Мика Зайкова, пред в. „Галерия“
България е заприличала на разграден двор. За толкова време не се намери начин да се сменят толкова чиновници на високи постове, чиито мандат е изтекъл – управителя на БНБ, членовете на ВСС и на различните регулатори, агенции. Сега пък служебното правителство сменя наред ръководни кадри в държавните ведомства, изживява като вечен властелин и прави, каквото си иска, защото е подчинено само на президента. За това трябва бързо да се състави редовен кабинет, който да хване юздите и да намери начин да докара инвестиции в страната. Засега обаче няма особени признаци това да стане. Явно нещата ще се оставят за третия мандат, който вероятно ще бъде даден на „Български възход“.
На срещата в началото на миналата седмица в парламента между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ за първи път видях да се говори с приличен тон и да се обменят мисли. Това беше единственото положително от тази среща. Иначе
резултатът е, образно казано, нищо, но от сърце.
За мен основният проблем са анонсите за бюджета за догодина. Задава се едно предизборно наддаване за разходи в хазната, което крие рискове за фиска и опасност от дълбока дългова криза. „Продължаваме промяната“ обявиха 16 точки в своята политическа програма, които предвиждат 11 млрд. лв. повече приходи. Разходите ги качват с 8,8 млрд., а прогнозата им за дефицита е на ниво от само 2,1%, което е пълен абсурд. Сред другите техни фрапиращи предложения е увеличението на пенсиите през 2023 г. да стане на два пъти с по 10 на сто, което изисква 2,5 млрд. допълнителни приходи. Последното покачване на пенсиите струваше на хазната само за 6 месеца 1,35 милиарда. Догодина за целта ще са необходими над 4 млрд. лв. От ПП искат още и 2 млрд. лв. за ръст на заплащането на държавните служители, което не е лошо, стига да има пари, а също така и качване на минималната заплата до 860 лв. Освен това са записали и 300 млн. лв. резерв срещу рисковете от поскъпване на природния газ. На фона на очакваните от МВФ големи трудности за световната икономика догодина,
подобни прогнози за развитието на България са нереални.
За да се случи това страната трябва да има сериозен ръст на БВП и от там по-голямо покачване на приходите в държавния бюджет. В същото време светът е изправен пред рецесия и висока инфлация, която няма да свърши скоро. Да не забравяме, че при нас поскъпването на живота е двойно по-голямо, отколкото в страните от еврозоната, което е изключително тревожно. Другата много опасна тенденция е увеличаването на броя на фирмите у нас, неможещи да си плащат данъците. Към края на годината невнесената сума в хазната от начислени, но неплатени данъци от бизнеса се очаква да надмине 2 млрд. лв. Това означава, че и приходите в хазната няма да са достатъчни. От началото на второто полугодие има и намаляване на темповете на ръст на БВП. За това и от финансовото министерство за последното тримесечие прогнозират за 2022 г. ръст от 2,9%, което обаче е твърде оптимистично.
Всичко това резултат от нарастването на вноса у нас, превишаващ експорта ни. Основните ни търговски партньори САЩ и Германия. Щатите се намират вече в техническа рецесия, защото имат почти 3 тримесечия спад на БВП. Германия от своя страна е на прага на рецесията. На фона на тези тенденции, като добавим и ниското технологично ниво на икономиката и липсата на достатъчно инвестиции, нещата се усложняват допълнително. Не бива да забравяме, че в условията на тежка политическа криза и липса на реформи, най-вече в правосъдната система, никой инвеститор няма желание да развива бизнес у нас. Освен това, независимо от предлаганата висока доходност и все още ниския ни дълг, се наблюдава и спадащ интерес към покупка на български държавни ценни книжа. Гръцките облигации обаче, при 189% външен дълг към БВП продължават да се купуват, защото южната ни съседка има стабилна политическа и работеща съдебна система.
Наличието в България на
чудовищна корупция също е сред основните фактори, отблъскващи предприемачите
да влагат парите си в нашата икономика. Разкошните имоти на родните политици, придобити за кратко време, са само една от илюстрациите на липсата на върховенство на закона в България. Шири се чувство на безнаказаност. Народните избраници се ръководят основно от своите партийни и лични интереси, което е отвратително. Същите тези дами и господа, които са на държавна издръжка, 4 пъти в годината си увеличават заплатите. Към тези пари получават още 40% за наемане на сътрудници, които обикновено си прибират в джоба. Имат и надбавки за участие в парламентарни комисии. Хората пък пострадали от наводненията взеха дребни суми.
Тревога будят и последните решения на депутатите относно прилагането на Регламент 1854 на ЕК за преодоляване на енергийната криза. Според записаното в него субсидии трябва да получават основно домакинствата, микро, малките и средните фирми. Нашите народни представители
се оказаха прекалено щедри и решиха да се подпомагат всички.
Направено бе единствено разграничение за малките фирми, болниците, училищата и общините, за които субсидията е за борсовата цена над 200 лв. за мегават час, а за останалите небитови потребители – над 250 лв. Парите ще се вземат от Фонда за енергийна сигурност, но за да не бъде източен той бързо служебното правителство трябва да разработи определени критерии за осигуряване на средствата в него. Изземването на свръхпечалбите трябва да става не само от държавните, но и от частните енергийни дружества. Време е и да се спре със субсидирането „на калпак“, защото така няма как да се стимулират фирмите да инвестират в модернизация на бизнеса си и увеличаване на енергийната ефективност. Редно е да се направи разграничение кои предприемачи и домакинства наистина имат нужда от помощ за справяне с високите цени на енергията и кои – не.
Депутатите за пореден път на бърза ръка приеха, че излизането на битовите абонати на свободния пазар на електроенергия в България се отлага до края на 2025 г. Дали това обаче ще бъде разрешено от Еврокомисията, никой не казва. При отказ от Брюксел как ще могат домакинствата в най-бедната страна на ЕС да плащат високите цени на борсовия ток. Да припомним, че у нас от доста години все още няма законово установени критерии за енергийна бедност.
Всеизвестно е, че в момента парите от Плана за възстановяване и устойчивост и от еврофондовете са жизнено необходими за България и тези 240 депутати в парламента трябва да се стегнат и бързо да приемат всички закони, които изисква от нас ЕС. Освен това България има да прави много реформи, закъснели с десетилетия.
Реформата в съдебната ни система стана пословична.
На опашката обаче чакат още и образованието, здравеопазването и много още занемарени сектори. Не на последно място е и неадекватната политика на доходите в България, която ни държи стабилно на дъното на ЕС по стандарт на живот. От Брюксел изискват минималната заплата да е минимум 50% от средната. Трябва да се въведе и необлагаем минимум, за да може все пак наетите за най-ниското месечно възнаграждение да получават малко повече пари. Да не забравяме, че работещите бедни у нас са над 600 000.
Наистина някои от партиите в НС предлагат увеличаване на помощите за младите семейства, но не бива да се разчита само източената ни социална система да решава проблемите с ниските доходи на домакинствата.
