Иво АТАНАСОВ
Добре е да поглеждаме какво сме писали преди поредните избори. За съжаление на левите гласоподаватели, най-точни са прогнозите за тяхното пространство. Защото никак не беше трудно да се предвиди, че както нюансите вляво, така и основният цвят – БСП, няма да подобрят резултатите си на 11 юли спрямо 4 април.
„Не една и две формации години наред пъплят не само под бариерата за влизане в парламента – отбелязахме два дни преди юлския вот, – но и под прага за държавната субсидия, и въпреки това не търсят обединение. Сякаш фанатично вярват, че оттенъкът им е по-значим от цвета-майка.“ През 1997 г. Александър Томов направи „Българската евролевица“ парламентарно представена, но оттогава не само не повтори успеха, но и върви все по-надолу. В началото на тази година при регистрацията на движението „Заедно за промяна“ , включващо три партии, той заяви амбицията новата формация не само да влезе в парламента, но и да участва във формирането на правителството. Но как да го стори с 0, 12%? Опитите сигурно ще продължат, всеки има право да пробва. Но дали има смисъл?
Най-безпощадна бе прогнозата за онези, които „се поотрезвиха от краха си на 4 април и се решиха на общи действия за предсрочния вот. Но не с основния цвят, към него са високомерни, а със себеподобни нюанси. Сякаш не си дават сметка, че нула цяло и нещо плюс нула цяло и нещо пак ще е нула цяло и нещо“. Две от формациите в новообразувания, но със силни претенции, „Ляв съюз за чиста и свята република“ не участваха в изборите на 4 април, а другите две – „Българска прогресивна линия“ и „Възраждане на отечеството“ получиха съответно 0, 12% и 0, 41%. А на 11 юли, вместо поне до 0, 12% + 0, 41% = 0, 53%, едва се добраха до 0, 37%. Дано вече безпочвените оптимисти около Жан Виденов да са се убедили, че нула цяло и нещо плюс нула цяло и нещо наистина прави нула цяло и нещо.
Лесно беше да се прогнозира и какъв ще бъде приносът на онези 18 формации, които най-сетне се върнаха в лоното на партията-майка. Ако всяка имаше поне по половин процент подкрепа, коалицията на БСП щеше да качи 9 пункта, което можеше и да я направи победителка. „Само че – с изключение на „Движението на непартийните кандидати с 0, 53% и „АБВ“ с 0, 46 % – те имат дори не по нула цяло и нещо, а едва по нула цяло, нула и нещо. Което ще рече, че смисълът от присъединяването им е не аритметичен, а символичен“. Резултатът на 11 юли – 13, 39%, е по-лош дори от този на 4 април – 15, 01%. При толкова набързо сформирана коалиция нямаше как да не се получи синергия на отрицателните страни на обединението, вместо на положителните. Вместо да се увеличат ефектите, се умножиха дефектите.
По-слаб е и сумарният резултат на левите: на 4 април – под 20%, сега – под 15%. Вече не само отделното явяване на нюансите, но и връщането им в полите на БСП не увеличава общия брой на гласуващите наляво. Достигна се до точка, в която не помага нито разединението, нито обединението. Някога червеният цвят доминираше: през 1990 г. – 47, 15%, през 1994 г. – 43, 4%, дори при разгрома през 1997 г. – 22, 07%. В последните десетина години обаче, с изключение на два малки подскока, БСП върви все надолу. Дали губи или приобщава нюанси сякаш вече няма значение, самата тя е пред угрозата да се свие до нюанс в родната политическа картина.
И все пак, не всичко е загубено. Особено пък в най-бедната страна в целия ЕС. При соца действаха помирителни комисии, които се опитваха да сплотят тръгналите към развод семейства. Подобна комисия е нужна на лявото пространство днес, макар и не преди, а след серията от разводи.
Това обаче е тема на следващ коментар.
