Росен Димитров, за в. „Галерия“
Вие чували ли сте за мексикански волейбол? Ако не сте, не се притеснявайте. Никой не беше чувал преди да паднем от „ацтеките“ на Световното първенство в Полша. Националите записаха исторически резил в историята на най-успешния ни колективен спорт. Или може би бивш такъв. Това пише в безпощаден анализ в новия си брой в. „Галерия“.
България има 19 участия от 20 проведени Световни първенства, като само СССР (Русия) е с пълен актив. През това време „лъвовете“ се добраха до 4 бронзови и един сребърен медал от световни форуми.
А сега творим чудеса от… антирекорди! Националите за първи път не записаха победа на Световно. Крайното класиране – 20 място от 24 участници, е най-слабото в исторически план. Досега България се беше свличала максимум до 13-та позиция. Зад нас останаха само ентусиасти като Камерун, Китай, Катар и Пуерто Рико.
Причините! „Галерия“ ги написа, но ще допълним. Започваме със селекционера Николай Желязков, който родните треньори определят като безспорно най-слабият на поста в историята.
Иначе голям играч, той взе контузения Тодор Скримов с неясна цел, бъркаше тактика, не улучи смени. И само повтаряше за някаква липса на мотивация. Все едно не е негова задача, а и колко му трябва на човек допълнително мотивиране, за да излезе с герба върху гърдите на световни финали?
Желязков не е виновен, че беше хвърлен абсолютно неподготвен в боя. Той беше избран на поста от президента Любо Ганев и сивия кардинал Владо Николов. Ники и шефът са кумци, бивши съотборници в ЦСКА и националния тим. Селекционерът и Владо пък се разбират отлично кои играчи да бъдат повикани, за да бъдат после продавани в чужбина. За тяхна сметка от националния изпаднаха няколко талантливи момчета, като посрещача Георги Татаров и разпределителя Владимир Станков.
За капак треньорът не смееше да извади сина на Владо – Александър, иначе спортист с бъдеще, но явно неадвекватен при посрещанията срещу опоненти от нивото на Полша и САЩ. За негова сметка беше смачкан Мартин Атанасов, който поне в този компонент е класа отгоре.
Естествено, причините тръгват далеч преди управлението на Любо Ганев, когато в този спорт умираха център след център, но на никого не му пукаше. От старите школи все още течеше и се намираха таланти, които да бъдат привиквани в националния отбор, естествено, срещу щедри комисиони при продажба в чужбина. Същите момчета бяха рекетирани да играят в определени клубни отбори, които да им прибират трансферите.
Резултатът е налице. Волейболът се срина до нивото на футбола. Едните се резилят с Мексико, другите с Гибралтар. И остават спомените от 1994 година, когато и едните, и другите биеха наред който си поискат в света.
