България ще стане член на Еврозоната на 1 януари 2024 година, потвърди министър-председателят Кирил Петков пред Bloomberg TV. „Преходът от българския лев към еврото трябва да се третира внимателно и изисква мащабна обществена информационна кампания.
Когато не се комуникира добре и след това се налага или натрапва на населението, винаги има риск от политически сътресения, които не трябва да съществуват“, каза Петков. „Ние несъмнено сме ангажирани с датата 1 януари 2024 г. Разбираме икономическите ползи от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и затова трябва да започнем от рано. Това е част от нашия план – да не поднасяме изненади и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата. Например, за какъв период ще трябва да има отчетност и в евро, и в лева в кварталното магазинче. Какъв е подходящият период? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес?“, заяви премиерът. Той уточни, че страната ни ще запази непроменен сегашния фиксинг лев-евро до влизането през 2024 г.
Според Петков е нормално, когато увеличиш паричното предлагане без непременно да се увеличава реалният БВП, да се създаде инфлация:
„Това се случи във всички европейски държави, това се случи в България, като при нас има един допълнителен фактор, който е напълно логичен: нашата социална политика – нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма елемент на спестяване и каквото и увеличение да беше дадено, то беше похарчено в икономиката, а това ни донесе допълнително покачване на инфлацията, но смятам, че тя е нормална – 1 – 1,5 % над европейската инфлация. Трябва внимателно да следим тези последици, но аз съм убеден, че няма системен проблем, който да създава риск за България. От много години валутният курс е фиксиран, няма прекомерно надвишаване или излишъци по търговския дефицит, които да не са овладени. Така че, за нас преходът би трябвало да е сравнително лесен. Левът вече е фиксиран към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова премия и нулевите разходи при трансакциите.“
България е заложила дефицит от 3% през 2021 г. и през „следващата година трябва да се опитаме да имаме 3-4% дефицит какъвто, между другото, ще имат повечето страни в Европа“, каза Петков.
Правителството не възнамерява да променя плоския данък за бизнеса и физическите лица, увери премиерът: „Вярваме, че това е конкуретно предимство за България. Сега трябва да насочим внимание към разходите на събраните данъци, парите от сегашната данъчна система. Колкото по-ефективно, толкова по-добре. Режимът обаче остава такъв, какъвто е. Това конкурентно предимство за България все още не е изчерпано.“
Петков коментира и развитието на ядрените мощности в България. И отхвърли категорично идеята за изграждането на втора атомна централа: „„Белене“ няма как да строим. Но бихме могли да увеличим капацитета на сегашната централа в „Козлодуй“. Това е възможност.“
