БДЖ е в изключително притеснително състояние. Това призна във вторник заместник-министърът на транспорта Красимир Папукчийски. От началото на годината в малка България са отменени 5 700 бързи и пътнически влакове, а всеки ден у нас железницата закъснява с между 1000 и 1800 минути. Кратка консултация с калкулатора показва, че 1800 минути са равни на 30 часа. Иначе казано, всеки ден композициите у нас закъсняват с един ден и 6 часа. Забележително!
Трагична е ситуацията и при железопътната инфраструктура, на някои места тя създава предпоставки за ужасни катастрофи. Само да допълня казаното от министъра, което по принцип си е вярно. БДЖ не е точно в „изключително притеснително състояние“, а в нещо като безкрайна предсмъртна агония. Причините за това са ясни, те са са политически и вонят на безхаберност, престъпно бездействие и корупция.
Отраснал съм в малко железничарско градче. Когато бях дете, татко ме водеше да гледаме влаковете. Брояхме композициите, брояхме и вагоните, а те брой нямаха. Локомотиви и вагони весело тракаха в самия център на града – както и днес влакове минават в сърцата на японските мегаполиси. България беше една от европейските страни с най-добре развита жп мрежа. Факт!
Днес БДЖ наистина е в окаяно състояние и не е нужно някой министър да ни подсеща за това. След промените почти нищо не се направи за модернизацията на железопътните превози. Които си остават най-сигурният, най-екологичният, най-евтиният, най-рентабилният, най-оптималният вид транспорт – и за пътници, и за товари.
Политическото корупционно недоносче, наречено „преход“, напълно умишлено обрече БДЖ на бавна смърт. Виновни са абсолютно всички правителства след 1990 година досега. На националния железопътен превозвач се гледаше като на една бездънна каца с държавен мед, от която да гепиш с пълни шепи. От БДЖ се окраде толкова скрап, че металургичните заводи в Гърция и Турция избълваха арматурно желязо като за два града като Ню Йорк! Напечелиха се комшиите от клетата българска железница срещу жълти стотинки…е, имаше и в зелено, но под масата.
Локомотиви и вагони не се подновяват, инфраструктурата не се реновира, а се кърпи на парче, гари и линии се закриват, а служителите се държат на мизерни заплати. Защо няма млади кадри в БДЖ ли? Че кой млад човек ще издържа семейство с 800-900 лева заплата, а доскоро бяха и по-малки?
Винаги повтарям като счупен джубокс една и съща песен. На какво ниво е една държава, можем да съдим по железопътната й система. Ако имаш развита железница, имаш развита държава. Например – Германия, Франция, Япония, САЩ.
В България абсолютно умишлено БДЖ бе ударено с политическа репресия. Заради корупция, кражби, закулисни интереси и лобиране за други транспортни браншове. Да саботираш националния си превозвач, който е от ключово значение за икономиката, националната сигурност и социалния мир, не знам как да го нарека, освен държавен тероризъм.
Транспортните министри сякаш пък си ги избираме с конкурс за комедианти-самодейци. Един дори беше пътувал с влак до Етрополе, където влак никога не е имало! Откакто се помня, всеки нов транспортен министър тръгва с юнашки приказки да оправя БДЖ. Залъгалки за наивници! Дори новите локомотиви „Сименс“, които последният кабинет на Бойко Борисов закупи на солена цена и които с див провинциален патриотизъм кръстихме с имена на български ханове, се оказаха… красиви играчки, които не са пригодни за жп инфраструктурата ни. Те са проектирани за прави участъци, или за кротки и кратки крайградски маршрути, информира ме мой отлично информиран източник от БДЖ. Натоварената дестинация София-Мездра, която обслужва влаковете за цяла Северна България от Видин до Варна, обаче е с много завои и с голяма денивелация. Това „яде“ колелетата с лекотата, с която гъгрицата си хапва фасул. А нашите вагонно-ремонтни депа не могат да ги ремонтират, просто защото този подвижен състав не подлежи на ремонт – нужна е цялостна подмяна на тази система, което ти излиза „дявол на магаре“. Именно за това чисто нова мотриса „Сименс“ е нарязана на скрап, както ни информира зам.-министър Папукчийски. Не, това не е епопея на глупостта, а монумент на престъпното съсипване на една институция, която е пряко свързана с националната сигурност.
Ще се опитам да вярвам на всеки министър, който обещава реформи в БДЖ. Но ситуацията е: „Ооо, обичам те, мила! Ще те чакам мила, на етрополската гара!“.
