Днес в София се провежда срещата на държавни глави, премиери и вицепремиери на 12-те държави, участващи в проекта „Три морета“. Домакин на срещата е президентът Румен Радев. На пръв поглед това е огромен успех за Радев, който хвърли много енергия, за да осигури присъствието тук на множество видни политици от Европа. След множество срещи, сондажи и преговори държавният глава успя да направи България домакин на срещата. Отдавна в София не бяха идвали толкова много високопоставени личности от почти цяла Европа. Зад фасадата на успеха обаче се крие капан, който може да щракне толкова силно на президентските избори през ноември, че да костват втория мандат на Радев. Какво всъщност представлява инициативата „Три морета“ и защо първият човек в България е на път да се лиши от подкрепата на една сериозна част от обществото?
Тя обединява 12 държави от ЕС, чиято декларирана цел е регионалното сътрудничество в транспорта, енергетиката и дигиталните комуникации. На практика обаче повтаря старата идея „Триморие“ на полския лидер генерал Пилсудски между двете световни войни. Тя трябваше да създаде буфер между Хитлеровата Германия и Сталиновия Съветски съюз. Целта е енергийните и транспортни системи на 12-те държави да бъдат обединени в едно по линията Север – Юг, вместо Изток – Запад.
„Три морета“ всъщност е чисто геополитически проект, изработен във Вашингтон и насочен срещу три държави – Германия, Русия и Китай. Като лица на инициативата на преден план са избутани президентът на Полша Анджей Дуда и бившият държавен глава на Хърватия Колинда Грабар-Китарович. Зад тях обаче наднича Майк Помпео – държавният секретар на САЩ при Доналд Тръмп. Той непрекъснато твърдеше, че страната му е внесла сериозен принос в отбранителните възможности на държавите от „Три морета“ – разположила е войски в Полша, Румъния и Прибалтика, доставя модерно оръжие на останалите 7 страни. Любопитното е, че в думите на Помпео не се чува за икономика. Това е доказателство, че смисълът на инициативата е двоен.
12-те отказаха да допуснат до проекта Китай и Германия. От една страна, „Три морета“ има нужда от пари, от много пари. От друга обаче, отказва да приеме две свръхмощни и богати държави? Още повече че са планирани 76 проекта на стойност 22 милиарда евро, но вместо да се вземат тези пари от Германия и Китай, се търсят частни инвеститори. Истината е, че Вашингтон се опасява, че проектът наистина ще стане само икономически, а не и военен, ако в него влязат най-богатите страни в света. Пекин дори предложи още по-амбициозен план – обединяването на „Три морета“ с китайския „Един пояс, един път“. Посланикът на САЩ в Полша Джорджет Мосбахер обаче даде да се разбере, че страната й е против това.
В момента нито един от проектите в „Три морета“ не е завършен. В Талин бе съобщено, че в 14 от тях има „достигнати определени успехи“, а останалите само са „регистрирани“. Най-амбициозният от тях трябва да превърне железопътните, морските и автомобилни пътища в една цяла система. Той обаче е на кота нула. Най-неприятният за САЩ сценарий е оформянето на геополитическата ос Париж – Берлин – Москва. Франция сега си има собствени проблеми – конфликт с Турция, миграционен и социален катаклизъм, борбата с ислямистите вътре в страната и в Северна Африка. Обаче сближаването между Берлин и Москва се усеща все по-осезаемо, най-вече в икономиката и енергетиката. От друга страна, САЩ искат да затворят пътя на Китай към Европа, който по суша минава през Русия основно. На „Три морета“ се гледа като на бариера пред китайската търговска експанзия в Европа.
В България двигател на „Три морета“ е президентът Радев. Така той се опитва да се измъкне от сянката на подозрението, че е яростен русофил. Но с тази идея той може да си направи „мечешка услуга“ за президентските избори наесен. На русофилите никак не им се ще да застават зад американска инициатива, насочена не само срещу Русия, но и срещу Германия.
