Подобно на част от космическата „руска матрьошка“ нашата Вселена може да е във вътрешността на черна дупка, която сама по себе си е част от по-голяма вселена. На свой ред всички черни дупки, открити досега в нашата Вселена – от микроскопичната до свръхгигантската – може да са крайни врати към алтернативни реалности.
Според умопомрачителна нова теория черната дупка всъщност е тунел между вселените – вид червеева дупка. „Черната дупка не се свива в една точка, както беше предсказано, а по-скоро изхвърля „бяла дупка“ от другия край на черната дупка, гласи тази теория.
В статия, публикувана в списание Physics Letters B, физикът от университета в Индиана Никодем Поплавски представя нови математически модели на спираловидното движение на материята, попадаща в черна дупка. Неговите уравнения предполагат, че подобни червееви дупки са жизнеспособни алтернативи на „пространствено-времевия континуум“, които Алберт Айнщайн е предвиждал да бъдат в центровете на черните дупки.
Според уравненията на Айнщайн от Общата теория на относителността, сингулярностите се създават, когато материята в даден регион стане твърде плътна, както би се случило в ултра-плътното сърце на черна дупка.
Теорията на Айнщайн предполага, че сингулярностите не заемат място, те са безкрайно плътни и са безкрайно горещи – концепция, подкрепена от множество косвени доказателства, но все още толкова необичайна, че много учени трудно я приемат.
Според новите уравнения материята, която черните дупки поглъщат и привидно разрушават, всъщност се изхвърля и се превръща в градивни елементи за галактики, звезди и планети в друга реалност. Нещо като инкубатор на нови светове.
Звучи невероятно, но всички големи открития в човешката история са се възприемали в началото така. А после свикваме.
