Интервю на Васил НАНЧЕВ
– Господин Дацов, оптимист ли сте за съставяне на редовно правителство, макар и с ограничен хоризонт на функциониране?
– Трудно ми е да коментирам, но като че ли има някакъв напредък. Всичко, което се случва, засега е на приливи и отливи. Дано надделее разбирането, че в тази ситуация по-доброто решение е да се направят отстъпки и да се състави някакво правителство. Никога обаче не съм обичал големите компромиси, защото те винаги водят до кабинет с парцелиране на отделни министерства и се стига до доста безпринципни назначения. Обикновено цената на подобни компромиси е прекалено висока за обществото. От друга страна, сякаш започваме да се учим да се обединяваме около определени цели. Преди половин век холандците са разбрали, че без взаимно съгласие трудно се управлява държава, когато хората са гласували, без да дадат пълно болшинство на една отделна политическа сила.
– Какви са рисковете да нямаме редовен кабинет? Как това ще се отрази на хазната на икономиката?
– Редовният кабинет обикновено е подкрепен от определени политически сили, със свои приоритети. Друг е въпросът дали имат програми или просто е драснато там нещо. В добрия случай, едно подобно правителство може да прави реформи. От друга страна, назад в годините, с едно-две изключения, служебните правителства
сякаш са успокоявали обстановката
поне в икономиката. Всичко засега е натоварено с много условности. Да не забравяме, че трябва да има и знаещи и можещи хора. Обещанията звучат добре, но стигне ли се до реализацията резултатът е никакъв.
– Има вариант за догодина да бъде продължен бюджетът от 2022 г. Това не носи ли опасност от недостиг на средства в хазната?
– Парите никога не са безкрайно много. Бюджетът не е за осигуряване суми на някой да ги харчи за нещо си. Хазната има задача да създаде условия за растежна икономиката и развитие на страната. Служебното правителство правилно постъпва, като тупка топката и предложи продължаване на тазгодишния бюджет и за 2023 г. Това дава възможност за гъвкавост при кризи и не дава възможност за предизборно наддаване при обсъждане на параметрите на бюджета, както това се случи преди няколко месеца.
– Има ли вариант да се откажем от плоския данък?
– У нас плоският си върши добре работата. Нашата данъчна система е изключително ефективна, защото събира повече съпоставими приходи от редица западни държави. Не бива да забравяме, че в България работят простите неща. Една сложна система с много изключения винаги става нестабилна.
– Скъпата енергия, инфлацията и войната в Украйна ще доведат ли до спад на ръста в икономиката ни?
– Нашата икономика е отворена. Имаме голям внос и износ. Спад в Германия и другите ни големи търговски партньори от ЕС ще ни се отрази негативно. Обаче в основата на борбата с инфлацията е именно
едно забавяне на растежа на икономиката
Всеки, който с ръст на заплатите, даване на помощи и други подобни неща, се опитва да пребори инфлацията, просто лъже. Най-ефективното средство е задържането на разходите на хазната и увеличаване на приходите. Силен ход е напр. вдигане на ДДС, като така се ограничава потреблението, което има антиинфлационен ефект.
– Удачно ли беше въвеждането на диференцирано ДДС?
– Беше глупава мярка, флирт с избирателите. За това и инфлацията в България е доста по-висока, отколкото в много други страни от ЕС. Освен това с отпускането на големи субсидии на бизнеса не би трябвало да има причини, вдигащи толкова много инфлацията, особено при храните.
– Трябва ли да се променят прилагането на енергийните помощи за бизнеса и домакинствата и те да не бъдат „на калпак“?
– Ясно е, че и това е глупаво и не носи ползи. Причините за високата българска инфлация са си чисто вътрешни. Много се възползват от ситуацията. Проблемът започна с цялата година раздаване на помощи заради ковид пандемията, които след това се превърнаха в чисти субсидии, изкривяващо пазара и поведението на играчите на него. В крайна сметка обществото плаща двойна цена за тези субсидии.
Инфлацията показва, че в икономиката текат болестни процеси. Тя е като температурата при хората при някакво възпаление в организма и то трябва да се лекува, а не да се поддържа. В подобни случаи трябва затягане на фискалната политика. От друга страна не бива да забравяме за процесите на преструктуриране на икономиката в световен мащаб, включително и
стремежите към реиндустриализация на Европа
стимулиращи инфлацията. По тази причина тя ще продължи още около 20 години.
– Високата инфлация ще ни попречи ли от 2024 г. да станем част от еврозоната? Много се спекулира, че влизането във валутния съюз ще стимулира силно поскъпването на живота. Кои са плюсовете и минусите от влизането ни във валутния съюз?
– Нито инфлацията, нито кризата могат да попречат, защото тях ги има и за останалите ни европейски партньори. Въпросът е как ние се справяме. Засега ние нито имаме цели, нито знаем как да ги постигнем. Проблемът си е наш и трябва да платим цената за влизането в клуба на напредналите страни. Хората много говорят за реформи и срещу политиците, но вярват на всеки, който им обещава безплатно светло бъдеще.
Да не забравяме, че на практика еврото е въведено у нас с установяването на валутния борд преди повече от 20 години. Сега просто ще се присъединим към институционалната структура на еврозоната, даваща ни допълнителна сигурност. Вече ще имаме и пълна валутна стабилност. Влизането ни в еврозоната е
гаранция за необратимостта на избора ни за европейски път на развитие.
Едновременно с това тя ще бъде една котва за страната ни в бурните времена на кризата, защото ще сме част от едно обединение на много държави, което носи много повече стабилност. Взаимопомощта между тях помага и в най-тежките ситуации да няма големи спадове в икономиката. Останем ли с лева, то на някой, дошъл незнайно как на власт, може да му скимнат други неща и хората да повярват емоционално на лъжите му.
Откровени глупости са твърденията, че влизането ни в еврозоната ще взриви инфлацията в България. Не е вярно и да се казва, че с членството ни валутния съюз за нас тя ще изчезне, като с магическа пръчка. Лъжа е и говоренето как сме щели да плащаме чужди дългове.
Плюсът за нас в еврозоната ще е и поевтиняването на кредитите, но най-важното е повишаването на доверието към България, която става част от нещо голямо, стабилно, предвидимо и управляемо, каквото е валутният съюз. Никоя държава в него обаче не е застрахована да има глупаво правителство.
ВИЗИТКА
Роден е през 1965 г. във Враца. Завършил е УНСС, специалност „Управление на икономически системи“. От 1992 г. до 2009 г. работи във финансовото министерство. Там 7 години е зам.-министър, отговарящ за бюджета, еврофондовете и структурните реформи.
Бил е хоноруван асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ и общински съветник в Столична община. Бил е зам.-министър на финансите в кабинета на Симеон Сакскобургготски. От 2016 г. е член на Фискалния съвет на България. Името му се свързва с реформата на публичния сектор и въвеждането на бюджетните рамки в България и бюджетиране ориентирано към резултати (програмно бюджетиране). Координирал е:
– Реформата на българския бюджетен сектор, подобрение на системата на планиране и подготовка на бюджета (2001 – 2002);
– Създаване на училище по публични финанси в България (2004 – 2005);
– Стандартизация на бюджетните предложения и оценка на публичните разходи (2005);
– Координатор на дейностите по изпълнение на програмите PAL и DPL, Световна банка в секторитеоОбразование, здравеопазване и социално подпомагане;
– Ръководител на българския екип за изготвяне на докладите за оценка на секторите образование, здравеопазване и пазар на труда, и докладите за оценка на публичните разходи в сектори земеделие, съдебна власт.
