петък, 29 март 2024 г.

Иван Гарелов: Защо, господа? Елате ни вижте!

Иван Гарелов за в. „Галерия“

Смятах, че отчуждението на политиците от реалните проблеми на хората е достигнало своя връх по време на парламентарните избори, когато единствената цел на партиите бе участие във властта за лична консумация и в разпределението на очакваните милиарди от ЕС.

На път сме да достигнем нов връх в разминаването между политическия елит и гласоподавателите

Циничните пазарлъци за съставянето на правителство обаче надхвърлят всичко досега. Участието на избирателите вече не е нужно, всякакво приличие е забравено и се стига до изключително позорни сцени. На път сме да достигнем нов връх в разминаването между политическия елит и гласоподавателите.

На хоризонта вече са местните избори, в които  проблемите са реални, видими, разбираеми. Вече не могат да ни набиват в мозъците клишето за цивилизационен избор, който и те го разбират в елементарен битов смисъл.

Ето аз живея в Горна баня. Вече в ХХI век цял квартал на столицата е без канализация. По улиците тече мръсна вода и залива минералните извори. Пътищата са разбити, зимата са непроходими. Наоколо скитат глутници бездомни кучета. Разбиват ни къщите, ограбват ни. Колите се трошат, жените са наплашени, старците не смеят да излизат. На квадратен метър има по две-три дълбоки дупки. Сякаш това са минираните подстъпи за Херсон. Нашата улица „Свети Крал“ през зимата нито веднъж не бе почистена, нито веднъж. Нито веднъж не бе хвърлен пясък на заледените участъци. Не можехме да излизаме дори за медицинска помощ. Нито веднъж? Защо, господа управници?

Тези дни ще завали сняг отново и близките ни няма да могат дори да излизат за терапия на сериозните си заболявания. И сега те са изложени на неизбежните сътресения, които увреждат организма им.

Карат ни да пишем жалби до инстанциите, после ни залъгват, че нямало пари. Чакат да завали и да стане невъзможно да запълнят дори дупките. Преди няколко години парите за канализация бяха похарчени за улица, която води до ненаселените поляни. Очаквало се там да се строи частно селище за руснаци. Така се говори, но руснаците още ги няма…

А вие, сегашни и бъдещи общински управници, продължавате да се занимавате само с жълтите павета, дискусии вървят, репортажи, изявления. И партия направиха, защо не я нарекоха „Жълти павета“? Защо не излезете за малко от залите за пресконференции, от партийните централи, заприличали на византийски двор и елате ни вижте. Вижте как живеем. Ако не дойдете, хич не ни търсете повече. А когато вземем нещата в свои ръце , спомнете си какво съм ви казал.

И други въпроси имам, господа управници, да разтоваря малко уважаваната Мария Цънцарова.

Защо, господа от ГЕРБ, използвате драмата с убития граничар за политически цели, като хвърляте отговорността на служебния кабинет и драпате за оставки. Този инцидент носи белезите на цялото разложение, което е настъпило в „нашата полиция, която ни пази“. Това разложение е постигнато  с вашите дългогодишни усилия, господа от опозицията, искаща отново да се върне във властта.

Размивате истинския проблем както сте го правили неведнъж. Когато журналистите ви предупреждаваха, вие ги съдехте. Загубихте, а сега се държите като невинни ангели.

Защо, господа, предизвикваме провокации сред наострените граждани на РСМ с наименованията на откриваните там културни центрове? Ако сме избрали пътя на помирението и общото бъдеще, защо не го следваме? Не знам към кого да отправя този въпрос, но става дума за държавна политика.

Впрочем още един въпрос от тази сфера. На традиционната среща на българските медии, проведена в Израел, е станало дума за съдбата на убитите в нацистките лагери 11 хиляди евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. И по-точно на чия съвест тежи тяхната смърт.

Не виждам защо да не бъде разискван този въпрос, след като той се поставя особено често в Скопие, тъй като една дискусия би помогнала на колегите от българските медии да формират своята позиция.

И тъй като навлязох в територията  на министъра на културата Велислав Минеков, ще се обърна и към него. Първо искам да подкрепя неговата твърда позиция да не бъде наказван административно режисьорът Александър Морфов за начина, по който е изразил своята реакция на присъствието на Велислава Кръстева, бивш отговорен кадър на ДПС, като пиар на Народния театър.

Не можем да унижаваме за пореден път Морфов, който е българският режисьор с най-голям международен авторитет. Не се съмнявам, че той лесно може да остави отново България и да работи в чужбина, където вратите са широко отворени за неговия талант. Не коментирам самото назначение на Велислава в театъра, тъй като тя едва ли е с политическа задача там. Но както и да е, постъпката на Морфов  с надписи по вратите на театъра, трудно може да се нарече мъжка, още по-малко пък „хъшовска“. Повече би му отивало да гърми и трещи, вместо ученическото драскане на обидни надписи. Това би следвало да му бъде казано, защото един спор не е приключил, докато не е казано всичко по него. На пряко засегнатите може да им дойде много, но обществото трябва да е наясно.

И преди да напусна терена на културата, кратко мнение и за един дребен инцидент, който предизвика не толкова малка полемика, както си е привично за споровете в тази сфера. Певицата Рут Колева и нейният екип оскверниха един исторически мемориал в памет на трагично загиналите патриоти в Перущица. Започна се с една коректна бележка, но се изказаха и високо интелектуални мнения, че паметникът бил изоставен, така че фотосесията не би могла да го оскверни повече. Така е, но един станал вече публично известен факт изведнъж започва да звучи по друг начин – позволено ли е исторически паметници, макар и зле подържани, да стават фон на вулгарни фотосесии? Защото паметникът вече е на цялото общество, а не само на немарливите перущенци.

Не мога да скрия, че съм силно впечатлен от съобщението на Военна прокуратура, че виновен за фаталната катастрофа на загиналия пилот подполковник Велентин Терзиев е един от ръководителите на полета полковник Орлов. Сигурно има и други примери, но аз лично не си спомням досега за подобни инциденти да е посочван виновник от началническия контингент, а не жертвата или природните сили. Вероятно така е защитаван престижът на армията или на съответното поделение, но за публиката се дава стандартно клише. Една такава промяна е в много правилна посока и аз скромно бих поздравил армейското ръководство.

Един драстичен пример за игнорирането на общественото мнение чрез поднасянето на дежурните клишета, че „виновни няма“, представляваше трагедията със българските командоси, които загинаха при нападението на обекта, охраняван от нашата част в Кербала. Много бързо оттам съобщиха, че са били взети всички мерки и „виновни няма“. Добре, но един фоторепортер от в. „Труд“ отива там и без да има специално образование и без да му е поставяна задача, огледа обстановката и написа във вестника, че е имало редица грешки в организацията на охраната. Тогава президентът Първанов избърза да заяви, че Началникът на Генералния щаб си е свършил добре работата по организацията. Написах, че трябва да има специална комисия. Никой не пое темата. Генералът отиде на работа в президенството…

Благодаря за заглавието на Мария Цънцарова!

 

 

 

 

 

 

 

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html