Илон Мъск много работи – мултимилиардер, визионер, професионален трол, политически активен човек. Но най-вече от всичко, той е интересен персонаж. Има особено чувство за хумор, не му пука много-много от реакциите срещу него, изглежда непукист и особняк, но безспорно е интересен. Не може да бъде сравняван със сухари като Бил Гейтс или Джеф Безос, които приличат на уморени счетоводители спрямо Мъск, който изглежда като прототип на „Железният човек“ на Робърт Дауни Джуниър. Само железният костюм и битката със злото му липсва.
Министърът на туризма покани Илон Мъск да посети България
Петър Кичашки в. „Галерия“
Макар че за второто не можем да сме сигурни дали не се случва наистина – въпреки че политическите позиции на Мъск са по-скоро либерални, той самият е върл защитник на свободата на словото, което, поради някаква никому неизвестна причина, днес се разбира като идея на консерваторите, макар да е общодемократична. Мъск стигна и до българските медии тези дни след като в Туитър коментира снимка на Белоградчишките скали, сравнявайки ги с кадри от популярната видеоигра „Elden Ring“.
Илон Мъск прие поканата да посети България
След това публично се завъртя, че той май е готов да дойде в България към април, дори си е запазил известен ресторант в онази част на България. Дали в крайна сметка ще дойде Мъск тук или не, няма никакво значение. Той е зает човек, но и човек, който може да ходи където си иска, когато си поиска. Може и да дойде, може и да не дойде, но тук важното е друго. Видя се как видимо той успя с минимално усилие, буквално с един туит от няколко символа, да привлече цялата българска общественост към себе си. А оттам и към Туитър. Това е ни повече, ни по-малко гениална бизнес стратегия.
Идентифицираш държава, в която Туитър не е много популярен. Намираш повод да споменеш тази държава по своя си шеговит, но забележителен начин. Това неминуемо само защото коментиращият си ти създава новина в съответната държава. Ден-два по-късно, без да правиш друго освен някой от екипа ти да прати един мейл, ти запазваш и подсилваш интереса към себе си. Това кара цялата тази държава, която иначе не ползва Туитър особено, да говори за теб и социалната ти мрежа дни наред. В резултат ти си изхарчил един туит и един имейл, а си получил десетки минути безплатно ефирно време, милиони хора са били привлечени към теб и това, което правиш и неминуемо посещаемостта на твоята социална мрежа в тази държава се увеличава.
Хората влизат в Туитър, за да те последват или най-малкото да разгледат какво пък е това. И така с нулева инвестиция и с нулеви усилия, ти си увеличил със сигурност обхвата и влиянието си на място, където си имал почти никакво такова.
Всъщност самият Мъск си го каза много умно тези дни в Туитър: „Като туитвам тук, това води ли се за работа?“, пита риторично собственикът на социалната мрежа. Води се, да. Защото с всеки негов туит или се появяват нови участници в социалната мрежа, или се активизират наличните такива.
Възбуждат се дебати, спорове, караници, а това въвлича аудиторията да прекарва повече време в социалната мрежа. В крайна сметка Туитър печели от две неща – брой хора, които имат профили там и време, което тези хора прекарват в Туитър. Колкото повече потребители и колкото повече време те седят в Туитър, толкова повече приходи. В този ред на мисли, нека си даваме сметка защо Илон Мъск е най-богатият човек в света – защото освен другото е и маркетинг гений. Той умее да продава.
Със своята компания „Тесла“ Мъск продава илюзията за по-чисто пътуване, за екологосъобразен начин на придвижване. Всичкото това върху компютър на колела, каквито са фактически неговите автомобили – сравнително евтино за производство, но скъпо като крайна цена удоволствие, което бързо стана най-голямата автомобилна компания по пазарна капитализация в света. Какво означава това? Означава, че „Тесла“ струва над 500 милиарда долара, т.е. над два пъти повече от „Тойота“, като произвежда в пъти по-малко автомобили. Тяхната сила не е в производството или масовостта, а в маркетинга.
Колата е брандирана като отговорна и красива и затова се търси, а акциите на „Тесла“ се изкупуват като топъл хляб, макар да няма подкрепа за това в реалната производствена мощ на компанията. Другият голям бранд на Мъск – космическата компания „Space X“ – пък продава мечтата за колонизиране на космоса. Мечта, която е пленявала и ще пленява въображението на милиарди хора по света.
Мъск осъзна дупката, която липсата на притивопоставянето по оста САЩ-СССР остави в космическото проучване и просто реши да я запълни. Отне му години, но днес „Space X“ е незаменим участник в космическата епопея. И това отново е плод на умел маркетинг.
С Туитър Мъск прави абсолютно същото – демонстрира маркетинг гения си. Днес България говори за него, утре ще говори Румъния, вдругиден ще говори Индия, после Нигерия, после Чили и т.н. Плавно световната аудитория ще се увеличава заради неговите хитроумни маркетингови трикове. Докато това се случва, той енергизира основата на Туитър – огромната американска аудитория. Това се случва като се възстановява свободата на словото. Сигурен съм, че Мъск наистина е привърженик на правото на свободно изразяване, но не е само това причината за издигането му на пиедестал в момента.
Просто Мъск разбира уравнението – колкото по-разнородни гласове има в Туитър, толкова по-вероятно е те да спорят помежду си. Колкото повече спорят помежду си, толкова по-дълго време прекарват в Туитър. Колкото по-дълго време прекарват в Туитър, толкова повече приходи има компанията.
Уравнението е изключително просто, което го прави изключително ефективно. Само връщането на Доналд Тръмп в Туитър предизвика буря – близо 90 милиона потребители последваха президента за 24 часа. Това е огромна аудитория, която ще изкуши Тръмп да се върне в Туитър. Макар той да създаде собствена алтернатива на Туитър – социалната мрежа Truth Social – никой не може с лека ръка да подмине 90 милиона последователи. Не знам дали Тръмп ще се върне ефективно в Туитър, но само фактът на неговото „помилване“ е достатъчен, за да електризира социалната мрежа – левичарите пискат, консерваторите ликуват, двете агитки си враждуват, а Мъск… Мъск печели при всички положения.
С други думи – има си причина този човек да е най-богатият в човешката история. Неговото лично състояние значително надхвърля брутния вътрешен продукт на цяла България. Човекът може да е странен, спорен и на моменти безпардонен, но е гений в своята сфера.
И това няма как да не рефлектира върху нещата, които върши. В момента Туитър се преобразява, превръщайки се във важна платформа за дебат по целия свят. От елитаристка левичарска групичка с намаляващо влияние, днес Туитър става все по-важен. Съдя и по своя Туитър фийд – преди, когато ползвах мрежата, из нея можеше да се видят само съвети откъде можеш да купиш спирулина и за кой кандидат на „Демократична България“ да гласуваш, като не знам кое от двете е по-гадно. Днес вече има плурализъм, оказва се, че има и много консерватори. Значи могло. При всички положения ще става все по-интересно там.
Текст под снимка
С един туит от няколко символа Илон Мъск успя да привлече цялата българска общественост към себе си
