Индийски, Делта, B.1.617 – това са трите наименования, под които стана известен поредният вариант на коронавируса. Той е причина за нови притеснения в редица държави по света, а наскоро бе обявено, че е регистриран и в България. Преди дни Европейският център за превенция и контрол на заболяванията съобщи, че в близко бъдеще около 90% от случаите ще са Делта вариант и призова хората да се ваксинират. В България отскоро има заповед лабораториите да изпращат поне 10% от положителните си проби от PCR тестове за допълнителни изследвания с очакването, че така ще могат да бъдат покрити минималните европейски изисквания за проследяване на разпространението на мутациите.
Бавни резултати
Дали човек е заразен с мутирал вариант на коронавируса, се установява, като се направи допълнително генетично изследване на положителната PCR-проба. То се нарича секвениране и следва да служи за информация за навлизането на по-заразните варианти на SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на COVID-19), така че да предприемат мерки навреме. В България секвениране на проби се прави единствено в Националния център по заразни и паразитни болести. Засега обаче там може да се изследват до 200 проби седмично. При това не е известно доколко медицинските центрове изпращат проби за секвениране, както и дали в центъра има достатъчно на брой специалисти, подготвени да обработват генетичните тестове. Други 200 проби седмично може да се изпращат за генетични изследвания от България в Германия, но това отнема повече време. Резултатът засега е, че получаването на данни е силно забавено.
Ето как изглежда във времето пътят на първата доказа в България проба с Делта вариант: изпратена за секвениране на 21 април, секвенирана е на 5 май, като не са установени генетични промени, изпратена е за допълнителни изследвания в международната генетична банка. Там през юни се прави нов анализ. На 17 юни се съобщава за първи доказан случай на Делта варианта в България. Националният център по заразни и паразитни болести съобщава, че през април и май са секвенирани общо 34 проби от област Плевен, като в тях не е открит друг случай на Делта варианта. В някои държави вече е регистрирана и мутация на мутацията, наречена Делта+.
Притеснителни предпоставки
Ситуацията с разпространението на коронавируса в България засега продължава да е оптимистична, но повечето пътувания през летния сезон, падането на ограниченията и ниският дял на ваксинирани срещу COVID-19 в България са предпоставки за внасяне на Делта варианта и нови проблеми за здравната, социалната, икономическата системи. „Въпрос на време е този вариант да придобие достатъчно разпространение във всички страни в Европа и да сме свидетели на поредната вълна“, заяви преди дни главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Около 16% от населението в България има поне една доза ваксина срещу коронвируса, сочат данни на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията, при средни стойности за Европейския съюз над 50%
Смятан е за по-заразен
Вече има научни сведения, че Делта вариантът е по-зара̀зен. Данни от Великобритания сочат, че за седмица доказаните случаи на B.1.617 са се увеличили двойно. Според Би Би Си това не се дължи непременно само на разрастването на вълната, а и на добрите възможности на Великобритания за секвениране на проби – резултатите излизат за 48 часа. Британското издание с медицинска информация Би Ем Джей (BMJ) цитира професора по вирусология Уенди Баркли, според която Делта вариантът е „по-здраво закрепящ се към клетките на дихателната система“, като така човек е по-зара̀зен за околните.
В ефира на ова телевизия“ доц. Ивайло Алексиев от Националния център по заразни и паразитни болести обясни, че Делта вариантът е по-зара̀зен, защото има „една мутация, която подобрява свързването на спайк-протеина към клетъчния рецептор“. Спайк-протеинът (spike protein) е шипестият протеин на коронавируса, с който той прониква в човешките клетки. „Има проучвания, които показват, че е около 200% по-зара̀зeн от оригиналния вариант на вируса в Ухан“, казва доц. Алексиев. По думите на вирусолога от БАН проф. Радостина Александрова пред Би Ти Ви, която се позовава на чуждестранни проучвания, Делта вариантът е с 60% по-зара̀зен от британската мутация на коронавируса.
Симптомите и протичане
Проф. Тим Спектър, който води ръководи проучване за симптомите на COVID-19 казва, цитиран от Би Би Си, че при заразяване с Делта варианта загубата на обоняние вече не е сред първите десет най-докладвани симптоми. Проф. Радостина Александрова също съобщава за публикации, според които симптомите „загуба на вкус и обоняние са отстъпили назад“ и при заразяване с Делта варианта водещи са възпаленото гърло, хремата и главоболието.
Засега отсъства еднозначно научно заключение дали индийският вариант води до по-тежко протичане на заболяването. В интервю за Би Би Си Андрю Хейурд, професор по епидемиология на заразните болести в Лондонски университетски колеж и съветник на правителството, казва: „Вече е ясно, че имаме трета вълна на COVID инфекции. Големият въпрос е доколко тази вълна ще доведе до хоспитализации“. По думите му фактът, че 55% от възрастното население във Великобритания е ваксинирано с две дози означава, че положението далеч няма да е толкова лошо, колкото би могло, „но все още не знаем колко лошо ще е“.
Агенцията за обществено здраве към Министерството на здравеопазването на Великобритания обяви, че към 14 юни 806 души, заразени с Делта варианта, са настанени в болница, което е увеличение с 423 души в сравнение с предходната седмица. Сред тях 527 души не са били ваксинирани, а 84 души от всички хоспитализирани са били с две дози ваксини.
Ролята на ваксините
Учените имат наблюдения, че ваксините срещу COVID-19 са по-малко ефективни срещу Делта варианта, особено ако е поставена само първата доза. Проучване на агенция за общественото здраве във Великобритания установило, че срещу Делта варианта:
– ваксината на „Пфайзер“/“БиоНТех“ е 88% ефективна
– ваксината на „АстраЗенека“/Оксфорд е 60% ефективна
Ефективността се отчита на база хора, проявили симптоми, макар и леки. Научната общност продължава да смята, че най-голямото предимство на ваксините е, че предпазват от развиване на усложнения и фатален изход – проучване на агенция към Министерството на здравеопазването на Великобритания сред малко над 14 хил. заразени с индийския вариант показало, че при завършена ваксинация ваксините и на двата производителя са високо ефективни срещу тежко протичане и необходимост от настаняване в болница:
– 96% за „Пфайзер“/“БиоНТех“
– 92% за „АстраЗенека“/Оксфорд
В проучването не се споменава информация за другите две ваксини, използвани както във Великобритания, така и в Европейския съюз – на „Модерна“ и на „Янсен“.
Защо Делта вариант
Коронавирусът, който бе открит в края на по-миналата година в китайската провинция Ухан, бе наречен SARS-CoV-2. Както всеки друг вирус, той има свойството да еволюира (мутира), за да се приспособява по-добре към организмите и да продължава да съществува.
Учените наричат мутациите на коронавируса с буквите от гръцката азбука, както и с комбинации от букви и цифри. Така, първата вариация на заразата бе наречена Алфа, по-позната като британски вариант (В.1.1.7), защото бе засечен първоначално във Великобритания. Британският вариант бе причината за последната вълна от COVID-19 в България. (Още за вариантите четете тук)
След Алфа варианта бе регистриран Бета вариантът, известен като южноафрикански (B.1.351). Последва и Гама вариантът, наричан бразилски (Р1). Положителни проби с тези мутации не са доказвани в България. Четвъртата мутация, която тепърва ще продължава да буди безпокойство по света, а вероятно и в България, е Делта вариантът.
Източник: „Дневник“
