната.

И заради възрастта  и опита си, и за широките си международни връзки. Предполагам, че той се е върнал от Брюксел не толкова заради слабото представяне на БСП на изборите. По-вероятно той е бил в деликатно положение в обкръжението на брюкселската върхушка при обсъждането на отношенията с Русия. Така или иначе амбициите на Сергей Станишев естествено ще бъдат насочени към двете най-важни позиции – президентската и на министър-председателя. Не ми се струва нито желано, нито възможно връщането му, като лидер на БСП. Но ако атакува властта, начело на партията трябва да е верен нему човек. Така че неговите интереси в партийните дела са различни от тези на Първанов.

Що се отнася до заявената амбиция да се дискутира развитието на левите идеи в България, тя си остана само като пожелание. Може би защото  сред поканените  отсъстваше Димитър Благоев, както сполучливо отбеляза наблюдателен коментатор.

Естествено, основен въпрос бе какви да са отношенията с БСП. Първанов  бегло засегна  темата за възможна коалиция с тази партия, ако Корнелия Нинова бъде отстранена, но направи уговорката, че няма да „кадрува“ в любимата партия.

Георги Кадиев  коментира, че „БСП е свикнала тя да е слънцето, но времената са други  и ако искаме да привлечем левия избирател, трябва да вземем мерки“. Ляво обединение без соцпартията ще бъде слабо, отбеляза очевидното той .

Татяна Дончева , която е известна с диагнозите си за столетницата, предупреди мъдро: „Да не се създаде коалиция на хора, чието сърце  е в БСП, а да се направи нов субект вляво“. Тя  поиска да не се забъркват във вътрешните работи на БСП и да наливаме масло в огъня. В крайна сметка трябвало да се изчака  смяната на ръководството  и тогава да се  направи следващата стъпка. Новият й бисер беше: „И с по-големи катили сме правили коалиции“.

Очевидно е, че новото обединение едва ли ще постигне нещо в отношенията си с БСП, нито ще въздейства за смяната на Нинова още преди изборите. По-реално е  да се  ограничи успехът на БСП на изборите както с агресивната пропаганда , така и с отнемането   от гласовете  й и след това да се поиска оставката отново.

Не е много, големият блъф е по-скоро да разколебае и без това замаяните от политическата суматоха  избиратели.

О, да не забравяме, че събитието със сбирката бе раздуто публично, преди  президентът Радев да вземе решение на кого да връчи третия мандат, ако се стигне до него. Сещате се на кого не трябва да бъде връчен според Първанов, нали?

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html