петък, 29 март 2024 г.

Не всичко е пари. И слава Богу!

Евелина Гечева

Мъжете, открили изчезналия Сашко, отказаха паричната награда от 100 000 лева, която бащата беше обявил. Направиха го без грам показност и с уточнението, че търсят детето още от първата нощ, а не след съобщението за наградата.

Тепърва следствието ще изяснява при какви обстоятелства е живял Сашко, защо след толкова много време е намерен и дали финалът на сагата има някаква финансова нишка.

Милко Михалков и Веселин Георгиев – така се казват двамата доброволци, които попаднаха на детето и го върнаха го към живот, занасяйки го на ръце до медицинската помощ. Звучи като история от филм, но не е. Съвсем истинска е. И хората са най-обикновени българи от Перник. В новинарските емисии им беше отделено малко време, но пък всяка секунда от него беше заредена с човещината и компетентността на тези хора.

Видимо те не за  първи път се сблъскват с планинско спасяване, а и заниманията им с делтапланеризъм са си казали думата, за да бъдат действията им адекватни. Разбира се, това важи за всички доброволци – те със сигурност не са сребролюбци, а обявената от бащата сума е акт на отчаян човек, силно желаещ да мотивира обществото да бъде по-активно и да не се отказва от търсенето.

Впрочем, имаше информация за отказ. Всички данни сочеха, че малкият няма да бъде намерен. Цялата логика на събитията говореше за това.

Но тази логика беше опровергана. Детето оцеля, а спасителите му подчертаха, че Александър е боец – жив е, защото се е борил да оживее. Божие чудо – колкото и да не им се вярва на черногледците.

А случаят беше съпътстван от тълпи черногледци. За чест на повечето медии трябва да кажем, че не внушаваха песимизъм. Но не всички. За съжаление, един от най-четените вестници си позволи да напише: „МВР разследва изненадваща версия: Сашко убит от баща си?“. И не само това, има и още: „Нотариусът Александър Цветанов излъгал, че е изгубил сина си в Профилакториума. Охранителни камери го уличили в измама“.

Да, ако наистина камерите някого са уличили в измама, това би трябвало да е следствена тайна. Но ако поднесената по този начин информация е различна от истината, въпросният баща може доста солидно да осъди медиите, публикували измишльотини с цел съживяване на клюмналия си тираж.

Да разпространяваш версии, че таткото е „умъртвил детето си в пристъп на ярост“, е част от онази кафеникаво-смрадлива действителност, която определени медии създават и поддържат с години. Невярна, но звучаща убедително. Отвратителна сама по себе си, но и подпомагаща разпространението на отвращението към всичко българско. Затвърждаване на комплекса за малоценност, че сме най-прости, най-бедни и най-жалки на света, че заслужаваме само да ни мачкат.

Е, срещу това се изправиха двама перничани, обикновени планинари, човечни хора, неотказали се да търсят детето дори след медицински съмнения, че е живо. Както и цялата огромна група от доброволци, които не спаха денонощия наред, подложиха се на какви ли не изпитания, за да върнат на бащата искрицата вяра, че детето му е живо.

Контрастът между двете е огромен.

И поуката от него е само една – не всичко е пари. Има и човечност. Има светлина и лъч надежда, че не сме съвсем изгубени като нация.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html