Мика Зайкова, пред в. „Галерия“
Състоянието на пенсионните фондове у нас никак не е добро и те, образно казано, са под вода. Тенденциите засега са доста лоши. Парите по партидите на хората в тези универсални, професионални или доброволни фондове се топят. Средната натрупана сума на един осигурен в универсалните пенсионни фондове към края на септември 2022 г. е 3973,45 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). В края на 2021 г. те са били средно по 4308,99 лв. Оказва се, че въпреки всичките удръжки за втора пенсия, които са събрани от заплатите на осигурените през първите девет месеца на годината, средствата по индивидуалните им партиди са намалели средно с 335,54 лв. Това е само една от многото причини да се направи бързо реформа на изкривената ни осигурителна система.
Намалението на парите в партидите на осигурените в универсалните фондове е факт, въпреки че всеки месец от заплатите на осигурените удържат средно по около 80 лв. за втора пенсия, но се отчита намаляване на месечните вноски. През септември 2021 г. те са били по 82,61 лв., а за година средната им сума пада на 81,15 лв. Приносът се намалява независимо от нарастването на заплатите, което означава, че хората нямат доверие във тези фондове. За период от девет месеца направените от осигурените вноски средно са в размер на 743,47 лв., отчитат още от КФН. Загубите за деветте месеца на работещите, без да се отчита и инфлацията, осигурени в универсалните пенсионни фондове, реално надхвърлят 1000 лв.
Причината за отрицателната доходност по партидите на хората е, че частните пенсионни фондове инвестират голяма част от средствата на осигурените в акции, търгувани на международните капиталови пазари и в облигации на частни компании и правителства. Световните борсови индекси падат и в резултат пенсионните фондове отчитат загуби и от инвестициите.
Общата стойност на управляваните от всички частни пенсионни фондове активи към края на септември в България е 18,36 млрд. лв. Това е с 1,26 млрд. лв. по-малко спрямо края на миналата година. Само активите на задължителните за работещите, родени след края на 1959 г., универсални пенсионни фондове намаляват с над 1 млрд. лв. през първите девет месеца на годината и достигат 15,4 млрд. лв. Брутните постъпления от осигуровки в тези фондове от януари до септември са в размер на близо 1,44 млрд. лв. Оказва се, че от управление на парите на осигурените
за 9 месеца загубите са над 2,5 млрд. лв.
Реално сумите по партидите на осигурените за допълнителна пенсия, извън тази, която ще получават от държавния бюджет, вместо да нарастват, намаляват. Въпреки този резултат частните фондове събират такси от всяка вноска и отчитат и печалба за деветте месеца от 54,56 млн. лв.
Намаляват парите и на осигурените за трета пенсия в доброволните фондове. Средната натрупана сума на осигурен към края на септември е 1905,65 лв., при 2122 лв. в края на миналата година. Средствата по партидите на всеки осигурен са намалели средно с 216 лв.
Причината е, че пенсионните фондове в България купуват все по-малко печеливши ценни книжа. През миналата година относителният дял на тези активи носещи печалба е бил 55%, спрямо останалите инвестиции, то сега е паднал до 53 на сто. Коренът на злото за това у нас се крие в политическата криза и нарастващата несигурност в държавата. От друга страна нашите фондове нямат финансовата възможност да купят повече печеливши активи, защото са им скъпи. Да не забравяме обаче, че
все още са много ниски задължителните вноски
в универсалните пенсионни фондове от втория стълб и тепърва се очаква да започнат да растат. Това увеличаване става бавно, защото хората са бедни и доходите са им ниски. От малките заплати как да се отчислява повече? За това е време да има силна политика на доходите. Да не забравяме обаче, че и покупателната способност у нас е ниска и причината е във високите цени на стоките от първа необходимост. Много от храните дори в богатите страни са по-евтини, отколкото у нас. Това е причината и за обезлюдяването на страната. Много хора отиват да работят зад граница, където ще получават по-добри заплати и ще имат по-големи отчисления за пенсия.
Относно неприетите от тристранката през миналата седмица предложения на депутати за вдигане на пенсиите и промяна в методиката на преизчисляването им, искам да подчертая, че те носят риск от изкривяване на пенсионната система. На практика излиза, че
е отворен пазарът за предизборни обещания
Предложенията нямат нищо общо с приходите в пенсионната ни система, които винаги са били малки и се разчита на държавния бюджет да покрива дефицита в нея. Исканията на депутатите носят допълнителен риск от увеличаването на недостига на средства от вноските за пенсии на работещите. По този начин се ощетяват сега работещите хора и се намаляват възможностите за по-добра политика на доходите и инвестирането на по-голяма част от държавните средства в проекти за развитие на страната и в социалната политика.
Народните представители могат да предлагат нарастване на социалните плащания, но те трябва да са съобразени с фискалната рамка на бюджета за текущата година. Вероятно той ще остане да действа и през 2023 г. Там има останал около 1 милиард и с тези пари могат да направят нещо за реализация на идеите си. В крайна сметка депутатите може да си гласуват предложенията, но
всичко ще бъде за сметка на увеличаване на държавния ни дълг.
Трябва най-после да започне реална реформа на изкривената ни пенсионна система. Поредната стъпка за тоталното й изкривяване бе през октомври. Това, което направиха няма нищо общо с осигурителния принос и оставиха най-ниските пенсии без никакво увеличение.
