Мика Зайкова, пред в. „Галерия“
В ЕС няма страна, която да има минимална заплата под 500 евро, а нашата е 362 (710 лв.). Още от 2020 г. в Брюксел започнаха да работят върху евродиректива, предвиждаща минималната заплата да е поне половината от средната за съответната държава. Много по-важна е обаче покупателната способност на едно минимално възнаграждение, която у нас е мизерна. Публична тайна е, че в kнемалка част от по-богатите страни от ЕС храната е по-евтина, отколкото в бедна България. Напр. в Гърция, която се смята за фалирала държава и има дълг 189% от БВП, минималната заплата бе 774 евро, но наскоро бе повишена с още 50 евро. В същото време цените там на немалко от основните стоки са по-ниски, отколкото у нас. В крайна сметка минималните заплати и пенсии са големият срам на България.
От 27 държави в общността в 21 имат определени минимални месечни заплати. Останалите са с минимални почасови ставки. В почти целия ЕС има и развито колективното трудово договаряне, защото там синдикатите им са силни. Под 1000 евро са минималните заплати, освен България и в Латвия – 500 евро, Румъния – 515 и други, като най-висока в тази група е Португалия с 823 евро. Рекордът в ЕС се държи от Люксембург с 2313 евро, което 6,4 пъти повече от България. Това неравенство създава огромни проблеми. 75% от хората у нас не могат да си плащат сметките.
Страната ни тъне в мизерия и се обезлюдава.
При липсата на необлагаем минимум, хората с минимална заплата на практика получават 530 лв., а изчислената от синдикатите издръжката на човек е 1270 лв. Как при това положение човек би могъл да живее нормално. За това от ЕК акцентират, че минималната заплата трябва да може да покрива най-елементарните нужди на човека, за да не се чувства той работещ беден. У нас на минимална заплата са около 640 000 души. Освен това България е единствената държава в ЕС, където най-ниските трудови доходи се облагат с данък.
Често се говори, че най-малко пари получават хора с ниско или никакво образование. Медицинските сестри, например, и те ли са без квалификация? Те вземат суми много близки до минималната,
а работата им е много отговорна.
Има и други професии, които са ниско платени у нас и за това и хората бягат в чужбина, за да заработват по-добри пари. Това са само част от причините, поради които не трябва да се изчаква срокът от 2 години, даден от еврокомисията, а спешно да повишим минималните доходи у нас. Не бива да забравяме, че в България средната заплата расте много по-бързо, отколкото минималната. В момента средната е 1787 лв., което е много над 50-те процента, препоръчани от Брюксел за минималната заплата. За това и синдикатите са прави, когато искат 850 или 860 лв. С тези пари и с необлагаем минимум нещата биха се подобрили поне малко.
У нас, разбира се, има някаква социална политика, но социалните плащания не са вързани към прага на бедност от 504 лв., изчислен на всичкото отгоре грешно, защото трябва да се определя като 60% от медианния доход, което прави 569 лв. Те са съотносими към гарантирания минимален доход, който възлиза на нищожната сума от 75 лв. С подобни пари какво може да се купи изобщо за месец?!
Дори и за 30 хляба не стигат.
Какво остава за останалите разходи – отопление, дрехи, лекарства.
Другият проблем е здравеопазването ни, където непрекъснато трябва да се доплаща – за медикаменти, престой в болница, операция, потребителска такса и за какво ли още не. Дори и за лекарствата с рецепта се плаща, а в други страни не е така. Освен това винаги има дефицит на някои медикаменти, дори и животоспасяващи, като напр. инсулин.
При всяко искане за увеличаване на минималната работна работодателите казват, че производителността на трудна у нас растяла много бавно. Забравят обаче, че много малко инвестиции се правят за модернизация на технологиите и на немалко места те са на нивото от средата на миналия век. Така българската икономика не може да претендира, че е адекватна на изискванията на новия век. В същото време се получават субсидии, а за някои продукти ДДС падна, но стоките и услугите за крайните потребители не поевтиняха, а даже напротив. Парите останаха у производителите и 100 млн. лв. приходи за хазната бяха изпуснати.
За да се повиши минималната заплата на 850-860 лв. от бюджета ще трябва се изхарчат 750-800 млн. лв. Това не са толкова много на фона на доста повече пари изразходени, напр. за енергийно подпомагане на бизнеса „на калпак“. За прословутите 25 ст. за литър намаление на цените на евтините течни горива отидоха други 150 млн. лв.
По този начин не се подпомогнаха бедните,
които нямат коли или ги карат много рядко, а рафинерията. Време е да се субсидират онези бизнеси и домакинства, които наистина имат нужда. Има фирми, не само производителите и търговците на енергия, които генерират огромни печалби, но също вземат субсидии.
От 8,2 млрд. предвидени в бюджета за капиталови разходи за 2022 г. много малко (1-2 милиарда) се инвестираха за модернизация на икономиката на страната или нейната пътна инфраструктура. Останалите пари се разпиляха и не донесоха принос за развитието ни и така българските стоки губят конкурентност на външните пазари.
На фона на липсата на редовно правителство и бюджет за следващата година, депутатите в парламента се занимават с много неща, които не са толкова спешни – смяната на ядреното гориво за АЕЦ-а или регистрацията на кладенците в дворовете на хората. Не е ли по-важно как да намалим емисиите и едновременно с това да спасим големите тецове и да не влагаме луди пари в разни огромни батерии за съхраняване на енергия, колкото и модерно да звучат подобни проекти. Икономисаните пари може да отидат и за чаканата с десетилетия модернизация на армията.
Тук е мястото да споменем и за пренебрегваните с десетилетия пенсии. От увеличението през октомври хората с минимални пенсии не получиха нито стотинка увеличение. Причината е, че в последния случай се е взел под внимание само осигурителния доход върху основната пенсия, която за много пенсионери е между 200 и 300 лв. Разликата в осигурителния доход сега е огромна – между 389 лв. до близо 2000 лв.
Така най-нуждаещите се не получиха нищо.
За това има логични предложения за актуализация на база минимална пенсия и на нивото на осигурителния доход за 2021 или 2022 г., който е по-висок. Засега обаче идеята няма много привърженици сред висшия ни политически елит.
