Православната църква почита паметта на Св. свщмчк Антим, еп. Никомидийски. Преп. Теоктист. Св. Фива дякониса. Св. мчца Василиса Никомидийска. Св. Йоаникий II, патр. Сръбски.
Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век.
Родното му място е Никомидия – град, разположен в малоазийската област Витиния.
Като дете получил прекрасно християнско възпитание. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развит характер. Издигал високо своя дух над всички плътски похоти, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.
Светецът умира мъченически през 303 г.
Неговото име носи и първият екзарх на самостоятелната Българска екзархия Антим I, който споделя не леката задача да ръководи Българската църква в тежки времена.
