Съюзниците в НАТО претърсват редиците си за наследник на генералния секретар Йенс Столтенберг, коментира днес „Политико“. Столтенберг, бивш премиер на Норвегия, е на най-високия цивилен пост в пакта от октомври 2014 г. Мандатът му бе удължен до септември 2022 г., което оставя малко повече от година за съгласуване на приемник.
В щабквартирата официалните дискусии вече започнаха, а наследникът на Столтенберг се очаква да бъде представен на лидерска среща на НАТО в Мадрид в края на пролетта или началото на лятото следващата година.
Но спекулациите в Брюксел и други столици на страни от Алианса вече се множат. Някои официални лица, дипломати и анализатори заявяват, че след 72 години е крайно време генерален секретар да бъде дама. Други заявяват, че с оглед на продължаващото противопоставяне с Русия избирането на източноевропеец ще изпрати важен сигнал на Москва.
Предвид тези два императива три имена веднага изскачат на върха на списъка с потенциални кандидатки, отбелязва изданието.
Това са бившата президентка на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, на Литва, Далия Грибаускайте и настоящият държавен глава на Естония Керсти Калюлайд.
Грабар-Китарович, която беше първият президент на Хърватия от 2015 до 2020 г., има предимството, че вече е работила в централата на НАТО като помощник-генерален секретар по публичната дипломация от 2011 до 2014 г. Недоброжелателите казват, че Грабар-Китарович, която е изградила политическата си кариера като десноцентристки консерватор, се е дискредитирала, преминавайки в крайно дясното след неуспешната кампания за преизбиране за президент през 2019 г. Грабар-Китарович може да се похвали с една от най-впечатляващите професионални биографии сред потенциалните бъдещи лидери на НАТО. Тя имаше ключова роля за успешните кандидатури на Хърватия за членство в ЕС и НАТО. Тя беше посланик на страната в САЩ от 2008 до 2011 г., което й позволява да разчита на силни връзки във Вашингтон, а САЩ ще имат решаваща дума за избора.
Все пак някои наблюдатели посочват, че изборът на генерален секретар от балтийска държава, в частност Грибаускайте, може да бъде сметнато за твърде враждебен ход към Москва в момент, в който президентът на САЩ Джо Байдън се опитва да стабилизира отношенията между Русия и Запада.
