Учените идентифицираха дълго търсения маркер за успех на ваксината срещу COVID. Знаейки вече кои „подписи“ в кръвта предсказват защита срещу COVID-19, следва подобряване на старите и разработването на нови и много по-ефективни, съобщава Nature.
Изследователи, разработващи ваксината срещу COVID-19 от Оксфорд-AstraZeneca, са идентифицирали биомаркери, които могат да помогнат да се предскаже дали някой ще бъде защитен от вируса. Екипът от университета в Оксфорд, Великобритания, установиха „корелат на защитата“ от имунните отговори на участниците в проучването – първият открит досега сред всички работещи върху ваксината.
Идентифицирането на такива кръвни маркери, казват учените, ще подобри съществуващите ваксини и ще ускори разработването на нови, като намали нуждата от скъпи мащабни изпитания за ефикасност.
„Бихме искали да имаме мярка за антитела, която е надеждно ръководство за защита, защото може да ускори лицензирането на нови ваксини“, казва Дейвид Голдблат, ваксинолог от Университетския колеж в Лондон. Например новите формулировки на противогрипни ваксини се оценяват по това дали те предизвикват достатъчно силен отговор на антитела срещу вирусен протеин при относително малък брой хора вместо мащабни опити, които търсят намаляване на процента на инфекция.
Маркерите на защитата обикновено се определят чрез сравняване на имунните отговори на участниците в проучването, които са били защитени с ваксина, с тези на „пробивни случаи“ – доброволци, които са получили ваксина, но въпреки това са се заразили.
Тези проучвания показват, че блокиращите вируса „неутрализиращи“ антитела са добър предиктор за успеха на ваксината. Тези, които предизвикват високи нива на тези антитела, като Pfizer – BioNTech и Moderna, са по-ефективни от ваксините Oxford – AstraZeneca и Johnson & Johnson, които генерират относително ниски нива на неутрализиращи антитела. Проучването Oxford – AstraZeneca потвърждава връзката между по-високите нива на неутрализиращи антитела и защитата.
Анализът, воден от биостатистика от Оксфорд Мерин Войзи, сравнява имунните реакции в 171 пробивни случая с тези на повече от 1404 души, които са получили ваксината и не са развили симптоматична инфекция. Участниците, които са имали по-високи нива на неутрализиращи антитела – както и „свързващи“ антитела, които разпознават протеина на SARS-CoV-2, имат тенденция да получават по-силна, но не пълна защита от симптоматична инфекция, определи екипът на Оксфорд.
Майлс Дейвънпорт, имунолог от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия, отбелязва, че не е имало съществена разлика в неутрализиращите отговори на антителата при пробивни инфекции и контроли. Това може да се случи, ако младите хора с по-голям риск от инфекция – тъй като имат повече социални контакти например – също имат по-високи нива на антитела. Екипът на Оксфорд отчете това припокриване в своя модел, като оцени риска от инфекция на участниците.
Оксфордската ваксина използва безвреден аденовирус на шимпанзе, за да инструктира клетките да произвеждат протеин SARS-CoV-2, докато тези, разработени от Moderna и Pfizer – BioNTech, използват РНК молекули, за да направят това. Други ваксини COVID-19 доставят самия протеин или инактивирани версии на целия вирус SARS-CoV-2.
Не е ясно дали високите нива на неутрализиращи антитела обясняват защитата, която предлага ваксината на компанията. Техните нива са неоткриваеми при повечето хора, преди да получат втора доза, но клиничните проучвания и реалните проучвания показват, че ваксината предлага силна защита след една доза. Неутрализиращите антитела също вършат лоша работа при прогнозирането на ефикасността на ваксината спрямо вариантите, казва той и нивата им отслабват с времето.
Други изследователи казват, че е важно да се прави разлика между биомаркери, които могат просто да предскажат успеха на ваксините, и тези, които са отговорни за техните защитни ефекти. В допълнение към неутрализиращите антитела, които блокират инфекцията при лабораторни анализи, ваксините предизвикват антитела с други свойства, както и Т-клетки, които убиват заразените клетки и поддържат други имунни реакции.
