петък, 29 март 2024 г.

Светата жертва и нейните пророци

Петър Кичашки, пред в. „Галерия“

В началото на октомври 2020 г., около месец преди ключовите президентски избори в САЩ, на които армия от мъртъвци гласуваха по пощата, избирайки Джо Байдън за президент, се случи нещо, което заслужава внимание. Ляволибералният губернатор на щата Мичиган Гретчен Уитмор обяви с драматичен глас на извънреден брифинг, че ФБР и Министерство на правосъдието са разкрили група от екстремисти фенове на Тръмп, които са „подготвяли“ отвличането и потенциалното убийство на губернатора.

Разбира се, скандалът, който се разгоря, беше огромен. В ключов щат от типа „бойно поле“, в който до последно не е ясно дали ще победят демократите или републиканците, губернаторът демократ обявява, че фенове на кандидатите републиканци искат да я отвлекат и убият. Ясно е, че такова разследване няма да приключи за един месец и неговата развръзка се видя дълго след изборния ден. Но предизборният ефект беше консумиран, а щетата срещу републиканците – нанесена. Същите медии, които ни проглушиха глава с „планът за отвличане на Уитмор“ в последствие съобщиха с половин уста, че обвинените бяха оправдани, а ФБР всъщност е изфабрикувало цялата работа. Просто поредния медиен и политически фейк, който обаче даде възможност на Уитмор и демократите да заемат със себевеличаещ глас ролята на жертва.

Нещо сходно наблюдаваме в последните няколко седмици от страна на ФБР и Министерство на правосъдието. След абсурдния и гротесков рейд в дома на бившия президент Доналд Тръмп, който май ще се окаже за невърнати на време книги в библиотеката, властите се оплакаха от…. насилие срещу тях. Да, правилно сте прочели. Държавата, която по дефиниция има монопол по ползване на насилие и която в случая използва тази си власт за разправата с политически опоненти, се оплаква, че гражданите имат наглостта да критикуват тези им действия. Тридесет въоръжени агенти на ФБР влизат преди изгрев в дома на президента, ровичкат из килера на Мелания, събират кашони с лична информация и меморабилия и всичкото това заради евентуалното административно нарушение, че някакви документи не били върнати на време в архивите.

И на тази очевидна репресия всички разумни хора отговарят с критика. Критика към ФБР, критика към Министерство на правосъдието, критика към тази власт, която изпраща сигнал за упадък на американската правосъдна система из целия свят. Но ФБР и Министерство на правосъдието не могат да понесат тази легитимната критика срещу себе си и са готови едва ли не да те обявят за терорист, защото ги критикуваш. С това заемат ролята на жертва.

Общото между тези два случая е че властта упражнява насилие, което предизвиква отбранителна реакция, която отбранителна реакция им дава извинение да самообяват себе си за жертва. Това е като училищният побойник да ти вземе парите за обяд и се оплаче от учителска репресия след като го накажат да пише на дъската, че повече няма да прави така. Това е като руснаците да се оплачат от украинска репресия, понеже Украйна не се предава пред руската военна агресия. Въобще, абсурдно е.

Но заемането на позата на жертва е много силно действие, което ти дава печеливша ръка в голямата обществено-политическа игра. Ако си жертва, то тогава няма как да си насилник. Ако си жертва на насилие, ти по дефиниция си „добрият“, а насилникът е „лошият“. Ако ти си добрият, то никой няма да се съмнява в подбудите и действията ти. В крайна сметка, ти си жертва! Това им позволява да се разминават с всичко. Каквато и тъпотия да направят демократите, на тях им се прощава, защото те са невинна жертва И затова винаги търсят неистово този статут. Да си жертва в днешно време е манна небесна. Като да играеш на „Монополи“ и да ти се падне карта за излизане от затвора.

Именно любовта към статута на жертва кара ляволибералите да търсят как да приемат в редиците си всеки, който би могъл да заеме позата на жертва. Емигрант? Чернокож? Гей? Латинос? Човек с увреждане? Супер, ставайте демократи и почвайте да се оплаквате от репресии. Няма значение дали репресиите срещу вас са истински или фалшиви. Няма значение дали реално си равноправен или не. Важното е, че можеш, звучейки достоверно, да заемеш ролята на жертва и никой няма да се замисли втори път над думите ти.

Такъв беше примерът преди няколко години на един малозначителен актьор, който очевидно страдаше от синдрома на „тръмпово разстройство на съзнанието“. Човекът си измисли, че в Чикаго през нощта го били пребили някакви хора носещи Make America Great Again шапки. Щото актьорчето било гей и чернокож. Всички медии гръмнаха: „Ах, как може фенове на Тръмп да правят така, значи Тръмп е зло и е виновен“. Супер. Само дето се оказа при разследването, че никакви фенове на Тръмп не е имало, а актьорчето е наело двама души да го поступат, за да може той да си измисли цялата работа. Ако не си реална жертва, изфантазирай си, че си жертва, може и да сработи.

Трябва да сме наясно, че все пак когато ляволибералите в Америка правят нещо, то то се ретранслира безкритично от всичките им мегафони по света. Българските ляволиберали са същите като американските, следват същите опорни точки. Ето, вижте един Кирил Петков. Падна от власт, защото е в несъвместима коалиция от типа „орел, рак и щука“ и защото не се справя с оперативното управление на държавата. Но излезе публично и обяви, че него го е свалила от власт Митрофанова, ДПС, Слави, Си Дзинпин и марсианците. Разбирай, той е невинен. Той е жертва, дори. Просто лошите се събраха и го свалиха от власт. Ако слушаме Киро и татко Петко, точно такава е ситуацията. Кирил Петков е жертва, при все че до онзи ден беше министър-председател и държеше цялата власт. И у нас, и в Америка, и къде ли не, либералите са готови на всичко, за да заемат статута на жертва.

Всичко това е не просто абсурдно, то е унизително. Аз съм на инвалидна количка и цял живот съвсем съзнателно съм се опитвал да НЕ заемам ролята на жертва. Дори и да съм имал правото да го правя, съм се старал да не се оплаквам, да не мрънкам, въобще да не се държа като жертва на системата. Защото не съм, в крайна сметка. Аз съм щастлив човек с кариера, бизнес и име и съм на обществено-политическия терен вече 15 години, при все че съм на 33. Такива като мен обаче са проблем за ляволибералите. Аз съм от малцинствена група, която би трябвало да се оплаква и да бъде използвана на въоръжение срещу властта, когато ляволибералите не са на власт. Но аз съм какъвто съм и не искам да го играя жертва. И затова ляволибералите у нас ме ненавиждат. Просто им чупя сметките със самия факт на съществуването си. По същата причина в Америка ляволибералите ненавиждат Кандис Оуенс или върховния съдия Клерънс Томас – те са чернокожи консерватори. Вместо да заемат ролята на жертви на белия агресор, те са съвсем нормални хора с мнение, което не съвпада с това на ляволибералите. И затова са сред най-мразените от елитите хора.

Днес трябва да прозрем нещо просто. Не е нужно да извикаш „жертва съм“, за да се съгласим, че наистина си такава. Защото може да се окажеш вълк в овча кожа. Затова трябва наистина да станем, по Мартин Лутър Кинг, общество, в което цвета на кожата и другите ти биологични особености да нямат значение. Важно е какъв си, а не как изглеждаш. Каквото и да говорят либералите.

 

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html