Софийска градска прокуратура внесе протест срещу определението на Софийски градски съд от сряда, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Кристиан Николов от „задържане под стража“ в „домашен арест“, съобщиха от държавното обвинение.
Извършеното от него престъпление е квалифицирано по чл. 342, ал. 3, б. „в“, пр.2, вр. ал.1, пр. 3 от НК – умишлено предизвикано тежко пътнотранспортно произшествие с причиняване на смърт.
СГП не споделя изводите на съда относно това, че продължителността на задържането на подсъдимия за период от около една година и четири месеца е довела до намаляване опасността той да извърши ново престъпление и за липса на реална опасност той да се укрие.
Прокуратурата счита, че срокът на задържането на Николов до настоящия момент не е прекомерен, с оглед тежестта на извършеното от него престъпление и необходимите за изясняване на обективната истина действия по разследването.
От събраните доказателства се установява съпричастността на подсъдимия към тежкия пътен инцидент, съзнателната употреба на наркотични вещества от него и предприемането на управление на автомобил след употребата на различни видове наркотици. Налице е наличието на пряка и непосредствена връзка между произшествието и смъртта на пострадалия, създаването на реална опасност за здравето и живота на голям брой други участници в движението. В хода на делото са събрани доказателства и за други противозаконни деяния, извършвани от подсъдимия, свързани с придобиване и употреба на наркотични вещества и изградени трайни навици за същото. С оглед на това Софийска градска прокуратура счита, че доказателствата по делото сочат за съществуването на реална опасност Кристиан Николов да извърши престъпление.
Налице е и другата предпоставка за налагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия, свързана с опасността той да се укрие. Същият трайно е живял в чужбина и разполага с възможности да организира укриването си с цел избягване на реализирането на наказателна отговорност.
Софийска градска прокуратура счита, че единствената мярка за неотклонение спрямо подсъдимия продължава да бъде „задържане под стража“. Изменението й в „домашен арест“ е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изменено.
